Н а 25 октомври 1927 г. по линията София-Варна-Русе е осъществен първият пътнически авиополет в историята на България. Двата закупени от Германия аероплана Junkers F13 с регистрация B-BUNA и B-BUND са именувани „Ластовица” и „Соколъ”.
Вестник „Илюстрована седмица“ в бр. 254 от 1927 г. описва откриването на авиолинията така: „На аеропристанище Божурище за случая бяха отишли да присъствуват на тържеството м-ра на железниците, пощите и въздухоплаването г. Кимон Георгиев с госпожата си, г-жа Констанца Ляпчева, ген. Лазаров, кмета ген. Владимир Вазов и др. Службата се извърши от Н. В. Преосвещенство соф. митрополит Стефан, след което стана и кръщаването на двата аероплана.
Стих
Аеропланът Б-БУНА бе кръстен от г-жа К. Георгиева със следния стих: „Лети, Ляставицо! Когато Божията десница те поведе из лазурните небесии, буйният вятър ще ти сторва път, халите ще ти пеят песента на победата и гледчерите със своите блестящи погледи ще те препращат от единия до другия край на родината. Бъди здрава и силна!“.
Вторият аероплан Б-БУНД бе кръстен от г-жа К. Ляпчева така: „Твоето име е Сокол! Щастлив си ти, Соколе, че теб се пада да начертаеш навред пътеки в небесата - пътеки към победа и доброчестина. Днес ти сломяваш вихъра, утре ще надбягваш светлината и ще бъдеш все тъй силен и несъкрушим. Нека Бог е с тебе!“.
След това първият аероплан отлетя за Варна, придружен от няколко аероплана от летателния отдел при дирекцията на въздухоплаването. С първия аероплан пътуваха г. Димо Казасов - председател на д-вото на столичните журналисти, г. Стоян Д. Танев - главен редактор на в. „Утро", и г-ца Сапунова - сестра на един от двамата авиатори.“
Разписание
Полетите от София до Варна били през Русе и се извършвали два пъти седмично. Полетът траел около 4 часа с престоя в Русе. През зимата не се извършвали полети. Билетът струвал 2600 лева, а отделно се плащала такса багаж - 3 лева на килограм. Предлагала се и специална услуга за превоз на пасажер с автомобил до и от летището. Аеропланите са били 6-местни, в това число и двамата авиатори.
Предистория
С Ньойския договор от 1919 г. на България е отнето правото да има военна авиация. В Божурище под надзора на френския ген. Фуржу, който оглавява окупационния корпус на Антантата, са унищожени и варварски разбити сградите на Аеропланната работилница, Аеропланното училище и летището. Жестокостта на победителите стига дотам, че те настояват летище Божурище и работилницата да бъдат изравнени със земята, а летателното поле разорано. На 18 декември 1919 г. са предадени на победителите 73 български самолета, 110 авиационни двигателя, 3 аеростата, 76 авиационни картечници, бордни уреди, боеприпаси, авиобомби и друго авиационно оборудване. През септември 1920 г. на същото място са докарани с вагони от Варна и разрушени 9 хидроплана от морската ни авиация. Легендарният пилот Симеон Петров и негови другари офицери успяват да укрият на най-невероятни места седем български самолета от типовете DFW C.V, Albatros C.III и Fokker D.VII. Укрити са и десетки самолетни двигатели от типовете Бенц IV и Мерцедес III.
Възраждане
През 1920 г. правителството на Стамболийски открива „Отделение за въздухоплаване“, което с царски указ № 40 от 15 юли 1924 г. прераства в „Дирекция на въздухоплаването“. Към 1924 г. на летище Божурище са разположени 18 учебни самолета и 2 хидроплана. През следващите 2 години са закупени още 12 пощенски, 2 учебни и 2 хидроплана.
Бунавадъ
От 25 септември 1925 г. започва работа първото смесено българо-унгарско акционерно дружество „Бунавадъ“ (Българско народно въздухоплавателно акционерно дружество), финансирано от частни немски капитали на самолетостроителната фирма Junkers. Официалното подписване на договора между Царство България и немския авиоконцерн Junkers & Co е на 22 ноември 1926 г. С този договор е отпуснат на дружеството 10 милиона лева безлихвен заем за закупуване на самолети и откриване на линии за пътнически полети. Дружеството поръчва и са доставени два шест местни моноплана от популярните навремето Junkers F 13. Този тип пътнически самолет масово се използва в Европа, Близкия изток, Америка. Известни полярни изследователи и учени, между които Руалд Амундсен, Фритьоф Нансен и Алберт Айнщайн, летят с Junkers F-13 и са във възторг от него. Пътническият салон е с великолепни удобства, за разлика от скромната кабина на пилотите. Впоследствие „Бунавадъ“ открива и линията София-Пловдив-Бургас. Поддържа свои ремонтни помещения на летище Божурище.
Закриване
В края на 1929 г. „Юнкерс“ се оттегля от договора поради последиците от Голямата депресия. Липсата на земна ориентировка и техническо осигуряване, както и недостатъчна подготовка на унгарските летци допълнително затрудняват постигането на рентабилност, докато накрая компанията е принудена да се закрие през 1930 г. и договорът е прекратен.
Първенец
На 15 ноември 1910 г. за първи път в небето на България се издига летателен апарат с човек на него. Руският летец Борис Маслеников пилотира биплан Fаrman III и лети 5 минути над София. Столичен вестник пише: "Няколко платна, добре обтегнати със стоманени жици върху скелет от бамбукова тръстика, подкарвани от много бързо движещите се крила на един мотор."
Демонстрационните полети на Маслеников са организирани от новосъздадения тогава Български аероклуб. Инициативата за тези демонстрации е на военното министерство, което усилено работи за потенциалното участие на самолетите във военното дело. Полетите на Маслеников продължават между 15 и 25 ноември и се провеждат на Софийския хиподрум (днес там се намира едноименния квартал). Изпълнени са полети и с пасажери на борда. Демонстрациите правят голямо впечатление на българските военни, които вече са уверени, че в самолета има голям военен потенциал.
Самата оферта на Борис Маслеников за покупка на пет аероплана Fаrman III и организирането на производството му у нас за сумата от 250 000 лева е отхвърлена, но само година по-късно започват конкретни действия за обучение на пилоти в чужбина и покупка на самолети. Бойното кръщение на българската военна авиация е на 16 октомври 1912 г. в Балканската освободителна война, когато поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват първия боен полет над Одрин с аероплан „Албатрос“.
Румен Жерев
