Мерилин Монро споделяла често, че на 7-годишна възраст е била изнасилена. Всеки път кинозвездата назовавала насилника с различно име.
Коко Шанел разказвала за сексуалните си приключения с монаси в манастира, където била възпитавана. Репортер успява да се свърже с бивша съученичка на Коко и разбира, че всичко това се е случвало само във фантазиите на великата дизайнерка.
Марлене Дитрих написала в своите мемоари, че на 16 години учителят й по музика се е пъхнал под полата й. Оказало се, че когато тя е била на тази възраст, въпросният учител не само че не преподавал в училището, но и бил извън пределите на Германия.
Подобни фалшиви истории има епизодично и не само със звезди от киното и шоубизнеса. Жертви на насилие често напълно съзнателно и чистосърдечно смятат злодеи за невинни хора. Това явление е наричано „синдром на лъжливата памет”.
В средата на 80-те години на ХХ век местна евангелистка проповедничка присъствала на женско събиране в малко американско градче. По време на проповедта си тя съобщила на публиката, че една от присъстващите в залата неотдавна е била изнасилена. При тези думи 22-годишна девойка на име Ерика избухнала в плач и напуснала тичешком залата.
Всички чакали обяснение на случващото се. Но Ерика мълчала като риба. Накрая, по настояване на местния шериф, тя започнала да дава показания. Съгласила се дори на това да бъде въведена в състояние на транс с помощта на хипноза. В това състояние Ерика разказала, че е присъствала на кървав ритуал в някакво помещение, по време на който нейният баща – полицейски служител, заедно с няколко други мъже изнасилили групово и умъртвили едно момиче, след което бащата изнасилил и самата Ерика.
Присъда
Никой не искал да повярва на това. Човекът, обвинен от дъщеря си в тези страшни престъпления, бил известен като порядъчен съпруг и баща и ревностен християнин. Но скоро след това показания срещу него дала и жена му и това изцяло наклонило везните на общественото мнение. Съгражданите му били толкова бесни, че под заплахата да го линчуват съдът го изпратил в друг щат. През 1988 г. мъжът получил доживотна присъда.
След няколко години жената на осъдения внезапно си спомнила, че всички нейни свидетелски показания срещу съпруга й са били само плод на нейната фантазия, повлияна от разказите на дъщеря й. Жената решила да изчисти името на мъжа си и се обърнала за помощ към знаменития нюйоркски адвокат Марк Лазенски. Така след продължителни експертизи специалистите стигнали до извода, че Ерика има т.нар. аберация на паметта, предизвикана от сексуалното насилие. В резултат на тези заключения съдът свалил от бившия полицай всички обвинения за убийството на девойката и го осъдил на 20 години затвор само за сексуалното насилие срещу дъщеря му. Но адвокат Лазенски не спрял дотам и поискал повторен следствен експеримент с поставяне на свидетелката под хипноза.
Хипноза
Резултатът от експеримента се оказал изненадващ. Под въздействието на хипнозата Ерика си спомнила, че на 17-годишна възраст била изнасилена от неизвестен похитител. Тя не разказала за това никому. Но в резултат на бруталното посегателство развила скрит страх от съприкосновението с всеки мъж. Когато бащата милвал по главата своята дъщеря или я целувал, той даже и не подозирал какъв страх, ужас и ненавист провокират тези невинни действия в душата на дъщеря му. Страхът на Ерика се превърнал в андрофобия. До деня, в който проповедничката засегнала болната тема.
Що се отнася до бащата, той бил толкова съсипан от обвиненията на своята любима дъщеря и това, че всички го приемали за злодей, че изпаднал в дълбока депресия и... престанал да отрича за „стореното”.
При повторното разглеждане на делото Лазенски успял да оневини напълно клиента си и да постигне оправдателна присъда.
Програмиране
През 2003 г. американски учени провели серия от експерименти за манипулиране на човешката памет. Целта на провежданите в лабораторни условия експерименти била да се разбере по какъв начин в паметта се получава изкривяване на реални събития.
В един от експериментите сътрудници на Калифорнийския университет в град Ървайн беседвали с очевидци на взривове в жилищни кооперации през септември 1999 г. Ръководителят на научната група – психоложката Елизабет Лофтъс (понастоящем на 80 години), разказва, че тя и колегите й използвали силата на убеждението, за да втълпят на очевидците „лъжлива памет” за атентатите. „Ние убеждавахме очевидците в това, че те не са видели разрушения от взрива, а ранено животно, което не съответстваше на действителността. Около 13% от участниците в експеримента се вързаха на това и даже разказваха с подробности как е изглеждал раненият звяр”.
На следващия етап от изследването учените се опитали да програмират паметта, като я запълнят с голямо количество лъжлива информация. Колкото и невероятно да звучи, участниците в този експеримент били убеждавани, че са лични познати с Бъгс Бъни. Специалистите използвали различни методи и над 30% от участниците започнали да казват, че са били в Дисниленд и не само са видели нахалния заек, но и са се здрависали с него. Елизабет Лофтъс твърди, че дори хора, които не са толкова доверчиви, може да бъдат вкарани в заблуда, ако към информацията се добави елемент на съприкосновение, вкус, звук или мирис.
В третия етап от експеримента очите на участниците били завързвани и им предлагали да докоснат редица предмети. При това им внушавали, че те целуват тези предмети. На опипване предметите приличали на жаби и 15% от участниците в експеримента повярвали, че в действителност са се целували с жаби. Лофтъс твърди, че всички тези опити са съвършено безобидни за психиката на участниците. Но в реалния живот лъжливата памет може да бъде опасна.
Снайпер
Инцидент с маниаци със снайпер държал близо две седмици в страх жителите на Вашингтон и околните градове. До момента, в който полицаите проследили и арестували престъпниците, които застреляли 11 от тях и ранили двама, в полицията постоянно имало телефонни обаждания, които изпращали ченгетата по лъжливи следи.
„В дадения случай ние имахме работа с т.нар. естествен експеримент по манипулиране на паметта на голям брой хора, казва американската психоложка. Средствата за масова информация постоянно ни информираха, че убийците се возят на бял пикап. Всички запомниха това и след поредното убийство очевидци съобщаваха за бял пикап, който бързо се отдалечил от местопрестъплението. Впоследствие стана известно, че колата, с която са избягали престъпниците, е била син шевролет”.
Елизабет Лофтъс добавя: „Някои хора се поддават дотолкова на внушения, че може да бъдат убедени дори и в това, че те са убийци. С фалшивите спомени не трябва да се правят шегички – изследване с хора, на които било внушено, че са били отвлечени от извънземни, показало, че когато разказват за това, те изпитват не по-малки страдания, отколкото жертвите на реални трагедии”.
Теория
Какво се случва с паметта на жертвите? Изследванията на доктор Жозеф ле До от Нюйоркския университет дават оригинална теория за тези проблеми. Според него впечатленията, възникнали в състояние на страх или ужас, при определени условия стават много крехки. Ако жертвата на насилие взема успокоителни и бъде накарана да се върне отново към ужасните спомени, неволно може да замести образа на истинския престъпник с този на първата снимка, която следователят е показал за разпознаване.
Кристи Петрова
