О т 1568 до 1918 г. Руската и Османската империи водят 13 войни помежду си. Въпреки че в онова време държава Турция не съществува, войните остават в историята като руско-турски.
При една от тях - от 1806 до 1812 г., българският град Свищов е опожаряван и плячкосван от руснаци два пъти. До наши дни достигат много свидетелства и документи, които през годините на соца деликатно се премълчаваха.
Дневник
Свидетел е Александър Ланжерон, френски благородник, роден в Париж през 1763 г. Служи във френската армия, но през 1790 г. преминава на руска служба при Екатерина II. През 1799 г. е произведен в генерал-лейтенант. От 1807 до 1812 г. Ланжерон участва в Дунавската кампания в поредната война срещу Високата порта. След сключването на Букурешкия мир през май 1812 г. Ланжерон е изпратен срещу Наполеонова Франция. Ланжерон пише дневник, в който разказва за събитията на Дунавския фронт от 1807 до 1812 г. Дневникът днес се съхранява в Държавния архив на Франция.
КРЪСТОВДЕН
За опожаряването на българския град Свищов или за т.нар. на местен диалект „изгорялство“ на 30 август 1810 г. (стар стил) Ланжерон пише: “Граф де Сент Прист беше изпратен от командващия Дунавската кампания граф Каменски с 4 батальона, два полка от драгуни и три от казаци в Свищов. Един от най-богатите и най-добре застроени градове в България е разположен, подобно на Силистра и Русе, на брега на Дунав, и е построен върху склона на високи възвишения, покрити с лозя и прелестни градини.
Граф де Сент Прист се установи върху тези височини. Обстрелва с топове града в продължение на няколко часа. Нито комендантът на града, нито неговите обитатели се отбраняваха, защото имаше договорености с тях посредством слепия гръцки болярин, който живееше там от дълго време. Градът се предаде на 30 август (11 септември), Кръстовден. В него бяха намерени много провизии и боеприпаси. Бяха пленени 6 знамена и едно голямо количество от лодки и малки кораби.“
Разруха
По-нататък в дневника си Ланжерон разказва как граф Каменски заповядва на граф де Сент Прист да изостави Свищов, след като го разруши, защото няма достатъчно военна сила, за да се защитава градът при евентуално османско контранастъпление. Разказът продължава: „Сент Прист много искаше да бъде освободен от изпълнението на тази варварска и напълно безполезна заповед, но на него му бяха дали толкова малко време за изпълнението й, че бедните обитатели, които бяха посрещнали нашите войски и ги бяха хранили, имаха само няколко часа, за да пренесат свои вещи от другата страна на Дунав, в Зимнич. Те загубиха всички други неща, които изгоряха заедно с града“. Ланжерон с огорчение заключава, че “цялата тази кампания беше опетнена от най-позорните и най-ненужните опустошения. Това беше от наша страна, казвам го със съжаление - една инвазия на разбойници. През 1810 г. всичко беше извършено по заповед. Бяха разрушени 20 града и бяха опустошени 200 версти от страната”.
СВИДЕТЕЛСТВА
В запазените спомени роденият в Свищов Васил Манчов (1823-1906) пише: „В 1810 г. русите обсадили Русчук. На главнокомандващия Каменски е заповядано да превземе Русчук и да накара турците да искат мир, защото в Русия са се опасявали от навлизането на Наполеон през Полша. Каменски изпратил в Свищов полковник Сент Прист. Щом дошъл в Свищов, той принудил турците да напуснат града и, конвоирани от руски войски, ги изпратил в Габрово. Останалата войска взривили крепостта на хълма Калето. После казаците тръгнали от къща в къща да палят махалите и изгорили града. Жителите били принудени същия ден да минат с турски кораби на румънския бряг. Всички останали кораби изгорили. Не оставили нито една лодка, за да не се възвърнат пак в Свищов жителите“.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
През зимата на 1810-1811 г. в Свищов се заселват отново немалко семейства. Те се настаняват в опожарени къщи, като ги възстановяват. Въпреки войната градът, един от възловите търговски центрове по Дунав, постепенно се възражда. В отсрещния Зимнич е устроена митница за всички търговци от Букурещ - турски и чуждестранни. Така Свищов се превръща в международна борса за храни – струпва се огромно количество захар, източно кафе, памук, шалове, муселини и пр. за повече от три милиона пиастри.
Повторно
Новоназначеният за командващ Дунавската армия през март 1811 г. генерал Кутузов подлъгва търговците в града, че въпреки войната няма да ги закача. Обещава им даже да ги освободи от всякакви данъци. Но в началото на февруари 1812 г. той издава заповед: „На юг от Дунав земята трябва да бъде опустошена и навсякъде да бъде вселен страх”. Кутузов добавя: “Сега поръчах и на генерал-майор Булатов да извърши такава експедиция над Свищов.”
Кутузов
В дневника си Ланжерон разказва за плячкосването на Свищов от руснаците през април 1812 г.: „Свищовската експедиция е едно вечно петно върху паметта на Кутузов. Той издава заповед за нея на неговия дежурен полковник Кайсаров, който му беше съветник, и на Булатов, който я изпълни. На 2/14 април, преди зазоряване генерал Булатов влиза в Свищов с два батальона от полка на Вятка, един от Старакостск, един от 29-и стрелкови и казаците на Мелников и Кутайников. Той не среща никаква съпротива, защото жителите вярваха, че руснаците само ще преминат през Свищов, за да отидат по-далеч.
Те обаче са жестоко измамени. Казаците се нахвърлят върху тези нещастни жители, ограбват ги, заграбват всичките стоки и ги повличат в Зимнич. Само за три часа всичко това, което представляваше Свищов, изчезна. Булатов, користен и алчен, си отстоя интересите в това ужасно плячкосване. Кутайников, Мелников, Кушников направиха едно забележително състояние. Казаците грабиха много и изпиха на другия ден десетки бурета с вино, които бяха плячкосали.“
Неофит Бозвели: Изселваха насилствено братята славяни
През 1844 г. архимандрит Неофит Бозвели съставя меморандум до Високата порта, в който разказва, че по време на Руско-турската война от 1806-1812 г. “след завземането на Русчук, Свищов, Ряхово и други крайдунавски градове руските войски насилствено преселиха българите, живеещи в тези земи, във Влахия, на отсрещния бряг на Дунава, без дори да им оставят необходимото време да вземат със себе си своето имущество. И опожариха бедните им къщи с всичко в тях без никакво внимание, нито милост към братята им славяни.“
Румен Жерев
