- Защо решихте да създадете „Митове за сътворението“?
- Древните митове винаги са ме привличали. Още като дете в началните класове прочетох всичко, което беше издадено дотогава. Разбира се, любима книга ми стана „Старогръцки легенди и митове“ и по някакъв начин беляза пътя ми по-нататък. Когато реших да създам свое издателство, изборът ми беше името на един от любимите ми митологични герои – Персей, син на принцеса Даная и върховния гръцки бог Зевс. Има много магия и харизма в този мит, още от зачеването на Персей, когато влюбеният Гръмовержец успял да проникне като златен дъжд при затворената под земята принцеса. Когато Персей възмъжава, извършва много подвизи, като най-известният от тях е, че убива горгоната Медуза, която имала коса от съскащи змии и вкаменявала всички с погледа си. Много впечатляваща е картината на италианския художник Караваджо, изобразяваща отсечената глава на Медуза, която Персей използва като оръжие, носейки я в торба и вадейки я пред погледите на враговете си, които, когато я зърват, се вкаменяват. Според един от вариантите на мита, конят на Персей е крилатият Пегас, превърнал се в символ на творческото вдъхновение. За логото на издателството използвахме една прекрасна картина на английския прерафаелит Фредерик Лейтън.
Подтикът за създаването на тази книга, която излезе с логото на Books4all, е, че в пети клас вече се изучават митовете за сътворението. Реших да ги преразкажа достъпно – не само за учениците, но и за по-възрастните читатели, които проявяват интерес към космогоничните митове. Вече имах някаква основа, защото част от тези митове бях написал за едно от най-успешните издания на „Персей“ – „Легенди и митове“, което е много популярно в училищата, но сега допълних с нови митове. Така книгата обхвана доста широк спектър от древни митове от различни краища на света.
-Защо е нужно да знаем тези истории за древните космогонии?
- Двете причини са: познание и забавление. Тези космогонични митове показват начина, по който древните са си обяснявали създаването на света, както и природните явления, с които са се сблъсквали в ежедневието си. Разбира се, не са знаели, че светкавиците/мълниите например са електрически искров разряд в атмосферата по време на буря и съпътствани моменти след това от трясък и гръмотевици (просто защото човек чува звука по-късно, след като е видял светкавиците в небето). Древните гърци например са си мислели, че върховният бог Зевс е разгневен и затова мята мълнии в небето. Ясно е, че за съвременния човек, дори и да не е внимавал твърде много по време на часовете по физика, това е забавна приказка, легенда, мит. Та затова днес да четеш тези митове е и забавление. Това обяснява и защо филмовите продуценти се влюбиха толкова силно в скандинавските или старогръцките митове – защото сюжетите и героите в тях са един неизчерпаем източник за киносценарии, каквито вече и сценаристите с най-развихрено въображение не могат да измислят. В много митологии първични сили, като небе и земя, огън и лед, се сливат и създават живота. В някои от митовете те са и олицетворени като същества – великани и титани, стари и млади богове… докато нещата се наместят и подредят до представата за света, такъв, какъвто го познаваме.
- Сякаш сме склонни бързо да забравяме миналото и понякога само писаното остава, но дали в последно време написаното е достатъчно за създаване на памет?
- Днес много се пише, но като че ли по-малко се чете и разсъждава. Социалните мрежи са обширно поле за изява, без притеснение, че може и да не си достатъчно грамотен или знаещ, но всеки е готов да изкаже компетентното си мнение, без да е подготвен или попитан. Древните хора като че ли повече са разчитали на собствената си памет. Именно паметта тогава е била днешният гугъл, благодарение на който можеш за свериш или научиш нещо. Може би заради това днес паметта често изневерява на хората – защото разчитат на бекъп, на съхранение на информация извън човешката памет; някой друг да ти свърши работа. Човек е склонен да забравя миналото си. И може би затова са тези колебания, лъкатушения във всичко – и в личен, и в обществен план. А разумното е: да не забравяш опита си, дори и когато е лош; да си правиш изводи от грешките.
- Кой за вас е най-интересният мит за сътворението?
- Най-популярният за нас може би е библейският – за това как Господ създал света за шест дни, а на седмия решил да си почине. По-малко съвременният българин знае за ледения великан Имир, първото живо същество според скандинавската митология, който се родил от сблъсъка на леда с огъня и после се превърнал в тиранин за родените по-късно. Някак по-хаотични, с повече версии и вариации на мотиви и герои са митовете на Древен Египет и Древна Индия. За книгата аз избрах най-основните, повтарящите се.
- Според някои специалисти българските деца по-добре познават старогръцките, отколкото българските митове. Вие какво мислите?
- Да, така е. И причината е не само географска – че гърците са ни съседи, а защото старогръцката митология е основата, началото на всички начала за европейската и световната литература, Омир и майсторите на трагедията Есхил, Софокъл и Еврипид. Но любопитното е, че все по-бегли са познанията на младите заради този хаос, който беше привнесен в българското училище през последните години, когато бе нарушена всякаква хронология в запознаването с историята на западноевропейската и българската литература. Интелигентно момиче например, завършващо висшето си образование и занимаващо се с книгоиздаване, не бе видяло разместените съгласни (Ехсил) в името на Есхил, защото просто не знаеше кой е той („Прикованият Прометей“ вече не се учи). Всъщност произведенията на тези автори, които са стигнали до нас, са основният източник за старогръцката митология.
- В последните години покрай комиксите за супергерои има засилен интерес и към скандинавските митологии, но дали филми, като тези за Тор, не създават погрешно впечатление за древните митове?
- Да, определено. През последните две десетилетия киното стремглаво се разви като визия заради бума на дигиталните технологии. За съжаление обаче човешкото въображение, творческият заряд, интелигентността и начетеността дадоха на заден ход. Затова гледаме недомислия като сценарий, които нямат нищо общо с духа и същността на митологията и са един лош, неверен прочит, за съжаление, понякога доста смешен, което обезсмисля всичките тези ресурси, вложени във визията и зрелището. Затова - да, подобни филми създават погрешно впечатление за древните митове. Но пък от друга страна може би създават интерес у подрастващите да потърсят повече информация за тези богове и герои.
- Много е популярна тв поредицата на History channel как боговете са били астронавти пришълци от древността. Смятате ли, че е възможно Ра, Озирис, Вишну, Шива и всички останали да са били наистина извънземни?
- Всъщност защо не. Мислим си, че вече всичко знаем, но едва ли е така. Факт е парадоксът на знанието - че колкото повече знаем, толкова повече се разширява кръгът на непознатото. Имало е древни, много развити цивилизации. Защо някой да не е дошъл от друга планета с цивилизация с много повече познания от нашите? На тази идея преди 30 години бяха заложили създателите на големия кинохит „Старгейт“ (след това и тв сериал). И той беше изключително успешен не само заради зрелището, но и заради много добре развитата идея за идването на извънземна цивилизация в Древен Египет, с Ра, Хатор и други египетски божества.
- Като се замислим, тази теория за древните астронавти изглежда много правдоподобна, но все още не сме намерили послание от типа: „Астронавтът Брахма бе тук“. Дали това е възможно?
- Възможно е, разбира се. Интересни са теориите за палеоконтакт и праастронавтика в книгите на швейцарския писател Ерих фон Деникен, издавани многократно у нас. Не знам дали могат да бъдат открити сериозни научни доказателства за това, но много логична ми се струва идеята за древни астронавти, посетили Земята.
Това е той
Пламен Тотев е литературен историк и критик, издател, автор на учебни помагала по български език и литература и на текстове за популярни песни. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира „Историческа поетика на българската литература“. Признание за работата си като литературен критик получава още като студент. Публикува стотици статии и рецензии в най-престижните литературни издания и най-четените вестници и списания в България. Автор е на четири книги. Носител е на много награди, най-новата от които е от родния му град Ловеч – наградата за принос в културата „Ловешки меч“ (2024).
Митовете за сътворението събрани в книга
Светът на древните митове оживява в книгата „Митове за сътворението“ от Пламен Тотев (издание на Вooks4al“). Това е разказ за възхода на Зевс и боговете на Олимп, за ледения великан Имир и страшния Один, за сътворението на света и човека според Библията, за египетските богове Ра, Озирис и Изида, за индийските Брахма, Вишну и Шива... Книгата включва още много старогръцки, скандинавски, арменски, библейски, български, славянски, древноегипетски и индийски митове. Темата във всички тях е за това как от хаоса са се родили светът и боговете, земята и океаните.
Книгата е за всички, които се интересуват от митове и легенди, но е съобразена и с учебната програма в основния курс на обучение в училище (най-вече – за петокласниците, които за пръв път се срещат със света на митовете). Художник на илюстрациите е Николай Пашалийски.
За възхода на младите старогръцки богове начело със Зевс може да се прочете в много книги, но не толкова популярни са египетските, скандинавските или арменските митове, в които се подвизават богове и великани, поставили началото на света, казва авторът.
Древните египтяни например поставят в началото на всичко бог Ра, роден от първичния океан Нун. Той е бог на слънцето, но има и други две проявления – бога съзидател Атум (залязващото слънце) и бога скарабей Хепри (изгряващото слънце). Ра властва на всичко съществуващо: небето, земята и подземния свят. Явявал се в образа на сокол, гигантска котка или най-вече като човек с глава на сокол и с корона от слънчев диск. Ра усетил, че има нужда от заместник през нощта и затова създал Тот, бога на луната. Говорело се, че който научел тайното име на Ра, щял да се сдобие с невероятна сила. Затова Изида, богинята на живота, магията и мъдростта, измислила план как да узнае името му. Тя поставила кобра в небето, откъдето Ра минавал със своята ладия. И когато той се появил там, змията го ухапала по нареждане на Изида. След това тя се възползвала от критичната ситуация и Ра й казал тайното си име. Изида се сдобила с могъщество, но никога не го издала на друг.
Според представите на скандинавците в началото имало черна безкрайна бездна, а от двете й страни - царство на студа и царство на огъня. От сливането им се родил великанът Имир, който бил първото живо същество в света.
Според арменците пък от съюза на земята и небето се родил първият бог – Вахагн, който се влюбил в красивата Астхик.
Откъс от книгата
Ето и откъс от книгата „Митове за сътворението“ от Пламен Тотев, специално предоставен за читателите на „Телеграф“ от Пламен Тотев.
Боговете Тримурти
(Индийски мит)
В началото нямало нищо – нито слънце, нито луна, нито звезди. Съществувал само мракът на първичния хаос. След това се появил океанът.
Една сутрин, седнал върху лотосов цвят насред изначалния океан, бог Брахма се вгледал дълбоко във водата, където изчезвало стъблото на лотоса, на който бил. Много се изненадал, когато видял, че лотосът бил поникнал от пъпа на великан, спящ на дъното на океана. Това бил бог Вишну, който бил задремал, положил глава върху свилия се на кълбо световен змей Ананта-Шеша. Вишну усетил погледа, прикован в него, и се събудил.
– Кой си ти? – изненадано изрекъл тези думи всеки от тях, но не получил отговор.
Двамата се скарали жестоко. Брахма твърдял, че е сътворил с мисълта си Вишну. Другият пък твърдял, че е негов родител, защото се е родил в цветето на лотоса, израсъл от пъпа му.
Докато се карали, от дъното на океана изникнал стълб светлина, който се устремил към небето. Двамата прекратили свадата си и се опитали да разберат какво става. Превърнал се в глиган, единият се втурнал към дъното, за да види какъв е източникът на светлината. Другият се превърнал в лебед и полетял да търси в небето края на стълба. Неочаквано стълбът се разцепил и от цепнатината изникнал бог Шива. Тримата богове премерили сили в трибой, но бързо разбрали, че никой от тях няма да победи. Затова обединили силите си за Сътворението.
Брахма бил съзидателят, творец на живота. Негова съпруга била Сарасвати, богинята на мъдростта и науката. Вишну бил пазителят, съхраняващ живота. Той бил женен за Лакшми, богинята на плодородието, благоденствието, красотата и щастието. Шива бил разрушителят, унищожаващ живота – понякога има нужда от това, за да се постави ново начало. Негова съпруга била Кали, богинята на смъртта и покровителка на народа.
Подкрепен от бога на войната Индра, Брахма победил повелителя на хаоса Вритра и установил ред в света.
Брахма, Вишну и Шива били наричани боговете Тримурти. Съперници в началото, те се обединили не само за Сътворението. Понякога се сливали, приемайки човешки образ с три лица, като всяко от тях гледало в различна посока.
Тримата богове често се намесвали в съдбите както на обикновените хора, така и на царете.
Пазителят Вишну например помогнал на мъдрия цар Дашаратха. Всичките поданици на царя живеели щастливо, нещастен бил само той, защото си нямал наследник. Имал три жени, но нито една от тях не го била дарила със син. Дашаратха отправил молба към боговете да му помогнат. Тогава се явил бог Вишну и му дал божествена напитка, която трябвало да изпият трите му жени. След време царица Каушаля родила Рама, Кайкейя – Бхарата, а Сумитра – близнаците Лакшмана и Шатрухна.
Георги П. Димитров
