Д енят е 16 април 1925 година.
В центъра на София е пълно с полиция и войска. Автомобили и файтони спират на метри от църквата „Св. Неделя“. От тях важно слизат мъже в цивилно и военно облекло, които бавно изминават разстоянието до входа на храма и потъват вътре.
Разположилите се малко по-встрани зяпачи одумват идващите и изричат на глас имената им. Повечето от дошлите са висши български военни: полковници и генерали, командири на армии, бивши и настоящи военни министри. Не по-малко представителен е и списъкът на цивилните, сред които се виждат едни от най-богатите хора в страната: търговци, предприемачи, банкери. Разбира се, не липсват и задължителните политици, министри и депутати.
Взривът
Очаква се всеки момент да пристигне и цар Борис III. Общо няколкостотин човека, представящи елита на Царство България, са дошли тук да почетат паметта на ген. Константин Георгиев, депутат и шеф на софийската организация на Военния съюз.
Цар Борис III оцелява като по чудо, след като във фаталния ден избира да отиде на друго погребение
Два дни по-рано той е причакан от комуниста терорист Атанас Тодовичин пред църквата „Св. Седмочисленици“ и застрелян пред очите на непълнолетната си внучка. Времето минава, хората в църквата се множат, вътре става все по-задушно и тежко, а величеството така и не идва. Малко след 15,00 ч. траурната служба започва, водена от софийския митрополит Стефан.
Двадесет минути по-късно проехтява оглушителен взрив и хората извън храма с ужас виждат как стените му се срутват сред кълбета от пушек. Току-що е извършен най-кръвопролитният атентат в новата българска история. В храма картината е ужасяваща. Парчетата от рухналите стени затрупват голяма част от присъстващите. Мнозина загиват на място. Други остават да се гърчат в адски мъки под отломките, а трети губят съзнание и идват на себе си отново чак в болницата кой без крак, кой без ръка.
Така изглежда отвън храмът минути след атентата
Жертвите
Според първоначалните данни от полицията загиналите на мястото на взрива са 134 души. Десетки други умират вследствие на нараняванията си през следващите часове и дни, като общата численост на жертвите достига 213. А броят на ранените, но оцелели, надхвърля 500. В атентата загива „цветът на българския военен елит“.
Снимка на част от загиналите в атентата
Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници, 17 подполковници, 3 майори, 9 капитани. Сред тях са: военният герой ген. Стефан Нерезов, командвал Първа българска армия в битката при Одрин по време на I-та световна война, ген. Иван Попов, герой от Междусъюзническата война, бившият военен министър ген. Калин Найденов, ген. Иван Стойков, командир на Конната дивизия, ген. Славчо Радойков, участник в четирите войни за национално обединение, десетки други висши и по-нисши чинове от всички родове войски, изнесли на плещите си победите на българските войскови части по фронтовете през последните 40 години.
Вътрешността на храма след изваждането на убитите и ранените
Офицери, които съдбата пощадява на бойните полета под писъците на куршумите, намират смъртта си по такъв недостоен за тях начин, причакани от засада, без убийците да намерят смелост да се изправят очи в очи срещу тях. Освен военните сред загиналите публични лица са и трима депутати, както и кметът на столицата адвокатът Паскал Паскалев.
Версии
За повечето свидетели на ужасяващата трагедия обаче остава открит въпросът къде е цар Борис? Защо не е дошъл на изпращането на покойника? Дали в последния момент някой не му е подшушнал нещо, за да го предпази от терористичния атентат?
Става ясно, че в момента на взрива царят не е бил в „Св. Неделя“, тъй като по същото време е присъствал на погребенията на други убити в атентата, извършен срещу него в прохода Арабаконак на 14 април.
Въпреки това обяснение въпросът защо царят е избрал да присъства точно на тези погребения, а не на опелото на своя генерал, остава открит и години напред във времето продължава да дава поводи за размисъл и версии, някои от които с открито жълт и клюкарски характер. Като например, че комунистите са предупредили тайно царя за предстоящото взривяване на „Св. Неделя“, както и че атентатът е бил организиран със знанието на самия монарх. Все неща, за които няма никакви доказателства и затова и те не биха могли да бъдат приети за нещо повече от жълти предположения.
Арести
Минути след взрива в църквата „Св. Неделя“ в цялата страна е обявено военно положение, което продължава девет дни. През това време полицията предприема масови арести срещу враговете на правителството от средите на комунистите, анархистите и левите земеделци.
Десетки са арестувани и подложени на изтезания по време на денонощните разпити. В годините на соца се приемаше, че царските палачи са убили хиляди достойни български граждани. Днес се смята, че броят на убитите и починалите вследствие на мъченията едва ли надхвърля 400 човека в цялата страна. В хода на разследванията полицията постепенно стига и до поръчителите и преките извършители на ужасяващия атентат. Установено е, че решението за атентата е взето от група радикални леви дейци на Военната организация на БКП.
Преките лица, стоящи зад организирането на плана за атентата, са ръководителите на организацията Коста Янков и Иван Минков. Те възлагат прякото извършване на атентата на една от терористичните бойни групи, известни като „шесторките“, ръководена от Петър Бояджиев. Задачата пред бойната група е да бъде взривена църквата „Св. Неделя“, като целта била да бъде разкъсан на парчета Борис III, който според комунистите бил главният виновник за състоянието на България.
Организация
През януари 1925 г. Петър Бояджиев влиза във връзка с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ на тавана на църквата са укрити 25 кг взрив, достатъчен да сравни със земята цялата сграда. Взривът е поставен над едната от колоните при южния вход, където трябвало да бъде поставен ковчегът и да стои царят.
А за да бъдат жертвите повече, освен взрива допълнително в храма е поставена и бутилка със сярна киселина, чиито отровни изпарения трябвало да нанесат тежки поражения над онези, които биха се спасили. Единственият проблем е как да бъде подмамен цар Борис да дойде в църквата. Шефовете на Военната организация решават това да стане, като бъде убит високопоставен член на правителството или командването на армията. Изборът пада върху ген. Георгиев и той е жертван два дни по-рано. Плановете на организаторите обаче са осуетени от избора на монарха, който предпочита на присъства на друго погребение същия ден.
От друга страна, заради многото присъстващи след началото на опелото ковчегът е преместен по-далеч от южната колона, над която е поставен взривът. Няколко минути след началото на опелото по даден от клисаря Задгорски знак един от членовете на „шесторката“ – Никола Петров, пали фитила на шнура, след което двамата бързо напускат тавана на църквата. Когато последва взривът, те вече са навън в безопасност. Но не задълго.
Възмездие
Благодарение на проведеното светкавично разследване полицията успява бързо да влезе в дирите на атентаторите. Комунистите се опитват да се отърват от клисаря Задгорски, като на свой ред го ликвидират. Но той ги изпреварва и се предава на полицията, където прави пълни самопризнания и издава останалите. Част от атентаторите успяват да избягат през границата на запад в Кралството на сърби, хървати и словенци, а оттам в Съветския съюз.
Останалите обаче са задържани и са изправени пред военен съд. Двамата ръководители на Военната организация са мъртви, преди да бъдат изправени пред съда. Коста Янков е убит, преди да бъде заловен, а Иван Минков се самоубива.
Делото за атентата в църквата „Св. Неделя“ се гледа от 1 до 11 май в казармите на IV-ти артилерийски полк в София. Смъртни присъди получават Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП, Петър Задгорски и Георги Коев, в чиято къща се укрива Минков.
Извеждане на осъдените
Задочно смъртни присъди получават и комунистите Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски. Всъщност за последните трима присъдите са излишни, тъй като те са мъртви три седмици по-рано. Смъртните присъди са изпълнени на 27 май чрез обесване, а не чрез разстрел, както искат някои от осъдените. По този начин, макар и осъдени от военен съд, на тях не им е дадена възможността да получат смъртта си от куршум.
Тримата обесени атентатори
Атентатът в „Св. Неделя“ нанася силен удар и върху БКП. Часове след взрива от партията се разграничават от него, като обявяват, че той е дело на група „леви сектанти“, действали без знанието и съгласието на партията.
Днес на стената на възстановената църква „Св. Неделя“ в центъра на София има поставена паметна плоча, която да напомня на поколенията за най-кървавия терористичен атентат в новата българска история.
Иван Георгиев
