Ф ердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота, избран за княз на България от Третото велико народно събрание на 25 юни 1887 г., и Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Фон Рейс и Шлайц-Кьостриц, имат любопитна венчавка. Те сключват брак два пъти - католически - на 17 февруари (28 февруари нов стил) през 1908 г., и втори път - на 1 март 1908 г. в замъка Остерщайн.
Елеонора е втора съпруга на княза, който се жени за нея след смъртта на първата си жена - Мария Луиза Бурбон-Пармска, с която имат четири деца – княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда.
Втората съпруга на Фердинанд е родена на 22 август 1860 г. в Требшен край Цулихау в Германия. Дъщеря e на принц Хайнрих IV Рейс и на принцеса Луиза цу Грайс. Леля на Елеонора е херцогиня Мария фон Макленбург – съпруга на великия княз Владимир Владимирович, който е чичо на руския император Николай Втори. По тази линия идва идеята за брак на княз Фердинанд с Елеонора. По време на едно от посещенията на великия княз Владимир Владимирович неговата съпруга великата княгиня Мария Павловна, родена херцогиня Мекленбург-Щрелиц, предлага на вниманието на княз Фердинанд личността на немската княгиня Елеонора от старинния род на Рейското херцогство. Великата княгиня изтъква голямото й благородство и милосърдие наред с изключителната й скромност и отдаденост.
Годеж
През януари 1908 г. годежът им е обявен официално. Датата на сватбата е определена за 17 февруари по стар стил (28 февруари по нов) през 1908 г. В рамките на това време е трябвало да се решат редица въпроси, като най-важният сред тях е за религиите на бъдещите съпрузи.
Княгиня Елеонора е лутеранка, а Фердинанд - католик, над когото тегнело непълно отлъчване, наложено от Светия престол.
Католическата венчавка е извършена на 17 февруари (28 февруари по нов стил) 1908 г. в 9:15 часа в църквата “Свети Августин” в Кобург, а протестантската церемония – на 1 март 1908 г. в замъка Остерщайн, на брега на Бели Елстер по склоновете на Хайнберг над град Гера, столица на Рейското херцогство.
Римското каноническо право разрешавало отлъчването да бъде временно отменено. Тогава на разкаялия се грешник казвали: Освобождаваме те, с последващо възстановяване на действието. Така след церемонията отлъчването на Фердинанд отново влязло в сила. Условието за това било Фердинанд да не отговаря по време на лутеранската брачна церемония.
Мълчание
Първоначално пасторът на Гера отказва да извърши церемонията, разбирайки, че княз Фердинанд няма да произнесе обредното “Да!”. След дълги и сложни канонически преговори пасторът склонява да приеме единствено отговора на княгинята. Той знаел, че Фердинанд няма да отговори на въпроса взема ли Елеонора за жена с „Да“, а ще мълчи. Затова се обърнал към младоженците с въпроса: Вие съгласни ли сте да станете мъж и жена. Отговорила му с „Да“ само Елеонора. След церемонията тя получава титлата „княгиня на българите“, а няколко месеца по-късно, след обявяването на независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г., титлата й е променена на „царица на българите“.
Почести
„Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България“ – провиденчески заявява в деня на венчавката руската княгиня Мария Павловна. Пристигането на новата княгиня е прието с радост от страна на българския народ. Княгиня Елеонора стъпва за първи път на българска земя на 21 март 1908 г. На пристанището тя е посрещната с хляб и сол от възторжени българи и е приветствана от митрополит Василий. На 25 март 1908 г. тя е посрещната от столичани.
От самото начало Елеонора се отдава в служба на Българския червен кръст и редица благотворителни институти. Едно от първите й действия е да дари предоставените й от Министерския съвет като сватбен подарък 150 000 лева. Цялата сума е използвана за построяване на детски санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна. Високообразована и начетена, тя проявявала интерес към българското историческо минало, към културни паметници на словото, живописта и архитектурата. Това я насочва към Боянската църква, за чиято реставрация дарява лични средства.
Автор: Нелли Желева, Десислава Антова
