Н а 30 ноември 1913 г., преди 110 години, в София на ул. „Раковски“ 126 се разиграва семейна драма, която десетилетия вълнува общественото съзнание. Участници в тази трагедия са известната във висшето общество Лора Каравелова - дъщеря на министър-председател, и обичаният модерен поет Пейо Яворов.
Случилото се в онази зимна нощ е жестока развръзка на две съдби, преплетени от страсти и любов, на две огнени натури, търсещи своя житейски идеал.
Лора Каравелова
Лора и Яворов са най-известната и одумвана двойка в средите на софийския хайлайф и градската бохема. През годините се появяват много теории и предположения около смъртта на Лора и година по-късно на поета. Но едва наскоро се появи автентичният дневник на Дора Конова, който разкрива интересни факти около случая. Писателят Петър Величков го преоткрива в Държавния архив и дава гласност на Дора - странният трети в любовния триъгълник, довел до самоубийството на Лора Каравелова.
Гробът на Лора Каравелова в Централните софийски гробища.
Спомените й са онази липсваща част от истината, която дълго остава скрита от обществото. А тя е за последната любов на Яворов към Дора, заплетен случай, оказал влияние върху трагичните събития.
Бурно
Знае се, че и Лора, и Яворов имат бурен емоционален живот с много любовни завоевания. Лора е гореща натура, бунтарка срещу статуквото на жената по онова време. Въпреки че България се европеизира в началото на ХХ век, по отношение на морала тя все още е патриархална. Като дъщеря на известната фамилия Каравелови Лора има висок социален статус и много кандидати за ръката й. Високообразована и красива, тя обаче търси истинска любов, която да я направи щастлива. Но властната й майка Екатерина Каравелова здраво държи юздите на непокорната си дъщеря. Ужасена е и се опитва да прикрие любовните й безумства от общественото мнение.
Първата любов на Лора е Петър Нейков, лисансие по право от университет в Швейцария. Скандално обаче той е женен, но Лора е над този факт. Любовта им става обществено достояние и г-жа Екатерина Каравелова набързо урежда брака на дъщеря си с Иван Дрянков, член на Демократическата партия на Каравелов от Русе. Лора дълго се противи, но накрая отстъпва. Въпреки това тя открито демонстрира презрението към съпруга си, бягайки с Петър Нейков преди сватбата, а след това разхождайки се с него във файтон в напреднала бременност из русенските улици. Дори плъзват слухове, че първото й дете Кирил, което умира, не е от съпруга й.
Екатерина Каравелова с дъщеря си Лора на гости на Наталия Каравелова и втория й съпруг Авксентий Авксентиев, Белград 1901 г.
А към второто - Петко, тя няма особени майчински чувства. В търсене на любовта - истинска и изгаряща, Лора непрекъснато бяга от семейното ложе. Дрянков постоянно обвинява жена си, че не е свястна съпруга и че всички са на негова страна. Към това се прибавят и опитите на Екатерина Каравелова, която издейства дипломатическа служба за Дрянков в Александрия, но падането на кабинета на Малинов проваля плана й.
Завещание
Когато Лора получава по завещание от Наталия - втората съпруга на Любен Каравелов - чичо й, и от продажба на бащината й къща голяма сума пари, вече се чувства независима. И тръгва в бягство из Европа - Париж, Лондон. Именно в Париж през 1910 г. пламва любовта й към Яворов. Той е там след смъртта на Мина и именно на гроба й Лора преоткрива поета, въпреки че се познават още от 1906 г., когато той е проявил интерес към младата тогава девойка. Но моментът е твърде неподходящ. Яворов е нежен в поезията си, но в живота съвсем не е ангел. И той, търсейки идеалната любов, разбива много женски сърца. По времето на символизма, чийто ярък представител е Яворов, идеалът за женска красота е някакво безплътно, почти неземно същество, сякаш излязло от приказките. Самият писател Кремен - автор на „Романът на Яворов“, споделя как бил влюбен в божествена руса девойка, но когато чул как червата й куркат, любовта му се изпарила. Яворов явно също е търсел винаги онова божествено начало в любовта, а всичко земно и битово го е сваляло на земята. Но е изпитвал привличане към плътските желания. Известните му връзки с жени му създават имидж на Дон Жуан и непостоянен ухажор.
Интерес
Известен поет и родолюбец, харамия и борец за българската кауза в Македония, Яворов привлича интереса на женското съсловие. Въпреки че е ориенталски тип - мургав, с дебели вежди, той е харизматичен, обаятелен, гласът му е топъл и мек, издаващ вътрешен чар. И съвсем не е светец. Сам е разказвал, че още като ученик в Пловдив направил незаконно дете на хазяйката си. В хайлайфа се носели и слухове, че синът на Весела Монева Олземер, светска дама, омъжена за швейцарец, е от Яворов.
Безкрайно интересен е и романът му с 16-годишната Мина Тодорова - сестра на писателя от кръга „Мисъл“ Петко Тодоров. Мина дълго е муза в поезията на Яворов, но когато нещата опират до житейски проблеми, поетът се отдръпва и бяга. Умната Мина разбира неговите поетически възгледи за любовта и му пише: „Аз съм много млада, а вие сте поет“. Литературните критици трябва да изследват случая с неизвестната ранна смърт на Мина, тъй като има съмнения, че тя развива перитонит след аборт.
Има и други имена сред завоеванията на Яворов, но пред Михаил Арнаудов той изповядва, че първата и последната му истинска любов носи името Дора. Първата е Дора Габе, която му посвещава стихотворението „Женска кръв“, от което се разбира, че Яворов е първият мъж в живота й, публикувано след смъртта й по нейно желание, а последната е Дора Конова. Поетът винаги е разделял любовта на духа от тази на плътта.
Дора Габе посвещава стихотворение на Яворов, публикувано след смъртта й.
А за развоя на отношенията му с Лора той сам изповядва: „Когато бях командирован в Париж, Лора ме намери на гроба на Минка... Там тя ми откри и изрази чувствата си към мен. Отвърнах й, че ги ценя, но бях искрен, че се боя, че това ще завърши злополучно. Отговорът ми я засегна болезнено. Тя сприхаво кипна и демонстративно си тръгна. Видях, че честолюбието й е силно засегнато и реших, че това ще е последната среща. Но съм се лъгал. В София тя започна да ме следи и атакува. Поздрави, подаръци, задиряния - нищо не ме отклони от решението да не се поддам. Но една зимна нощ около 11 часа някой почука в квартирата ми. Останах вкаменен - Лора, прегазила сняг до колене, измръзнала и с наведена глава стоеше и със задавен глас попита: „Ще проявиш ли жестокосърдечие да не дадеш приют на нещастна жена, която има щастието да страда за теб от любов“. Тонът, погледът, видът й ме сломиха и аз, брат, не издържах. Тая нощ се сдадох. Лора ме победи“.
Безпътица
По това време - 1911 г., Лора е в безпътица, подала е молба за развод. Майка й търси нов жених - богат руски княз, дипломат. Художникът Александър Божинов пише за нея: „Яворов не изпитваше чувства, Лора беше винаги активната страна. Тя беше волеви, енергичен човек. Винаги модно облечена, търсеше артистичност в шапките, бижутата. Хубавица, стройна, бяха я избрали на конкурс във Военния клуб за красавица на София - втора премия. Не знам защо Яворов не я оцени, тогава се беше захласнал по г-ца Олга Милетич, дъщеря на професора“. Но всички, дори Пенчо Славейков и Мара Белчева (семейство Каравелови са много близки със семейството на Петко Славейков) смятат, че двамата не са един за друг. Но Лора е агресивна, подарява му златен пръстен - голямо Я с опали в трите краища. Ще стори всичко, за да го спечели, да докаже, че тъкмо тя е за тоя самотник, ще е неговото вдъхновение.
Майка й пише: „Ти, която толкова воюваш за свобода и самостоятелност, много скоро Яворов ще ти наложи робски хомот“. А самият поет изповядва: „Всичко, което се повтаря, дотегва. Едничкото повторение, което не омръзва, е любовта“.
Война
Обявяването на войната кара Яворов като джентълмен да реши да се венчаят, за да запази името на Лора, тъй като те заживяват заедно и бракът става необратим. Преди да тръгне за фронта, това се случва на 19.09.1912 г. в Подуяне. А от декември започва брачният им живот. Лора украсява дома, където любимият й ще твори. Но, уви, неговото вдъхновение изчезва, нищо ново не сътворява, а нейната ревност става патологична. Заради него тя е пренебрегнала всичко - майка си, обществото, дори детето си. Житейската й драма е, че тя изгражда ореол около името му на поет, образ на редкия изключителен мъж, идеалист и революционер. Но не успява да разгадае душата му. Хладнината на Яворов и тревогите на Лора се усилват до необикновени размери - в непоносимо страдание до неврастения. Тя особено се засилва, когато в началото на лятото Лора прави спонтанен аборт и губи „детето на любовта“, за което винаги е мечтала. Чувства се сама и изоставена.
Съперница
Точно тогава у Яворов се заражда греховната любов към годеницата на приятеля му писателя Михаил Кремен - Дора Конова. В началото тя е само приятелка, наричат я „малката годеница“. В дневника си тя описва първите си впечатления: „Не разбирам кое е грозното и страшното у него. Той е много приятен събеседник“. Но постепенно вижда странностите у Лора, несъответствията в брака. Лора бяга в Париж, но писмата й не му дават покой. Те са пълни с въпроси без отговор, търсят интимност, подозират и ревнуват, предлагат любов и щастие, но и заплашват със самоубийство. И на Яворов му идва в повече. Той никога не е мечтал за брачен хомот и битовизми, които пресичат поетическото му вдъхновение. И виждайки 19-годишната Дора, той намира онова очарование на младостта, покорило го у Мина Тодорова - свежо лице, детински светли, наивни очи, чистота - примамлива и желана.
Мина Тодорова
А и Дора постепенно е завладяна от мисли за поета и се влюбва. Особено когато в няколко кратки разговора той й признава чувствата си и нежно я целува. Още докато е в Париж, Яворов пише на жена си за „малката годеница“ на Кремен. Червеят на ревността я загризва и първото нещо в София е да отиде до фотографа Грабнер, който е снимал Дора, да я види. Успокоява се - жена с очила, голям нос и едро лице – никаква конкуренция. Но тя е млада, даровита художничка, владее свободно френски, руски и турски език. Завършва естествени науки в Софийския университет.
След дълги колебания, неразбираеми за Михаил Кремен, Дора става негова съпруга. Но бяга от съпружеските обязаности и бракът остава неконсумиран. Вечерта, последната, у сем. Тихови на вечеринката Дора казва заветното „да“ на предложението на Яворов за развод и брак. Той обещава, че ще уреди всичко. Решението му да остави Лора е твърдо. Лора е знаела, виждала и чувствала, че Яворов е силно увлечен. Скандалите им ескалират. Но нощта на 30.11. скандалът е грандиозен. Предполага се, че Яворов директно й е казал да си върви и този път това е сериозно. Тя демонстративно се гръмва с неговия пистолет, а пред дошлия следовател той казва: „Дива ревност, скарахме се и тя се гръмна“.
Цитати от дневника на Дора
Дора Конова също изживява своята лична житейска драма. Ето цитати от нейния дневник, който тя пази до края на живота си в красива кутия за бижута с ключе винаги до себе си:
- У Лора любовта беше тъмно, болезнено и мрачно чувство, егоистично. Тя ми говореше, че когато човек иска да покаже любовта си, трябва да се самоубие.
- В ресторант „Одеон“ Яворов избра за мен ароматна бяла тубероза, а за Лора букет теменужки с увехнали листенца. Лицето на Лора пребледня и се сви.
- ...Яворов дойде сам у дома. Пак ми казва, че ме обича. Опитах се да обърна всичко на шега и попитах усмихнато: „На колко жени досега сте го казвали“. А той: „На много, но на никоя така истински както на вас. Искам да разговаряме с Кремен“.
- Друг път ми каза: „Ако ще и да си счупя главата, един ден вие ще бъдете моя. Аз ще ви спечеля с цената на всичко“. Отговорих с болка: „Не, само това не. Не искам това от вас“.
- Когато Яворов неколкократно изявяваше чувствата си, аз му казах: „А Лора? Не желая тя да страда“. А той: „Аз ще уредя всичко с Лора, също и с Кремен. Между нас има едно чисто чувство“.
Саможертва и спомени
Дора Конова запазва докрай любовта си към Яворов. Въпреки обвиненията, че е фатална изкусителка, тя изживява самотен, но достоен живот. След трагедията се развежда, напуска София и няколко години живее в Троян. После завършва Художествената академия, специалност „Керамика“ и „Приложни изкуства“. Създава прекрасни произведения от метал и текстил. След Втората световна война майчината й къща е срината от бомбардировките и тя учителства в село Ябланица, Тетевенско. Там написва и спомените си за голямата си и фатална любов с Яворов, които излизат 48 години след смъртта й. Заради тази любов тя остава без семейство, деца, охулена, отхвърлена. Умира в старчески дом в село Фатово.
Жени Викторова
