К ражбата е престъпление и крадците са преследвани и наказвани. Това се отнася до 99,99 на сто от тях. Има обаче малък брой крадци, които вече са си извоювали легендарен статус и стават част от историята. Питали ли сте се някога: кой открадна Мона Лиза, колко пъти е краден скъпоценният камък Кохинор и дали може да бъде отмъкнат от храма „Тадж Махал“?
Легендата
Легендарният Кохинор е най-краденият диамант в световната история. Смята се, че е намерен в Персия и за първи път той се появява като част от уникален царски трон от времето на Монголската империя. Тя обаче се разпада и по същия начин се разпръскват скъпоценностите. Попада в Делхи, а там го забелязва шах Надер в средата на 18-и век. Смята се, че името Кохинор идва от възклицанието, което изпуснал Надер, когато видял за първи път камъка. В превод името означава Планина от светлина.
Надер, който, без да се замисля, си присвоява диаманта, впоследствие слага началото на Афганската династия, а оттам и на Афганистан. След смъртта му внуците му го слагат на гривна, която е любимо бижу в семейството. При едно пътуване до провинция Пешавар диамантът отново изчезва, за да се появи във властта на Раджит Сингх, който основава династията на сикхите.
Той казва, че получава диаманта от шах Шуджа като дар за своята гостоприемност. Според шаха обаче Раджит отвлякъл сина му, изтезавал го и поискал в замяна Кохинор. Когато бил на смъртно легло, Раджит разпределя наследството си, като нарежда диамантът да бъде дарен на бахайски храм. Неговият министър на финансите Бели Рам обаче краде диаманта за себе си. Новият владетел Харак Синг заповядал камъкът да бъде отнет със сила и да му бъде донесен. Но самият Харак става жертва на преврат и умира в затвора. Стига се до 1848 г., когато диамантът е използван като зaлoг за мирното споразумение и края на Първата Англо–Сикхска война. Всъщност тогавашният генерал-губернатор маркиз Дахаузи го отмъква и го подарява на кралица Виктория. Изнесен е в Англия и става част от кралската корона. С днешна дата Индия, Афганистан и Пакистан имат официални претенции към Великобритания и твърдят, че камъкът е откраднат.
Ветеранката
Дорис Пейн е доайенката на модерните крадли. Нейният любим трик бил да се представи за богата дама, която пробва скъпи годежни пръстени. По време на пробите ловко свивала бижутата. Изглежда като кокошкарска история, но Дорис влиза в историята, като краде повече от 70 години. През 70-те години на миналия век успява да отмъкне диамантен пръстен за 500 хиляди долара пред очите на своите жертви в Монте Карло. Успява да избяга и стига до Ница, където я арестуват и екстрадират обратно в Монте Карло. Когато всичко било готово за съдебния процес, пръстенът изчезва и без него не успяват да осъдят Дорис. Тя получава първата си присъда едва на 83-годишна възраст, когато камера я снима как краде пръстен за 33 хиляди долара от бижутерски магазин. През 2013 г. Нетфликс пуска документален филм за живота й. Дорис никога не се разкайва за кражбите си. Казва, че още е в бизнеса, макар че догодина навършва 95 г.
Доносникът
Дерек „Бърти” Смолс е британска легенда. През 70-те години на миналия век с пистолет в ръка обира няколко лондонски банки. Най-големият му удар е грабежът на фантастичните за времето си 270 хиляди паунда от Барклис банк. Бяга през Париж до Лазурния бряг. Там го предават и го хващат. Смолс влиза в историята не толкова с откраднатото, а с факта, че става първият защитен свидетел в новата британска история. За да отърве затвора, дава показания срещу британските престъпни босове. Те пък обявяват един милион паунда награда за главата му. Смолс умира от естествена смърт, преди да го докопат убийците.
Съвършеният
Карл Гугасян е един от най-големите перфекционисти сред престъпниците. Той бил доктор по статистика и теория на вероятностите. Наблюдава внимателно банките и установява, че охраната е най-слаба в петък вечер. Това става неговият ден от седмицата. Гугасян става популярен като Петъчния обирджия. Успява да обере над 50 банки за 30-годишен период. Когато най-после го хващат, му дават 115 години затвор, но той сключва сделка с прокуратурата и присъдата е намалена на 17 години. В момента в затвора преподава на другите затворници смятане и математика.
Мошеникът
Историята на Франк Абагнале е в основата на филма „Хвани ме, ако можеш” с участието на Леонардо ди Каприо и Том Ханкс. Той успява да отмъкне огромна сума пари още като тийнейджър, като пробутва фалшиви чекове на банките. На практика няма голяма банка, която да не е обрана от него. Когато го залавят, сключва сделка с ФБР и става техен консултант. В момента още работи за правоохранителните органи.
Фотографът
Алберт Спагиари твърди, че не е искал да става бандит. Вадил си хляба като фотограф. За първи път решил да открадне от бижутериен магазин, защото нямал пари да купи пръстен на годеницата си. Не го хващат и с всеки следващ удар става все по-добър. През 1976 г. повежда своята банда през канализацията на Париж. В деня на националния празник на Франция Спагиари и бандата му минават под сейфа на банка Сосиете Женерал. Прокопават дупка и влизат през пода. Задигат 60 млн. франка и се подиграват на полицията, като си устройват пикник в трезора. След като ги залавят, ги изправят пред съда. На едно от заседанията Спагиари моли съдията да се доближи и да предаде някакъв документ. В момента, в който му махат белезниците, се хвърля през прозореца. Долу го чака мотоциклет и той се измъква. Живее на свобода до смъртта си в Аржентина.
Безмилостният
Братята Джеси и Франк Джеймс започнали престъпната си кариера още като тийнейджъри в края на Гражданската война. Обират магазини, банки и влакове в южните щати. Още приживе стават герои в популярни за времето си комикси. Джеси умира на 34 г., но десетилетия наред вървят слухове, че се е спазарил с убиеца си Робърт Форд и е инсценирал смъртта си. През 1995 г. бе сложен край на спекулациите, гробът му беше отворен и бе доказано с ДНК проба, че Джеси Джеймс е мъртъв.
Бижутерът
Бил Мейсън е най-известният джебчия в историята. Той се специализира в кражби от известни хора. Коронният му номер бил да отиде добре облечен на някой тузарски прием и да си тръгне с пълни джобове с бижута. Успява да открадне дори часовника на Труман Капоти. За своята дълга джебчийска кариера успява да свие бижута на стойност над 35 млн. долара. През 2004 г. издава автобиографична книга, която става бестселър.
Ценителят
Винченцо Перуджа е най-известният крадец на предмети от световна значимост. На 21 август 1911 г. той прави немислимото и успява да отмъкне „Мона Лиза”. Винченцо се бил хванал като общ работник в Лувъра и през нощта свалил картината от стената и я измъкнал скрита под дрехите си. Крие се цели две години. Хващат го, когато пробва да продаде шедьовъра на Леонардо. Винченцо лежи само година в затвора, защото се възползва от възможността за помилване на престъпници, които заминават на фронта през Първата световна война.
