Е кзопланетата WASP-69 b има опашка, оставяща диря от газ след себе си, която е дълга над 563 000 км, което е почти двойно (малко по-малко) от това между Земята и Луната.
Учени на НАСА съобщиха, че става въпрос за планетата WASP-69 b. Тя бавно, но устойчиво губи атмосферата си, тъй като леките частици водород и хелий във външната й атмосфера я напускат плавно, но не създават очаквания ореол, а тръгват тържествено като шлейф и оформят характерната опашка. Тези газови частици не излизат равномерно около планетата – обясняват експертите на НАС - а вместо това те биват пометени в ефектна опашка от слънчев вятър, идващ от близката звезда. По подобен начин и нашето Слънце праща вятър, но на Земята той образува магнитни бури. А при WASP-69 b се получава драматична и особено зрелищна опашка, която надхвърля плашещата красота на кометите.
Гигант
WASP-69 b е от типа супер горещи газови гиганти, които обикалят близо до звездите си – разговорно ги наричат горещи юпитери (защото са газови гиганти като Юпитер, но за разлика от него са близо до звездата и са особено горещи). Планетата обикаля около звездата WASP-69, известна още и като Воури, в съзвездието Водолей, на около 164 светлинни години от нас.
Илюстрация как би изглеждала по-отблизо опашката на екзопланетата WASP-69 b на фона на нейната звезда.
Когато радиацията, идваща от звезда, загрява външната атмосфера на планетата, WASP-69 b може да претърпи фотоизпарение - процес, при който леките газове се нагряват от тази радиация и се изстрелват навън в Космоса. Така звездата, която се смята, че е на възраст само от около 2 млрд. години, систематично отделя газ от външната атмосфера на планетата.
„Звездният вятър е непрекъснат поток от заредени частици, които текат навън в Космоса от външната атмосфера на звездата или короната. На Земята звездният вятър на Слънцето взаимодейства с магнитното поле на нашата планета, което може да създаде красиви полярни сияния като Северното сияние. На WASP-69 b звездният вятър, идващ от нейната звезда домакин, всъщност оформя газа, излизащ от външната атмосфера на планетата“ - обясняват още от НАСА. Така че вместо газът просто да изтича равномерно около планетата, „силните звездни ветрове могат да изваят това газово образувание в опашка, която се влачи зад планетата“ - това твърди водещият автор на проучването Дакота Тайлър, която е астрофизик от Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Тя оприличава тази газова опашка като при кометите. Но допълва, че в случая тя я е дело не на топенето на леденото съдържание на комета, а е създадена от звездния вятър, който отвява водород и хелий в Космоса.
Опашките на екзопланетите (планетите извън нашата Слънчева система) все още са мистериозни обекти за земната наука, твърдят от НАСА. Но това не им пречи да правят теории по въпроса.
Тонове
WASP-69 b губи много газ - около 200 000 тона в секунда, сочат изчисленията. Но тя губи тази газова атмосфера много бавно - всъщност толкова бавно, че няма опасност в скоро време планетата да бъде напълно оголена или самата тя да изчезне. Като цяло, на всеки милиард години планетата губи количество материал, който се равнява на масата на планетата Земя, показват сметките на учените. Смята се, че досега WASP-69 b е загубила еквивалента на седем пъти масата на нашата планета Земя. Но това едва ли се е отразило толкова драматично. В момента масата на екзопланетата е около 90 пъти по-голяма от тази на Земята.
Меркурий
В нашата Слънчева система също има планети с опашки. И в случая на Меркурий тази опашка е видима и заснета. През 2022 г. НАСА публикува снимка на опашката на Меркурий. И обяснението бе: „Тънката атмосфера на Меркурий съдържа малки количества натрий, които светят, когато бъдат възбудени от светлината на Слънцето.
Натриевата опашка на Меркурий на фона на Плеядите.
Слънчевата светлина също освобождава тези молекули от повърхността на Меркурий и ги изхвърля в космическото пространство“. Жълтото сияние на натрия, заснето в случая, е сравнително ярко. На въпросната снимка Меркурий и неговата натриева опашка се виждат в дълбоко изображение, заснето от Лас Палма, Канарските острови, Испания. Трябва да се уточни, че за първи път през 80-те години на миналия век бе предсказано как Меркурий има опашка. И въпреки търсенето тя бе открита едва през 2001 г.
Що се отнася до астрологията, то преминаването на комета с опашка и видяна от земните жители, не се смята за добра поличба. Интересно сега какво ли биха казали астролозите в случая.
Георги П. Димитров
