632 години - толкова са били необходими катедралата в Кьолн, един от символите на готическата архитектура и сред най-красивите и величествени сгради не само в Европа, но и в целия свят, да бъде завършена напълно.
Тя изумява не само с красотата си, но и с чувството за непреходност, което вдъхва на всеки, който я зърне. Трудно можем да си представим каква е била движещата сила на хората, които са обрекли живота си, за да завещаят на бъдещите поколения този красив и величествен храм. Строителите й през вековете са били наясно, че те няма да могат да видят с очите си катедралата напълно построена. Животът нямало да им стигне. Но те знаели, че изграждат нещо наистина значимо не за самите себе си, а за тези, които идват след тях, и най-вече за прослава на Бога.
Приказка
Според приказката на Братя Грим една от версиите строежът да се проточи толкова дълго е, че самият дявол е имал пръст в това изграденото през деня да се руши през нощта. Но Бог е бил милостив към вярващите и техния духовен дом. Катедралата като по чудо оцелява в ада на бомбардировките по времето на Втората световна война. Макар да понася 14 удара при въздушните нападения, тя все пак остава да се извисява цяла на фона на сринатия град. Дали Бог е надделял над дявола, или причината е прозаична - просто пилотите са искали да използват двете кули като лесно разпознаваема навигационна забележителност? Или никой не е дръзнал да унищожи за секунди това, което предците ни са градили с векове в името на Бога? Не може да се каже. Но катедралата е още там – повече от 6 века след полагането на първия камък, оцеляла във времето, устояла на превратностите на историята.
Гледка
Гостите на Кьолн, които влизат в града с автомобил, с ентусиазъм търсят да зърнат с очи високите кули на катедралата още от далеч. Със своите 157 м, което прави катедралата от 1880 до 1884 г. най-високата сграда в света, това е напълно възможно, дори на фона на съвременните постройки. Но тези, които идват с влак от други краища на Европа, имат шанс да се изправят пред наистина спираща дъха гледка. Железопътната гара е буквално на метри от катедралата и така първото нещо, което туристите виждат от Кьолн, е неговия символ. Гледката през прозорците на гарата е впечатляваща – на фона на пристигащите и заминаващи за някъде забързани хора и не трогващата с нищо заобикаляща среда на 21 век, посетителите имат чувството, че се изправят пред огромно древно чудовище, изплувало от недрата на времето. Дори само тази гледка, не толкова удобството, че след 4 часа пътуване с влак се озоваваш директно пред един от символите на Европа, оправдава вероятно чисто прагматичното решение гарата с нейния прозаичен живот да бъде разположена до самото сърце на Кьолн.
Началото
Първият камък на Кьолнската катедрала е положен на 15 август 1248 г. от архиепископа Конрад фон Хохщаден. Малко след 1260 г. приземният етаж с мястото за църковния хор е завършен и първите олтари са осветени. В този период са създадени първите елементи от интериора. В началото на 14 век хорът е архитектурно завършен, а на 27 септември 1322 e тържествено осветен. По този случай саркофагът на тримата влъхви, за който се смята, че пази костите на библейските мъдреци Каспар, Мелхиор и Балтазар, поднесли даровете си малкия Исус Христос на Рождество, е поставен в новия параклис на катедралата. От този момент мястото започва да се посещава от множество поклонници. Саркофагът е най-ценната реликва на катедралата. Той представлява три насложени реликварии, така, че с формата си да наподобява базилика. Саркофагът е украсен със злато, сребърни статуетки, филигранна украса и полускъпоценни камъни.
След изграждането на хора строежът на катедралата постепенно заглъхва. През 1331 г. е започнала работата по южния кораб. В началото на 15 век е завършена високата 58 метра южна камбанария. Към 1389 г. южният кораб е завършен. А към началото на 16 век само седем участъка от северния кораб са покрити. Там са поместени пет огромни прозореца.
Наново
Градежът се възобновява с нова сила през 19 век, като стриктно се спазва първоначалния дизайн от оцелелите средновековни планове и чертежи. Стимул за това дава откриването на първоначалния план на фасадата, както и романтичните нагласи към миналото. През 1842 г. пруският крал Фридрих Вилхелм IV полага основния камък на възобновения строеж. След само 38 години, през 1880 г., тържествено е положен и последният камък в присъствието на император Вилхелм I.
Оригиналният й цвят е снежнобял
През 1996 г. катедралата в Кьолн е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Днес величествената сграда се посещава всяка година от 6 милиона души от цял свят. Макар и завършена, по всяко едно време в някой неин участък има скеле, на което се извършват реставраторски дейности. Реставрираните участъци са снежнобели, какъвто е оригиналният цвят на катедралата, изглеждаща иначе сиво-кафеникава заради наслагванията на времето.
Разглеждаме града с влакче срещу Е10
Туристите могат да разгледат основните забележителности на Кьолн срещу десет евро с влакче или панорамен автобус, които тръгват точно до катедралата и са през половин час. Обиколката трае около 50-60 минути. Маршрутът включва старата част на града, продължава по булеварда край Рейн, като има спирка и на Музея на шоколада, където всеки сам може да си направи сладкото лакомство по своя рецепта.
Гостите на Кьолн могат да посетят и намиращата се на около 25 километра бивша столица на Западна Германия – 330-хилядния град Бон.
Летището реално обслужва и двата града, между тях има удобна връзка с влак или автобус. Пътуването е само половин час, стига да не попаднете в капана на някой ремонт. Автобуси има до късно вечер, а жп транспортът се движи и през нощта.
Тих
Бон е тих, спокоен и зелен град с много забележителности. Красивите брегове на река Рейн са прекрасно място за разходки пеша, с колела или за пикник. На това място обаче реката е много опасна и дълбока, има и водовъртежи, така че трябва да се стои по-надалеч от нея. На един от мостовете гостите на Бон могат да видят странна фигура на ухилено човече, надупило се към отсрещния бряг. Същата фигура има и остреща. Надупените човечета символизират „топлите“ чувства, които жителите на Бон и на неговото предградие Бон Бойел, питаят един към друг.
Бон се гордее най-много с това, че е родното място на гениалния композитор Лудвиг ван Бетовен. Неговата къща-музей е в центъра, а фигурата му посреща гостите на града пред кметството. Непосредствено до къщата му се намира една от най-приятните кръчми - „Ботуша“, където туристите могат да пият местна бира в голяма халба срещу 4,50 евро.
Самото кметство е изящна сграда в стил рококо, но работи само за церемониални случаи, като сватби например. Иначе общинската администрация се помещава в огромна сива сграда от 70-те години на миналия век, която толкова контрастира с приятните ниски сгради наоколо, че е имало идея да бъде бутната или поне да бъде преустроена.
Концлагери
Разхождайки се из Бон, туристът може да види на много места по тротоара плочки-павета от жълт или бял метал. Целта им е да се отдаде почит на депортираните към концлагерите евреи по време холокоста в нацистка Германия. На всяка плочка е изписано името на евреина, живял в този дом, датата на раждането му, датата на депортирането му, концлагера, където е убит, и годината на смъртта му. Такива плочки, които напомнят на поколенията за ужасите на нацизма, могат да се видят и на други места в Германия.
