Г олемият поет Недялко Йорданов изпя най-хубавите стихове на своя незабравим колега и съгражданин Христо Фотев, разкри пред „Телеграф“ самият той.
Наскоро авторът на „Не остарявай, любов“, „Остаряваме бавно“ и „Младостта си отива“ е записал 5 нови диска с негови авторски песни, като единият от тях е само по стихове на Христо Фотев. „С него бяхме като братя. Поезията на Христо е страшно музикална и сама си предизвиква мелодиите“, добавя Недялко Йорданов.
Житие
Някои от тези песни ще прозвучат на предстоящия му концерт на 9 юни от 19 ч. в театър „Сълза и смях“. Поетът е озаглавил моноспектакъла си „Житие и страдание грешнаго Недялко“, както е името и на биографичната му книга, която ще представи тогава. „Все още не мога да се откажа от моите концерти рецитали, а съм вече на 83. От 1972 г. досега съм направил над 2000 в страната и чужбина. Не е за вярване, но съм пял в Москва, във Виена, в Лондон, в Прага, в Берлин, в Мюнхен, в Будапеща, в Пирот, в Босилеград и дори в Кувейт. А в България не се сещам за град, в който да не съм имал концерт. Станало ми е необходимост, за да докажа на себе си, че още мога, че краят не е съвсем близо. Затова ще се срещна пак с публиката, но този път съвършено сам, без моя приятел Хайгашод Агасян. Ще пея само мои авторски песни - от най-първите, от 1966 година, до днес. По този начин ще разкажа моето „Житие“ - от ранна младост до почти, но не съвсем, дълбока старост“, сподели Йорданов.
Момчето, което говори с морето
Повече от 15 г. поетът е изнасял своите музикални рецитали със своя приятел бургаския композитор Константин Ташев. Меломаните го познават като автора на музиката на „Момчето, което говори с морето“, която тогава поверили на младия и неизвестен още Панайот Панайотов от Айтос. „Не смеех да си акомпанирам сам. Не мога да свиря на китара, свирил съм на цигулка само няколко години, а Коцето се беше сдобил с едно електрическо пиано - абсолютна новост за времето. Тодор Колев взе няколко мои песни и ги записа на грамофонната си плоча. Константин Ташев почина трагично и неочаквано при автомобилна катастрофа в началото на 1990 г. и оттогава досега мой музикален партньор е Хайгашод Агасян“, казва Недялко.
Не остарявай, любов
С Хайго се запознали на премиерата на неговата пиеса „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки“ в Младежкия театър, където той свирел в оркестъра. „След спектакъла отидох в гримьорната да поздравя актьорите и тогава едно смутено и изчервено от притеснение момченце поиска разрешението ми да ми изпее две свои песнички по мои стихове. А няколко години след това написа музика по моето съвсем ново тогава стихотворение „Не остарявай, любов“. Бяхме заедно в театър „Възраждане“, заедно се борихме да оцелеем от надигащата се срещу нас екзекуторска власт, защото правехме остро сатирични и музикални спектакли. С него създадохме и мюзикъла „Ще те накарам да се влюбиш“, който поставих в Музикалния театър. Хайго е човекът, на когото пръв изпявам своята мелодия и после той я аранжира на пианото и ми акомпанира на сцената. Той е написал вероятно над 50 песни по мои стихове“, допълва Йорданов. Освен него музика по стиховете му са писали още покойните му приятели Тончо Русев, Найден Андреев, Борис Карадимчев, Атанас Косев.
Някога, някога... с Булат Окуджава
Една от главите в мемоарната книга на Недялко Йорданов е посветена на неговия приятел Булат Окуджава, с когото се запознали чрез забранената му пиеса „Ние не вярваме в щъркели“. „Тя беше предпремиера в театър „Моссовет“ в Москва. Булат беше превел мои песни към спектакъла, без да се познаваме, а когато се запознахме, ми разказа как са го приели като певец и автор на песни:
- Когато излязох за пръв път на сцената, повечето казаха: „Какво е това? Нито е само поет, нито е само певец. При това няма глас и свири елементарно на китара с три акорда.“ Аз им отговорих: „Аз съм поет, който не рецитира, а изпява своите стихове.“ И тогава всички се успокоиха и ме приеха.
Споделих с Булат, че имам подобен проблем с моите първи песни в България и дори му изтананиках „Някога, някога“.
- Мне нравиться - ми каза той. - Продолжайте!
И така продължих. Тогава нямаше още това движение „Поети с китара“, което се появи десетина години по-късно“, споделя любимецът на няколко поколения.
Най-новите стихове
Дали?
Пише ми се нещо,
дето не съм писал...
Без трагично чувство,
без дълбока мисъл.
Нещо разговорно
делнично, бездарно
нещо, сбърканяшко
и елементарно.
Глупаво... Лаишко.
Просто... Ненаучно
Нека да е тъпо.
Ама да е звучно.
Да си е със рими...
Да си е със ритъм.
Нищо да не казвам.
Нищо да не питам.
Никакви проблеми,
ако позволите.
Нищо за душата.
Само за ушите.
Никак не е трудно.
Начинът е лесен.
Мигновен... Банален...
Като текст за песен.
С две-три само думи
дето се повтарят.
Но от всяка мисъл
да те разтоварят.
Що пък точно днеска
тъй ми се дописа?
Музата е болна...
Музата кандиса.
Всеки ден убийства...
Новини жестоки.
Тя реши да тръгне
волно... Напосоки...
Ей така... Безцелно...
Не остана време...
Да се поразсее
дявол да го вземе.
И да си полегне
В свойто меко ложе.
Но дали ще иска?
Но дали ще може?
Лео Богдановски
