Й еромонах Паладий служи в манастирa „Свети Георги“ в Поморие. Той е от село Благоево, област Разград. Споделя, че решил да стане монах след мистериозна болест и малко след като прочел книгата на книгите – Библията.
- Йеромонах Паладий, каква е историята на манастира „Свети Георги“ в Поморие?
- Първоначално манастирът е бил построен през VII в. Много по-късно, през 1856 г., идва мюсюлманинът Селим бей, който бил богат, купил си землище и си направил ранчо тук. Сградите от хотелската част на днешния манастир са остатък от това ранчо. Този човек е боледувал от нелечима болест и една от версиите за обителта е свързана именно с него.
Част от сградите на хотелската част са остатък от ранчото на Селим бей.
- Какво точно се е случило?
- Той сънувал сън, в който му се явил човек на кон и му казал, че на мястото има заровено съкровище. Но той понеже не бил християнин, не повярвал на съня си. Въпреки това разказал за него. И тогава дядо Нено, който му бил слуга, решава тайно от господаря си да разрови на посоченото от съня място. И така намерил мраморен барелеф и извираща вода. Познал, че на барелефа е изобразен свети Георги Победоносец. Разказва на господаря си за барелефа. Мюсюлманите също почитат светията като воин, но Селим бей знаел, че това е християнски светия и наредил да дойде свещеник да чете молитва. И когато попът дошъл и поръсил наоколо със светена вода, включително и Селим бей, той изведнъж се излекувал от нелечимата болест. Мъжът толкова се трогнал от чудото, че приел християнството, както и цялото му семейство. По-късно, когато неговите роднини се изпоженили, а той остава сам, дава всичко в полза на манастира и става първият му игумен. Смята се, че монашеското му име е именно Георги.
Красивата камбанария.
- А вашата лична история каква е, все по-малко са желаещите да станат монаси в днешно време?
- Бях дете по времето на комунизма и не съм бил вярващ. До нашето училище имаше голям храм, който се рушеше, това е село Благоево, между Разград и Попово. Тогава много се страхувах от смъртта. Това беше провокирано от ранната смърт на по-големия ми брат, който умира на 26 г. С майка ми постоянно ходехме на гробища, тя неспирно плачеше и аз преживявах всичко това. Постоянно се питах защо така се случва, че човек живее, учи, работи и изведнъж умира на 26. До 25 години аз имах здраве като на всички останали на моята възраст. Но тогава се разболях с висока температура. Мислеха, че е грип, но, уви, не мина като грип и аз не усетих кога оздравях. Все пак вероятно е останала някаква хронична температура, не съм обърнал внимание, но се чувствах непрекъснато изтощен, неработоспособен, постоянно спях. Майка едва ме събуждаше в осем сутринта, при положение че съм заспал в осем вечерта. Така две години прекарах по леглата, лекарите нищо не можеха да обяснят, показателите ми бяха добри, а главата все ме болеше и се чувствах непрекъснато изтощен.
- И какво се случи?
- Сякаш осъзнах, че няма да съм вечен, както си мислех, и тогава вече съвсем се уплаших. Две години по-късно майка ми реши, че трябва да се кръстя. Аз се съгласих, но въобще не знаех за какво става въпрос. Мислех, че като се кръстя, ще стане чудо и ще оздравея веднага. Така ме кръстиха, но след това нищичко не се промени. Мина една година. Тогава някакъв вътрешен глас ме подтикна да взема една Библия. Истината е, че като малък се опитвах да прочета Библията, започнах, но видях, че приказката е много дълга и започна да ми става все по-неясно, и реших, че това четиво не е за мен.
- Значи вие още като дете сте чели Библията?
- Да, но, както казах, се отказах, защото се оплетох. Когато започнах да я чета по-късно, разбрах, че смъртта е само част от вечния живот и отиваш във вечния живот и чакаш второто пришествие. Смисълът на земния живот е да се понравиш на Бог, за да те приеме по-късно при себе си. Когато разбрах, че има вечен живот и че сме направени по божи образ и подобие, реших да се понравя на бог и като стана монах. Тогава разбрах, че има два пътя към бог – единият е, когато мъжът и жената се женят и се спасяват заедно, а другият е монашеството сред братя монаси. И когато станах монах, десет години се лутах в кой манастир да отида. А и нито един човек не одобри решението, у нас не се гледа кой знае с колко добро око на монашеството, а уж сме традиционни християни.
- Аз мислех, че това е тенденция като цяло в църквите, не само в България?
- Не е точно така, в Румъния, които също са православни, има много монаси. Но там имат много големи семейства, при тях още навремето е било задължително един от синовете да стане монах. Идеята е, че ще се моли за цялото семейство и рода, защото ще бъде в непрекъснато общение с Бог.
Йеромонах Паладий пред камбанарията.
Румънци, руси и украинци май са по-вярващи от нас, съвременните българи. На Великден гледах как семейства украинци влизат в църквата, колко достолепни бяха и уважителни към служението. Дай Боже да повлияят и на нас, защото тук мнението е, че всичко е лицемерие в църквата, а не е така. А всеки трябва да развива, колкото му е дадено, кой колкото таланти има, толкова да развива. Важно е да изпълниш мисията си на Земята. Този, на когото му е дадено да бъде владика, нека на другите да помага. На обикновения мирянин му е по-лек кръстът, докато владиката много по-трудно се спасява, защото отговорностите и изкушенията са по-големи. Затова да не гледаме в джоба на другия, трябва да си знаем собствените сили.
- Как избрахте да останете в този манастир, казахте, че десет години сте обикаляли?
- Да, но избирах тези манастири, където има повече монаси. В София ме приеха богословие, но нямах средства да плащам обучението си. В семинарията ми казаха, че в манастира в Поморие предлагат издръжка, но условието е да уча богословие с педагогическа насоченост в Шумен. Така учих в Шумен, но също завърших и академията в Пловдив. Предлагаха ми много пъти да стана монах в Поморие, но аз исках или в Света гора, или в Русия, но все нещо се случваше в Атон и аз се връщах.
Манастирската църква.
- Защо искахте в руски манастир?
- Повече монаси има, повече традиции има, знаят по-ясно нещата. А в този манастир тук, в Поморие, много пъти ми предлагаха и аз все отказвах. В един момент започнаха да ми идват мисли „А ти сигурен ли си, че бог иска да си в Атон“. И осъзнах, че моята воля е да съм в Атон, а на бог е да дойда тук.
Манастирските гълъби.
- От колко време сте в този манастир?
- Близо девет години.
- Вие ли отговаряте основно за обителта?
- Йеротей е викарийният епископ, има четирима йеромонаси и двама послушници.
- Значи не сте толкова малко, нали не искате да сте самотен?
- Исках някой да ме приеме и да има отговорност, не е толкова лесно да си монах, можеш да се изкушиш.
- Идват ли тук миряни?
- Да, особено през лятото. Има си постоянно хора, през зимата се забелязват най-осезателно кои са постоянните. Тогава местните хора пълнят храма.
- Срещат ли се истински вярващи, не само такива, които влизат да запалят свещ?
- Да, всеки е с неговата вяра, един с повече ревност, друг с по-малко.
- А водата в аязмото лековита ли е?
- Когато човек изхожда с вяра, божията сила ще му помогне в неговите трудности. Това става по вярата на човека, че стават чудесата. Според вашата вяра Господ е с вас. Не заради водата, а поради вярата.
Аязмото с лековита вода и изображение на Свети Георги победоносец.
Светлана Трифоновска
