Д вете железни корабни оръдия и десетки амуниции на повече от 200 години, извадени от водите на Черно море край северното ни крайбрежие, е възможно да са свързани с корабокрушението на английския параход „Единбург“. Това разкри д-р Дамян Дамянов, цитиран от специализираното електронно морско издание Maritime.bg.
Оръдията бяха открити през 2021 г. от д-р Дамянов и извадени от екип на Центъра по подводна археология, ръководен от неговия директор, гл. ас. д-р Найден Прахов. Едва в края на миналата година корабните артефакти бяха извадени от дъното, спасени и пренесени в Националния исторически музей (НИМ). Спасителната експедиция бе осъществена в продължение на 30 часа при затруднени метеорологични условия като ниска видимост, студени води и сложна техническа логистика. Експедицията бе част от дълго замислян и успешно реализиран проект на Центъра по подводна археология и Националния исторически музей с научен консултант проф. д-р Иван Христов, зам.-директор на музея.
Датиране
По първоначален анализ оръдията се датират в края на XVIII и началото на XIX век. Те са били част от въоръжението на линеен тримачтов кораб, потънал при неизяснени обстоятелства северно от нос Калиакра. От съображения за сигурност точното място на откриване на предметите се пази в тайна. Освен подводно проучване и изваждане от дъното на Черно море на оръдията в задачите на проекта е включено рентгенографско изследване и консервиране на корабните останки в Централната лаборатория по консервация и реставрация на Националния исторически музей. През тази година оръдията и други части от инвентара на кораба ще бъдат експонирани в лапидариума на Националния исторически музей. Според проф. Христов благодарение на доброто сътрудничество между Центъра за подводна археология и музея ще бъде обогатена и разширена зоната на лапидариума, представяща морското археологическо богатство на България. Националният исторически музей притежава най-голямата колекция от котви и щокове. С последните морски артефакти се поставя началото на колекция от западноевропейско, руско и турско корабно въоръжение, намерено на дъното на Черно море. По думите на д-р Дамян Дамянов обследванията на района на потъналия параход ще продължат през предстоящите летни месеци. Експертът коментира, че повечето от установените муниции са 15-килограмови гюлета, които по всяка вероятност са от въоръжението на другите два буксирани от “Единбург” плавателни съда. „Да, мога да потвърдя, че във въпросния район лежат останките на няколко кораба“, коментира д-р Дамянов.
Застраховка
През 2020 г. Анастас Ангелов разказа за корабокрушението на английския параход „Единбург” край българския бряг. По време на Кримската война (1853-1856), между 1 октомври 1853 г. и 1 март 1855 г., английското правителство застрахова 208 търговски кораба за превоз на войски, коне, артилерия, муниции, военни материали, храни и фуражи. Същото прави и френското правителство. Един от наетите от френското правителство кораби е английският параход Edinburgh (Единбург). Той е корвета, построена в корабостроителницата William Patterson & Son (Bristol, England) през 1848 г. под името Cora (Кора). През 1849 г. е продадена на Германската конфедерация (пристига в Бремерхафен на 1 септември 1849 г.) и е преименувана на Der Kоnigliche Ernst August (Кралската Ернст Август ).Тя има водоизместване 580 тона, дължина по водолинията 49,25 метра, обща дължина 55,47 м, ширина 9,72 м (с колелата – 17,1 м). Mаксималната му дълбочина на газене е 3,96 м. Задвижван с две колела с диаметър 5,79 м (с 12 лопати), от два хоризонтални едноцилиндрови парни двигателя с обща мощност 950 к. с. Развивал е скорост от 9 възела (в допълнение корабът има две мачти и ветрилно стъкмяване). Въоръжен е с 6 броя 68-фунтови оръдия. Екипажът се състои от 5 офицери и 145 матроси. От 12 декември 1852 г. корабът е собственост на General Steam Navigation Company, London (Дженерал стийм навигейшън къмпани, Лондон), която го преименува на Edinburgh. През март 1855 г. параходът „Единбург“ пътува от Крим (Bay of Kamiesh) за Варна и според вестник Northern Daily Times, Liverpool, се разбива в условията на гъста мъгла на 15 март 1855 г. на подводни скали някъде около нос Шабла, до нос Калиакра. По този повод вестник Northern Daily Times публикува следното съобщение: „Нордърн дейли таймс, петък, 6 април 1855 г. „Загуба на транспортен параход“.
Варна, 20 март, параходът „Единбург“ на „Дженерал стийм навигейшън къмпани“ с капитан Морис от Лондон, на служба при френското правителство като транспортен кораб, се разби на подводна скала до нос Калиакра на европейския бряг по време на гъста мъгла. Скоро след това той се разделил на две и потънал на четири и половина клафтера, екипажът и войниците се спасили с лодките. Двата кораба, които той теглел на буксир, станали на парчета. Параходът „Единбург“ е първоначално построен за германската флота. Капитан Морис се обърнал към агента на „Лойд“ в Константинопол за съдействие да му помогнат да вдигне двигателите от разбития кораб“.
Известие
За корабокрушенията през март 1855 г. и опасните течения при нос Шабла английският консул във Варна, подполковник Едуард Сейнт Джон Нийл, пише до контраадмирал сър Едмънд Лайънс, с копие до министъра на външните работи (Secretary of State for Foreign Affairs) лорд Кларъндън (Lord Clarendon):
„Варна, 23 април 1855 г.
Господине, имам честта да Ви съобщя, че 6 търговски кораба са се разбили през последния месец между Шабла и Мангалия на този бряг, всички плаващи от Камъш (Камышовая бухта, Севастопол) за Варна. От тях 3 са британски – параходът „Единбург“, барката „Банши“ и шхуната „Иконъми“, като всички са се разбили на 15-и миналия месец. Тъй като парният шлюп на Нейно Величество „Инфлексибъл“ по него време е бил във Варна, командир Попълуел най-своевременно се притекъл на помощ на екипажите, състоящи се от около 60 лица, и ги спасил. Впоследствие те били прехвърлени в Бургас, от „Инфлексибъл“ на кораба на Нейно Величество „Харпи“, който ги откарал до Константинопол.
Тъй като дневникът на тези кораби не бил донесен във Варна, аз не съм в състояние да съобщя точните обстоятелства, съпътстващи загубата им. Смятам обаче, че е мое задължение да доведа до знанието Ви често изразяваното мнение на капитаните на търговски кораби от всички нации и на кормчиите, плаващи в Черно море, относно най-честите причини за корабокрушенията, които непрекъснато се случват в споменатата местност. През декември 1852-ра, не по-малко от 13 кораба – английски, френски, австрийски и сардински, в разстояние на една седмица са заседнали на брега близо до нос Шабла, а капитаните им, които дойдоха във Варна, бяха на единодушното мнение, че едно силно течение върви на запад и северозапад и завлича корабите, плаващи от Одеса или делтата на Дунав на юг към Варна или Босфора, към Шабла.
По мнение на моряците, живеещи отдавна на този бряг, плаващите в тази посока кораби, срещащи северните или североизточните бури, се излагат на опасността да бъдат повлечени от течението при Шабла, докато се опитват да намерят подслон под нос Калиакра. Тъй като силата на течението не е широко известна, корабокрушенията са чести в тази местност в тъмно и мъгливо време, дори и без времето да е преобладаващо бурно. По подобен начин корабите, плаващи от Крим за Варна, които не държат курс достатъчно на югозапад, така че да вземат предвид течението, при мъгливо или бурно време е възможно да поемат на север и да попаднат под влиянието на споменатото течение, което господства край Калиакра. Имам честта да бъда, Господине, Ваш покорен слуга.
Едуард Сейнт Джон Нийл
Предстоящата експедиция през лятото ще отговори категорично на това, което все още е догадка –дали „Единбург“ не е един от потъналите кораби, чиито оръдия извадиха подводните археолози.
Добромир Радушев
