В миналия брой на „Златно време“ припомнихме съдбата на певицата с легендарния дрезгав глас Джанис Джоплин. Тя е една от четирите звезди на рок сцената, създали трагичния „Клуб 27“. Днес с тъга и носталгия се връщаме в спомените си за безсмъртния соло китарист Джими Хендрикс, отишъл си от този свят също на 27.
В препълнените зали той разказваше своята философия за живота чрез звуците на любимата си китара. Започваше всеки свой концерт с думите: «Позволете ми да целуна небето!» А последният му концерт на 6 септември 1970 г. в Германия завърши с прощалните: „Здравейте и довиждане!“.
Детство
Джими Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон, с името Джони Алън Хендрикс. Майка му Люсил Джитър го отглежда сама, докато баща му Ал Хендрикс е на фронта по време на Втората световна война. Джими е силно привързан към баба си по майчина линия, която е индианка от племето чероки и от която наследява чувството на гордост и уважение към корените. Майка му обаче се алкохолизира и Джими е изпратен да живее при свои роднини в Бъркли, Калифорния. Баща му се връща от фронта през 1945 г., взима сина при себе си, развежда се със съпругата си и прекръства Джими на Джеймс Маршал Хендрикс. Когато родителите му пиянствали и се карали, детето се затваряло в гардероба, докато бурята отмине.
Джими никога не е взимал уроци по китара. Не познавал и нотите. Първият му инструмент бил укулеле с една струна, което според едни източници намерил на боклука, а според други – получил като подарък от баща си, за да остави метлата на мира. 13-годишен се научава да свири на акустична китара. Майка му умира през 1958 г., когато той е 16-годишен.
През 1959 г. Джими напуска училище и се записва в армията, но скоро се разочарова от военната служба. По-късно песните му стават любими на американски войници, особено кавъра на Боб Дилън All Along the Watchtower.
Началото
Още като юноша Джими се включва в банда за ритъм и блус, но се отегчава от тази работа и се премества в Ню Йорк. През 1966 г. сформира своя група, Jimmy James and the Blue Flames. Запознава се с Франк Запа, който му показва наскоро изобретения китарен ефект "уа-уа", с което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект. По-късно Джими среща бас китариста Час Чандлър, който го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри. Така сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Лондон
Любопитен факт е, че в Лондон Хендрикс, заедно с приятелката си Кати Ечингам, се установява на улица "Брук" №23, където в съседното жилище през 18-и век е живял великият композитор Георг Фридрих Хендел.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на британската музикална индустрия. Невероятната му китарна техника и ефектно сценично присъствие впечатляват Ерик Клептън, с когото остават приятели до края, Джеф Бек, а също и Вeatles и The Who.
Блус
Първият сингъл на Джими е вариант на блус песента «Хей Джу» (Hey Joe). Успехът му се затвърждава с песните Purple Haze и The Wind Cries Mary, които заедно с Hey Joe са начело в музикалните класации.
Първият албум The Jimi Hendrix Experience излиза през 1967 г. На 3 март 1967 г. Хендрикс постъпва в болница заради изгаряне на ръцете, след като за пръв път запалва китарата си в лондонския театър "Астория".
Същата година Джими участва в Monterey Pop Festival, където дебютира пред американска публика. Като шоу ефект той свири солото с китара зад главата си, после със… зъби. Изпада в луд екстаз и потрошава своята китара Fender Stratocaster в усилвателите, а накрая я запалва с бензин.
Уудсток
През 1969 г. The Jimi Hendrix Experience се разпада. Като идол на хипитата връх в неговата кариера е появяването му на легендарния фестивал "Уудсток" през 1969 година с новата си група Gypsy Suns and Rainbows. С лента в буйните си къдрави коси Джими Хендрикс изпълнява националния химн на САЩ по изненадващ начин, в някакво диво музикално соло. След като започва „класически“, той внезапно имитира с китарата си бомби и картечен огън, падащ за минути с неговия Fender Stratocaster и педалите за ефекти. Изкрещява в микрофона: «Поздрави от Виетнам!». Джими буквално разстрелва безпощадно американския химн, нота по нота, дума по дума.
След фестивала Джими Хендрикс създава ново трио - The Band of Gypsys, с Били Кокс на бас китарата и Бъди Майлс на барабаните. В четири концерта за посрещането на новата 1970 г. в Ню Йорк групата създава изумителен брой песни. Записите от тези концерти разкриват едни от най-силните живи изпълнения на Хендрикс, включително и 12-минутното китарно соло на антивоенната му композиция Machine Gun.
Меню
Поемането на наркотици в комбинация с алкохол стават всекидневие за вече идола Джими Хендрикс. На 3 май 1969 г. е арестуван на летището в Торонто, след като е открит хероин в багажа му. Хендрикс е освободен срещу гаранция от 10 000 долара. По-късно е оправдан.
По време на един от концертите в "Медисън Скуер Гардън" в Ню Йорк на 28 януари 1970 г. Джими изпълнява по ужасен начин Who Knows, после ругае почитателка, помолила го да изпълни Foxy Lady. Прекъсва изпълнението на следващата песен, казвайки: "Ето какво се случва, когато Земята се ебава с Космоса". След това сяда кротко на сцената и охраната го изнася зад кулисите.
През юли 1970 г. свири пред най-голямата си публика - 400 000 души, на поп фестивала в Атланта, Джорджия, а през август е последното му появяване във Великобритания на Isle of Wight Festival. Там Джими Хендрикс разочарова публиката, отказвайки да изпълни старите си хитове.
На 6 септември 1970 г. е последното му появяване на Fehmarn Festival на германския остров Фехмарн в Балтийско море. На освиркването от публиката Хендрикс отвръща с неприлични жестове.
Конспирации
Легендарният китарист умира неочаквано на 18 септември 1970 г. в апартамент на хотел Samarkland в Лондон. Германската му приятелка Моника Данеман му дала хапчета за сън заради безсънието му, но те били много по-силни от тези, които Джими е приемал в САЩ. Когато тя се събужда, Хендрикс вече е в безсъзнание. Тя веднага се обажда за линейка, но вече е твърде късно.
И досега има конспирации около смъртта на Джими Хендрикс. Една от тях е, че мениджърът Майк Джефри поръчал убийството му. Официалната информация обаче е, че Джими Хендрикс предозирал с приспивателни, вдишал собственото си повръщано и се задушил. В кръвта му имало следи от марихуана, амфетамини и вино, но те били в малки количества. Докторите, които се опитали да го спасят, забелязали огромно количество вино по тялото и по дрехите му. Дробовете му също били пълни с вино. Според тях изглеждало, че Джими се е удавил във вино.
Конспирацията тръгва от книгата на Джеймс Райт. В нея член на техническия екип на Хендрикс разказва за самопризнанията, които мениджърът Майк Джефри направил пред него. Джими му трябвал мъртъв, защото щял да вземе 1,2 млн. паунда от застраховката му живот. А в случай че Джими продължавал да свири, щял да го смени с друг мениджър. В книгата Райт цитира Майк Джефри: “Бях в Лондон през нощта, когато Джими умря. Заедно с няколко стари приятели от севера, отидохме в стаята на Моника, взехме шепа хапчета и ги напъхахме в устата му. След това изсипахме няколко бутилки вино дълбоко в гърлото му… Трябваше да го направя. Разбираш, нали? Нямах избор. Джими струваше много повече мъртъв, отколкото жив.”
Проблясъци
- Извинете ме, докато целувам небето.
- Вие трябва да продължавате и да бъдете луди. Лудостта е като да си на небето.
- Всичко, което мога да направя, е просто да продължавам да правя това, което чувствам.
- Въображението е ключът към моята поезия. Останалото се оцветява с малко научна фантастика.
- Знанието говори, а мъдростта слуша.
- Историята на живота е по-бърза от едно мигване с око; историята на любовта е: здравей и довиждане.
- Когато изгорих моята китара, това беше моята жертва. Можете да жертвате само нещата, които обичате. А аз обичам моята китара.
- Когато силата на любовта надвие любовта към силата, тогава светът ще познае мира.
- Моята цел е да се слея в едно с музиката. Посветих целия си живот на това изкуство.
- Музиката е моята религия.
* В следващия брой на приложението "Златно време" четете: №3 в „Клуб 27“ - Джим Морисън
Румен Жерев
