Т ази година се навършват 135 години от създаването на Висшия педагогически курс, който дава началото на Софийския университет. На 8 декември (25 ноември по стария Грегориански календар) пък преподаватели и студенти ще празнуват и 120 години от първия студентски празник.
Предистория
Заможните братя Евлоги и Христо Георгиеви дават идеята и даряват от Букурещ 6 милиона златни лева за създаване и построяване на първото в България висше учебно заведение. На 25 ноември (стар стил) 1888 г. Народното събрание гласува и в София е основан Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На 29 януари 1889 г. за първи ректор е избран Александър Теодоров-Балан, а през 1904 г. учебното заведение е преименувано на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Протести
Вечерта на 3 януари 1907 г. студенти и преподаватели посрещат с освиркване и снежни топки каляската с княз Фердинанд при тържественото откриване на Народния театър. Така те изразяват негодуванието си, че на тържеството са поканени само отбрани лица, предимно военни. Конният конвой на княза разпръсква стотиците демонстранти, но поканените за освещаването на Народния театър представители на дипломатическия корпус стават свидетели на скандала.
Шумните протести на студентите дълбоко засягат егото на монарха, принудили го да бъде „евакуиран“ от сградата през таен изход. Още на следващия ден той нарежда и Министерският съвет с указ закрива Софийския университет за срок от 6 месеца. Уволнени са всички професори, доценти и лектори. Несъгласен с указа, тогавашният министър на просветата проф. Иван Шишманов подава оставка, а на негово място идва Лазар Пяков, малко по-късно заместен от Никола Апостолов. Последният постановява откриването на университета, като гимназиални учители набързо са назначени за преподаватели. Започва бойкот на учебните занимания - при 70 души преподаватели се записват едва 7 студенти. В защита на уволнените се обявяват Константин Величков, Иван Вазов, Константин Иречек и други влиятелни интелектуалци. Абсурдната ситуация е преодоляна от новото правителство на Демократическата партия. Премиерът Александър Малинов връща старите преподаватели и на 31 януари Алма матер отново отваря врати. Така приключва една от най-абсурдните и куриозни случки в историята на университета.
Война
По време на войните за национално обединение от 1912 до 1918 г. академичната общност също е мобилизирана. През 1912 година от 55 преподаватели под знамената са свикани 35. Студентите фронтоваци също са много и зимният семестър на учебната 1912-1913 година е отменен. През ноември 1915 година е обявена нова мобилизация за включването на България в Първата световна война и заниманията отново са отменени. За да се повдигне войнишкият дух, Генералният щаб изпраща през май и юни 1918 г. в Скопие няколко професори, които четат лекции на фронта, като от главната квартира в Кюстендил е изпратено писмо до Академичния съвет на Софийския университет.
Преподаватели
Бъдещият ректор на университета проф. Михаил Арнаудов разказва в своята „История на Софийския университет“: „Задачата за изготвяне на програмата за този своеобразен „лекционен курс на фронта“ е възложена на Историко-филологическия факултет. По предложение на декана на факултета Съветът приема решение за държане на една или две беседи от всеки един от избраните за тази цел професори... Иван Георгов, Гаврил Кацаров, Светозар Георгиев, Васил Златарски, Беньо Цонев, Стефан Младенов, Александър Теодоров-Балан, Михаил Арнаудов и лектора Т. Иванов. Лекциите се провеждат в Скопие, в периода 6-30 май 1918 година, като впоследствие се включват още лектори в лицето на проф. Кръстьо Кръстев, който говори за „Дейността на Климент Охридски и нейното значение за съдбината на българския народ“ и Димитър Михалчев на тема „Нацията и нашият дълг към нея“.
Дълг
Проф. Арнаудов пише още: „Между младите войници и офицери, които идваха на смени от по 200 до 250 души от фронта, имаше мнозина бивши и настоящи студенти. Те, зажаднелите за мирен труд, виждаха с радост, че не са забравени от своите учители. Заменили книгите с пушките, в името на висшия отечествен дълг, те подхранваха сега надеждата да се възвърнат, при завършена война, отново към своята академическа работа. Техните учители пък, посрещнати с рядко гостоприемство от началника на военно-инспекционната област генерал-полковник Тошев, преживяха силно патриотическо въодушевление при отпразнуването деня на св. св. Кирила и Методия на македонска земя, при пристигането на българската победоносна конница от Добруджа в южните български предели, гдето населението устрои незабравимо сърдечно посрещане...“
Символично е мястото, където са проведени лекциите - освободеният град Скопие и реакцията на местните показва, че българите навсякъде търсят образованието - от университетските зали до бойните полета.
Сградата
През 1906 г. е обявен национален конкурс за сграда на университета, спечелен от френския архитект Жан Беасон. Той предвиждал цял комплекс от няколко сгради, които да се разположат върху териториите на днешния Ректорат, Докторската градинка и околностите. Идват войните и едва през 1920 г. е възложено на архитект Йордан Миланов да преработи и подобри плановете за университетската сграда. Строителството започва на 30 юни 1924 г. и е завършено 10 години по-късно на 16 декември 1934 г. През 1930 г. започва строежът и на Университетската библиотека, която се намира в двора на университета. Нейното отваряне и освещаване става едновременно с това на Ректората – на 16 декември 1934 г. През 1940 г. тръгва строителството на северното и южното крило, чиито планове са дело на архитект Любен Константинов. От двете страни на централния вход на Ректората са поставени скулптурите на дарителите Евлоги и Христо Георгиеви.
Празник
Честването на студентския празник в България започва на 25 ноември (по стария Юлиански календар) 1903 г., когато за първи път е отбелязан празникът на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това е денят на св. Климент Охридски, един от светите Седмочисленици, който се счита за покровител на българското висше образование. На 31 март 1916 г. българската администрация преминава към Грегорианския календар и датата на празника се измества с 13 дни напред, на 8 декември.
След 1944 г. е направен опит за замяна на датата със 17 ноември, когато е Международният ден на студентската солидарност, но тази идея не среща успех, защото студентите вече са възприели 8 декември като свой празник. Така през 1962 г. той е официално възстановен. На 28 октомври 1994 г. Съветът на ректорите взема официално решение, че 8 декември ще е неучебен ден и празник на българските студенти.
