Н а 10 февруари Църквата почита паметта на свети Харалампий. Той се е доказал като защитник против тежки болести и вирусни епидемии. Неслучайно това е един от двата дни в годината, в който в храмовете се отслужва велик маслосвет за душевно и телесно здраве на всички вярващи.
Покровител
Този велик чудотворец и лечител е покровител на пчеларите, овощарите и градинарите. Според традицията на празника му стопаните отнасят в черквата медени пити или гърненца с мед, за да бъде осветен от свещеника. Вярва се, че така осветеният природен еликсир освен здраве носи и дълголетие. Самият светия е загинал за Христовата вяра (през 198 г. по времето на император Септимий Север), когато вече е бил на цели 113 години. Неговото дълголетие се смята за знаменателно, поради което се вярва, че молитвите към светията имат силата да удължават човешкия живот.
Храмове
Неслучайно в България има много храмове, посветени на светеца чудотворец, а с тях са свързани доста любопитни предания.
Църквата "Свети Харалампий" в Черногорово, Пазарджишко, е построена през 1863 г. от Уста Коста от село Устово (днес квартал на Смолян) и е изографисана през 1864 г. от Алексий Иконописец. Сред стенописите има една уникална сцена от неизвестен зограф, изобразяваща три синджира роби.
Малкият пръст на Свети Харалампий се пази в храма Свети Седмочисленици в София.
Възрастни хора в района разказват и нещо доста знаменателно. През февруари в деня на светеца от гората излизал голям елен. Според едно от тълкуванията той се е принасял в жертва за светията мъченик.
Легенда
Cтapa лeгeндa paзĸaзвa ĸaĸ ce e cтигнaлo дo пocтpoявaнeтo нa xpaм „Cвeти Xapaлaмпий“ в гpaд Ceптeмвpи. Двaмa хайдути шeтaли из paйoнa в средата на XIX век. Като остарели и се оттеглили от комитлъка, peшили дa пocтpoят цъpĸвa зa oпpoщeниe за неволните си грехове. Eдиният oт тяx дал зeмя, a дpyгият приготвил пapите. Останало само мecтнитe xopa да издействат разрешение от тypcĸия бeй. Тoй обаче взел, че отказал. Бeят имaл 18 дeцa, caмo мoмичeтa. Страдал, чe нямa нacлeдник, a и знаел за пoдигpaвĸите зaд гъpбa му oт вoйницитe. Дoшлo вpeмe дa мy ce poди 19-o дeтe. Затова повикали жената нa eдиния oт ĸoмититe, ĸoятo билa мecтнaтa aĸyшepĸa. Tя ce ĸaзвaлa Heдeля и пъpвa cъoбщилa нa бeя нoвинaта, чe най-сетне имa мoмчe. Вън от себе си от радост, той дал дума дa изпълни вcяĸo нeйнo жeлaниe. Heдeля пoиcĸaлa oт нeгo дa дaдe paзpeшeниe дa ce пocтpoи църквата. Хpaмът бил построен за изключително кратко време и оcвeтeн пpeз 1871 гoдинa.
Хитрост
Постояването на възрожденската черква „Свети Харалампий“ в пернишкото село Лобош също е свързано с любопитни обстоятелства. През 1840 г. родолюбивите лобошчани изпитали потребност и от нов храм. Старата селска черква била твърде малка, отдалечена и съвсем порутена. Тогава по инициатива на Тоне Младжов Гречки бил основан комитет с цел построяване на черква в самото село.
Черквата в Лобош радва със съвременната си украса.
Но тъй като тогавашният турски закон позволявал да се строят християнски храмове само на мястото на по-стари такива, бъдещият екзарх Антим предписал на архиерейския наместник да извърши заедно с турски представител подобна проверка. Лобошчани прибегнали към хитрост. Те заровили на мястото дялани камъни, които да свидетелстват за съществуването на стара черква, отдавна съборена и затрупана. Комисията повярвала и подписала разрешение за строеж. А той започнал веднага и към 1857 г. черквата била готова.
Мараша
Но най-голямата и красива църква с името на ранно християнския духовник се намира в Пловдив. Построена е още в началото на XIX в. в квартал „Мараша“. През 1874 г. тя е изцяло обновена с щедрите дарения на членове от прочутия тогава в града кафтанджийски еснаф. Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Размерите на храма не са големи - 20 на 12 м, но въздействието на архитектурата е внушителна заради извисения на 14 метра осмостенен купол, изграден върху свода на средния кораб.
Старият храм в Черногорово събира хиляди в деня на светеца.
Подът е покрит с мраморни плочи. Олтарът е украсен с резбован иконостас от втората половина на XVIII век, а царските двери са от края на XVII в. Храмовата икона, посветена на свети Харалампий, е дело на прочутия зограф Станислав Доспевски. Иконите „Света Троица“ и „Свето Благовещение“ са рисувани от Стефан Андонов-Пазарджичанин. Скоро след Освобождението, през 1878 г., Атанас Гюдженов, баща на големия живописец Димитър Гюдженов, поема работата по изписване на черквата.
След Освобождението църкви с името на светеца са построени в Хасково, в село Варненци, Силистренско, и в Шабла.
Делим мощите му с Гърция
В България култът към този светия е изключително разпространен. За това свидетелства фактът, че негови мощи се съхраняват в десетина храмове в цялата страна, както и в Троянския манастир „Успение Богородично“. В „Свети Седмочисленици“ в София се пази малкият пръст на дясната ръка на чудотвореца. В смолянския храм "Света Неделя" също има частица от светите му мощи.
В съседна Гърция нетленната му десница е обект на религиозен туризъм. Тя се намира в манастира „Успение Богородично" в Калаврита, Пелопонес. Главата на чудотвореца се пази в Метеора. Частица от нея привлича поклонниците и в Неа Ираклия на Халкидическия полуостров.
