Д иханието на Плутон, древноримския бог на подземния свят, взима жертви при Портата на ада в Хиераполис, вярвали древните гърци, а после и римляните.
И това наистина било така при прочутия храм на божествения владетел на подземното царство Хадес, наричан Плутон от римляните. Има множество описания как жреците на бога на подземното царство водят разни животни, дори огромни бикове в разцвета на силите си, които стигат до Портата на ада в Хиераполис. И там бързо умират без човешка намеса, ставайки жертви на кръвожадния бог, както вярвали векове наред. Но сега мистерията е разкрита.
Пещера
В Хиераполис Портата на ада и храмът над нея са известни още и като Плутонион (портата на Плутон). Тя е поставена пред пещера, като се вярва, че води директно към подземната река Стикс и през нея душите на мъртвите отиват към ада. Вярва се, че е пазена от чудовищното триглаво куче Цербер, чиято слюнка капе и се превръща в отрова, а дъхът му убива. То пази мъртвите да не се връщат в света на живите. Портата в Хиераполис е вградена в едната стена на правоъгълна открита арена, отгоре има храм и е заобиколена от повдигнати каменни места за сядане на посетители. Самият град се намира в една от най-активните геоложки зони в региона. Преди повече от 2000 години се е смятало, че термалните му извори имат голяма лековита сила. Не случайно тук се намират и легендарните Бани на Клеопатра. Но дълбоката пукнатина, минаваща под Хиераполис, постоянно отделя вулканичен въглероден диоксид (CO2), който се извива като мъгла отгоре. Портата на бога на подземния свят е построена точно над тази пукнатина.
Археолозите и в наши дни твърдят, че портата все още е смъртоносна - птиците, които летят твърде близо, се задушават и умират.
Но въпросният въглероден диоксид не засягал жреците на Хадес/Плутон и това бе доскоро една от най-големите тайни. Самата порта бе преоткрита при археологически разкопки едва през 2011 г., след като векове наред е била засипана.
Сега изследователски екип, ръководен от вулканолога и биолог Харди Пфанц от университета в Дуисбург-Есен в Германия, е проучил по-подробно убийствения потенциал на светилището. Пфанц и колегите му измерват концентрацията на въглероден диоксид в арената през различни часове от денонощието в продължение на години. През деня слънчевата топлина разсейва газа и той не е опасен за хората. Но през нощта газът, който е малко по-тежък от въздуха, избликва отдолу и образува истинско езеро върху защитения от влиянията му под на арената. Особено смъртоносно е призори, когато концентрацията на CO2 на 40 сантиметра над пода на арената достигне 35%, достатъчно за задушаване и убиване в рамките на няколко минути на животни или дори хора, твърди Пфанц. Но се оказва, че концентрациите на смъртоносния газ спадат бързо с по-голямата височина на арената.
Жертви
Пфанц отбелязва пред сп. „Сайънс“: „Жреците са правили своите жертвоприношения с животни само в сутрешните или вечерните часове, когато концентрацията на газа е била най-висока. Жертвените животни не са били достатъчно високи, за да държат главите си напълно далеч от езерото с въглероден диоксид, и когато са се замаяли, главите им са паднали още по-ниско, излагайки ги на по-високи концентрации на CO2 и водещи до смърт от задушаване. Свещениците обаче са били достатъчно високо, за да държат главите си над опасните газове, и може дори да са стояли върху камъни, за да увеличат височината си. Те са знаели, че смъртоносният дъх на митичната адска хрътка Цербер достига само до определена височина и от това са се възползвали тези жреци на Хадес“.
Страбон
Древният гръцки и римски географ, историк и пътешественик Страбон посещава Плутониона преди 2000 години и записва как свещениците дори можели да поставят главите си в Портата на ада и да не страдат от вредните последици. Страбон смята, че този имунитет може да се дължи на тяхната кастрация. Пфанц обаче вярва, че са били наясно с местната химическа среда. Той смята, че свещениците са внимавали да избягват да се приближават твърде много до портата освен по обяд, когато светилището е било относително безопасно. Археологът Франческо д'Андрия от университета на Саленто в Лече, Италия, който ръководи екипа, открил отново Портата на ада в Хиераполис през 2011 г., обаче твърди друго. Неговият екип е намерил много древни маслени лампи непосредствено около портата, което предполага, че свещениците може да са се осмелявали да се доближават до нея и през нощта въпреки опасните нива на CO2.
В древността е имало няколко места, за които се твърди, че са порти към ада.
Днес Хиераполис е туристическа атракция в близост до курорта Памуккале. Той е бил известен балнеоложки и туристически център още и в древни времена. Първо в древното фригийско царство, но особено голям разцвет постига през епохата на древния Рим.
Георги П. Димитров
