К ъщата на банкера Стефан Симеонов в Русе върна великолепието си след продължили осем месеца ремонтни дейности. Те ще приключат окончателно с извършването на художествената реставрация на 130-годишната сграда, която е паметник на културата с национално значение и образец на градската архитектура след Освобождението.
Богаташкият дом днес е собственост на община Русе, която изготви проект за възстановяването му със средства от капиталовия си бюджет. Засега е приключил само първият етап от дейностите, но следите от разрухата вече са напълно заличени. Под нивото на основите е направена хидроизолация от всички страни, за да се спре навлизането на влага в помещенията, което бе основен проблем в годините назад и причина за увреждането на красивите стенописи и мазилката. Ремонтиран е покривът, като са възстановени нарушените връзки по обшивката от цинкова ламарина. Направена е ревизия на дървения гредоред, силно деформираните стари прозорци са подменени с нови, тъй като не е било възможно да се ремонтират. Пукнатините по стените в стаите са запълнени, а после е извършено изолиране, измазване и боядисване. Подменени са увредените дървени елементи на тавана. За да не прониква влага в основите, в двора около къщата е положена изцяло нова настилка. Предстои общината да избере изпълнител за художествената реставрация на емблематичната сграда.
Привилегии
Къщата на Стефан Симеонов неправилно продължава да се нарича Семизовата къща, на името на полковник Атанас Семизов, съпруг на най-малката дъщеря на банкера – Евгения. Зетят е бил близък с властта след 1944 г. и заради това къщата не се национализира веднага. Не можело да се допусне да е наречена на един богат човек, тъй като тези хора се смятали за врагове на народа, затова е станала известна като Семизовата къща.
Предприемчивият Стефан Симеонов наистина е бил един от първите българи, натрупали състояние в годините след Освобождението, благодарение на своя труд и усет към бизнес делата. Заедно с брат си Иван Симеонов развиват своята дейност в Русе и стават едни от първите банкери у нас. Основават банката „Братя Стефан Симеонови“ и построяват забележителна сграда в центъра, която е запазена и също впечатлява с великолепната си архитектура. В наименованието на финансовата институция присъства собственото име на Стефан, за да се подчертае водещата му роля в банкерския тандем.
Новодомци
След като се замогва, Стефан Симеонов избира хубаво място в централната част на Русе – на улица „Полицейска“ (днес „Иван Вазов“ – б.а.), за да построи дом за семейството си. Със съпругата си Лукса вече имат три деца – Олга, Милка и Владимир. Строежът продължава две години и през 1892 г. петчленната фамилия се нанася в прекрасната къща с красиви орнаменти по фасадата. Четвъртото дете на Лукса и Стефан се ражда в този дом. Малката Евгения и по-големите й сестри и брат растат в безгрижие в богатия дом с голяма хубава градина.
Иван Симеонов също построява великолепна къща за своето семейство на улица „Полицейска“, на метри от дома на Стефан. И тази сграда е запазена и в нея сега се помещава седалището на Католическата Никополска епархия. Двамата братя строят за фамилията лятна вила във Владиковата бахча (днес Парк на младежта – б.а.), за да имат място за отдих в почивните дни. В тази вила домакините организират приеми по различни поводи и посрещат своите отбрани гости.
Грешка
Една твърде рискована сделка стопява богатството на Стефан и Иван Симеонови и те не завършват живота си като заможни хора. Освен с банкерска дейност братята започват да финансират мащабни инфраструктурни обекти на държавата и това се оказва тяхната голяма грешка, която слага отпечатък върху съдбата на всички членове на фамилията. След Освобождението държавата се опитва да изгради развита железопътна мрежа в страната. Съществуващите дотогава линии са частна собственост. През 1888 г. държавата изкупува жп линията Русе-Варна, с което се слага край на чуждото владение. Двамата братя започват да инвестират в строежа на нови жп линии. В началото правителството извършва плащания към банка „Братя Стефан Симеонови“, но в един момент те спират, което води до фалит на финансовата институция.
За семействата на двамата братя настават трудни времена. Неприятностите разклащат здравето на Стефан Симеонов и той умира през 1908 г. Лукса остава вдовица на 41-годишна възраст. Най-голямата дъщеря Олга по това време вече е омъжена за офицера Коста Станчов и живее с него и със сина им Стефан в къщата на улица „Полицейска“. Милка също е омъжена и е в чужбина заради дипломатическата служба на съпруга си. Владимир току-що е завършил Мъжката гимназия в Русе, а най-малкото дете – Евгения, е едва на 4 години. Лукса умира през 1947 г., а три години преди нея се е споминал и синът й – адвокатът д-р Владимир Симеонов. В семейния дом остават да живеят сестра му Евгения и съпругът й полковник Атанас Семизов. Тъй като полковникът е близък сътрудник на новата власт, къщата на Стефан Симеонов отначало не е национализирана. Това се случва чак през 1958 г., когато красивата сграда е отчуждена и одържавена и скоро след това става собственост на община Русе. Дълги години общината използва къщата на Стефан Симеонов като приемна за гости. Великолепният банкерски дом е и любим декор за много филми, снимани в Русе.
Жанета Йорданова
