К орабен инженер от Русе пази като ценна реликва сабя от времето на Априлското въстание, която е принадлежала на прапрадядо му Недялко. У Венцеслав Даскалов попаднала по линия на майка му, чийто произход е от фамилията Костадински от с. Мусина.
Сабята на Недялко, която се предава от поколение на поколение.
Ценното оръжие се предава от поколение на поколение и засега решението е да не се дарява в музей, а да остане в семейството като скъп спомен от революционния род.
„Моят прапрадядо Недялко Генов Костадински е бил член на революционния комитет в с. Мусина. Когато стават историческите събития през 1876 г., баща му Гено, тогава на повече от 80 години, е бил кмет на селото. В семейната памет е останал споменът, че през 1871 г. в къщата му в Мусина е идвал Васил Левски заедно с Матей Преображенски-Миткалото. След това Миткалото е живял в къщата на дядо Гено, когато е учителствал известно време в Мусина“, разказа пред „Телеграф“ инж. Венцеслав Даскалов.
Тази къща за съжаление е разрушена през 60-те години на миналия век, но в рода се знае как е изглеждала от една архивна фотография. За времето си била голяма къща и имала широк вътрешен двор.
Спомени
„Въстаниците от Мусина се събират вечерта на 28 април 1876 г. в плевнята на Рачо Пенев и оттам тръгват за сборния пункт, но завалява дъжд и влизат в къщата на дядо Гено. С тях са били ръководителят на четата поп Харитон и Бачо Киро. Оттам четниците тръгват към сборния пункт, който е бил в лозята край Мусина. Стефан Стамболов, апостолът на революционния окръг, не могъл по някаква причина да дойде на сбирката. Пристигнал на сутринта и тръгнал да гони четниците, но от близките села вече започнали да излизат потери. Скрили го в Мусина няколко дни и после прапрадядо ми Недялко го преоблича като кадъна, води го в с. Самоводене, после в Свищов и оттам Стамболов се прехвърля в Румъния. Тази история е известна“, продължава разказа си инж. Даскалов.
А как сабята, предназначена за бой в Априлското въстание, е останала в семейството? Недялко Генов Костадински е бил активен член на революционния комитет в Мусина. Ходил е до Свищов, за да снабдява четата с оръжие и барут за въстанието. И той като всички четници от селото се подготвял за тръгване и си поръчал сабя при майстор Паскал в Мусина. Тогава Недялко Костадински е бил към 60-годишен, баща на трима големи синове и една дъщеря.
„Понеже вече е бил възрастен, баща му дядо Гено, кметът на селото, настоял Недялко да остане, за да пази челядта. Когато от едно семейство четници са ставали няколко мъже, самият поп Харитон е връщал един от тях, за да се грижи за жените и децата. С четата тръгнал малкият син на Гено и брат на Недялко – Костадин Генов Костадински, който загива в Дряновския манастир. Опитвали сме се да разберем как е загинал Костадин, но няма данни за това“, обяснява русенецът.
При тези обстоятелства сабята на Недялко останала в дома в Мусина. Тя няма някакъв надпис или посочена година, но дъщерята на Недялко, която живяла до 106 години, знаела с най-големи подробности историята на оръжието, от кого е изковано и как се е запазило в семейството. Това всъщност е Кръстина, която ушила знамето на четата на поп Харитон и Бачо Киро. В семейната памет е останал споменът, че поп Харитон е пращал охрана, докато знамето се шиело. То е изгорено от четниците, за да не попадне в ръцете на турците.
Двама от синовете и дъщерята на Недялко Костадински – Петър, Рачо и Кръстина, се преселили в Глоджево, Русенско. Взели със себе си и сабята. После Петър и Рачо отишли да живеят при дъщерята на Петър във Ветово – Цона, която пък е майка на майката на инж. Даскалов.
Ятаган
И още един ценен предмет от миналото притежава инж. Венцеслав Даскалов. Преди около 30-40 години, когато започнал да циментира мазата на тяхна стара къща във Ветово, намерил заровен ятаган. Бил с канията си и имал надписи, инкрустирани със сребро.
Ятаганът, открит заровен в пода на семейна къща във Ветово.
Оръжието било увито в някакво почти разпаднало се платно. За разлика от сабята на Недялко за това оръжие нищо не се знае. Никой в семейството не подозирал, че се намира заровено в къщата. Как е попаднало там, може само да се гадае. Инж. Даскалов е показвал ятагана на специалисти, за да разчетат надписа, но все още за оръжието не се знае много.
Униформа
реликви
И ако инж. Даскалов е решил да запази сабята в семейството, категоричен е, че ще дари на музей униформата на баща си, който е бил военен летец и царски офицер. Дрехата е в много добро състояние и засега намеренията на русенеца са да я дари на Националния военноисторически музей в София.
Историята на бащата на инж. Даскалов – д-р Димитър Даскалов, е не по-малко интересна. Първоначално завършва военно училище и става военен летец. Изпращан е два пъти в Германия да се обучава за пилотиране на два типа самолети, а цар Борис III го награждава с орден. След 9 септември 1944 г. е уволнен.
„Като царски офицер го арестуват, докато е на сватба на наши роднини в Глоджево. Дошли са, претърсили са всичко, взели и ордена от цар Борис III. Пратили баща ми в лагера „Богданов дол“, където е бил една година. Бил е млад и здрав и е оцелял. После за него всичко започнало отначало“, разказва инж. Даскалов.
Димитър Даскалов успява да завърши медицина. В онези години му помага близък приятел, станал вече преподавател в университета. През 1952 г. д-р Димитър Даскалов започва да практикува лекарската си професия в Русе. Има три специалности – вътрешни болести, гръдни болести и хематология. Умира през 2009 г.
Жанета Йорданова
