Г ъба ни помага да завладеем звездите, а на първо време да стигнем до Луната и Марс. Това обявиха от Европейската космическа агенция (ЕКА), след като са направили мащабен експеримент на Международната космическа станция (МКС). Става въпрос за чаена гъба, известна още като манджурска гъба, а у нас в последните десетилетия я знаем като комбуча.
Буркани
Учените са качили на МКС буркани с чаената гъба, а след това ги изнесли в открития космос за 18 месеца. Удивително, но гъбата оцеляла в космоса, където досега знаехме, че само бактерии и някои вируси могат да го правят. Комбуча е спокойно си е съществувала 18 месеца на външния контур на МКС. А това означава, че е била изложена пряко на космическата радиация и ледения студ на междузвездното пространство. Едно от най-удивителните неща е, че тази чаена гъба след това бързо е възстановила своята ДНК и при внасяне на по-топло в самата станция, а после и при спускането на Земята, тя е продължила своето клетъчното делене.
На външната страна на МКС са качили гъбата и тя издържала 18 месеца без проблеми.
Комбуча в буркан.
Учените казват, че микроорганизмите от гъбата са способни да генерират кислорода, необходим за дишането на астронавтите. А целулозата, произведена от комбуча, може да се използва за направата на дрехи и хартия. Равномерно плътен филм от тази гъби може да предпази астронавтите от вредното космическо лъчение по време на полет. При това не трябва да е много дебел слой. Сега се проучват и други свойства на чудодейната гъба, с чиято помощ учените смятат, че ще можем постепенно да завладеем космоса – първо близки, а после и по-далечния.
Комбуча
В родната уикипедия пише: „Комбуча или чаена гъба е вид гъба, симбиотична колония от бактерии и дрожди, затова е известна още и като SCOBY (Symbiotic Colony of Bacteria and Yeast – симбиотична колония от бактерии и дрожди). Културата се развива в чаена инфузия и чрез естествения процес на ферментация превръща захарта в органични киселини и въглероден диоксид“.
От тази гъба се произвежда напитката комбуча, която прилича на вкиснала бира. Тя е богата на много полезни за организма киселини, като глюкуронова, глюкорова, млечна, оцетна ябълчена, танинова, оксалова и усинова . Има и много витамини - C, B1, B2, B3, B6, B9 (фолиева киселина), B12, а и на други полезни вещества.
Смята се, че произхожда от района, разположен покрай Бохайско море (известно и като Бохайски залив) – това е най-близкото до Пекин море на изток. Китайците пият комбуча от хиляди години. За пръв път напитката се споменава в ръкопис от 220 г.пр.Хр. В западния свят комбуча навлиза през Русия, където я пиели особено интензивно в последните 200 години. В момента САЩ е вторият по големина консуматор на комбуча след Китай.
А ентусиастите казват, че тази гъба ще е истинският космически пътешественик, с който някой ден ще стигнем до звездите.
Георги П. Димитров
