П рието е да се смята, че владетелите и техните деца, аристократите и изобщо хората със синя кръв не обичат да се месят със своите поданици и простолюдието и поради това те не участват в мероприятия, в които няма как да бъдат отделени от останалите и за тях да се полагат специални книги.
През Средновековието това може и да е било така. През ХХ, а още повече в началото на XXI век обаче преградата между коронованите особи и техните поданици все повече пада и вече е съвсем нормално хора със синя кръв да бъдат видени да вървят пеш на улицата, да се возят с обществения транспорт, да посещават магазини и да се редят на опашки в тях, без да се налага магазините да бъдат затворени специално за тях. Равноправие между владетелите и останалата част от населението се наблюдава и в някои масови прояви, на първо място сред които е спортът.
Тръпка
Освен че по-често могат да бъдат видени в официалните ложи на футболен мач, световни първенства или олимпийски игри, коронованите особи сами избират да се състезават наред с останалите спортисти заради тръпката. А когато губят, да го правят с чест, без да заповядват на палача да отсече главите на победителите. Разбира се, в света на спорта все още аристократите се ориентират към някои определени спортове, които са свързани с тяхното по-специално положение. Един от тези спортове е конната езда.
Първата коронована особа, състезавала се на олимпиада, е швейцарският граф Херман Александър де Порталес. На игрите в Париж през 1900 г. той се състезава в дисциплината ветроходство и печели злато и сребро. По време на състезанията с него на яхтата е и жена му, графиня Хелена. По този начин тя се превръща в първата дама аристократка, участвала също на олимпиада. На Парижките игри сред участвалите короновани особи са още граф Александрос Меркати от Гърция и белгийският принц Мари Жозеф Етиев дьо Карамен.
Рапира
Първият се състезава в състезанията по голф, а вторият на фехтовка с рапира. Двамата обаче не успяват да постигнат някакви забележителности резултати и да се преборят за медал. Куриозното е, че докато граф Александрос не успява да се представи достойно, неговата тъща Аби Прат участва в Женския международен турнир по голф и печели от него бронзов медал.
През 1912 г. на олимпиадата в Швеция едно състезание от програмата кара дори и онези, които никога не са се интересували от конни спортове да се тълпят на стадиона, където ще се провеждат състезанията от този спорт. И причината за това е участието на две лица със синя кръв и от управляващи династии в дисциплината „прескачане на препятствия“. Това са великият княз Дмитрий Павлович, внук на руския император Александър II, и пруският принц Карл Фридрих. Князът е водач на руската делегация на олимпиадата. Слави се като великолепен ездач, способен да подчини на волята си и най-опърничавия и непокорен кон.
Бронз
Противникът му, като всеки прусак, още от детските години едно от първите неща, които научава, е конната езда. За огромно съжаление на стотиците присъствали на състезанието оспорвана битка между двамата принцове няма. Прусакът побеждава уверено съперника си със синя кръв, заема трето място и печели бронзов медал. А руснакът остава девети. На отборното състезание по конкур руският отбор, в чийто състав е князът, заема пето място. След този ужасяващ провал императорският внук разпорежда всяка година в Русия да се провежда собствена олимпиада. Първата такава всерусийска олимпиада се провежда от 20 до 24 август 1913 г. и в нея вземат участие 639 атлети.
Рекорд
На тази олимпиада е подобрен един световен рекорд, след като Наталия Попова от киевския клуб „Сокол“ пробягва 100 м за 13,1 секунди. Този рекорд обаче не е зачетен, тъй като официално на световни първенства и олимпиади рекордите започват да се измерват и фиксират официално 5 години по-късно. Поради това и първият официално признат рекорд на 100 м гладко бягане е 13,2 секунди.
През юли 1914 г. в Рига е проведена Втората всерусийска олимпиада. Третата трябва да се проведе през 1915 г. в Санкт Петербург, но избухването на Първата световна война я осуетява.
Що се отнася до великия княз Дмитрий Павлович след преврата на болшевиките през 1917 г. той успява да напусне родината си и живее в Англия, САЩ, Франция. Умира през 1942 г. в курорта за милиардери Давос, Швейцария, от туберкулоза. Съперникът му от стокхолмската олимпиада принц Карл Фридрих през Първата световна война е летец. По време на един от полетите той е принуден да кацне и е ранен. Отведен е в плен, където на 24-тия си рожден ден, 6 април 1917 г., умира от раната си.
На олимпиадата в Стокхолм участва още една коронована особа, принц Ернст Хохенлое. Той е фехтовач, но така и не успява да се пребори за някое от почетните места и медалите.
*Следва продължение...
Иван Георгиев
