П атагония е приказна страна, която е скрита в най-южната част на Южна Америка. За първи път е проучена от Фернандо Магелан по време на околосветското му пътешествие. Интересен исторически факт е, че Патагония била едно от малкото места, на които прочутият пътешественик си позволил да спре за по-дълго време. Там той бил запленен от приказната природа, растенията, животните, кристално чистите езера и ледниците.
Смъртоносният нос Хорн
Местните
Магелан бил смаян и от местното население. Името, което им дал, било нещо средно между испанското Patagones и португалското Patagao. В превод това означавало гиганти. Според описанията и рисунките на Магелан местните жители били високи към 4-4.5 метра. В началото гигантите били дружелюбни. Те танцували с моряците и си общували с жестове. После това се променило, когато испанските колонизатори решили да наложат със сила властта си, но срещнали решителен отпор. Въпреки че по-голямата част от двата американски континента е покорена през XV и XVI век, единствено гигантите не се предавали. Те не спирали битките, криели се в планините и във фиордите и търпеливо изчаквали подходящия момент да нападнат противника. Патагония е покорена едва през XIX век от обединените сили на съседните Чили и Аржентина. В края на краищата се разбрало, че няма да стане с нашествие, патагонците били постепенно асимилирани и претопени. В интерес на истината през XX век бяха открити множество гробове на първите заселници. Намерените скелети са действително на много едри хора, като и до ден днешен няма обяснение за това.
Фиц Рой
Някога основният поминък в Патагония е бил животновъдството. Там са се отглеждали огромни стада от внесените от Испания коне, но най-много са били овцете. Безкрайните пасища и пресеченият терен били рай за отглеждането на овце. И до днес там има най-голямата концентрация на овце в света.
С времето все по-голяма роля получава туризмът като част от икономиката на района. Тук има огромни паркове, в които природата е непокътната. Най-красивото място, което си струва да се види, е планината Фиц Рой. Тя носи името на капитан Робърт Фицрой, който има огромна роля в изследването и описването на патагонското крайбрежие през 1834 г. По билото на планината минава границата между Чили и Аржентина. Местните я знаят като Cerro Chaltén, което в превод от езика на местното индианско племе Аоникенк означава „димящата планина“. Причината е, че когато се гледа отдолу върхът, високите облаци създават илюзията, че той е обвит в дим. Планината Фиц Рой има не само местно, но и глобално значение. Там са най-големите сладководни глетчери на планетата. Заради тяхното значение за поддържане на климата на Земята те са защитени като природни паметници от световно значение от ЮНЕСКО. Планината още е известна и като Убиецът на фотографи заради опасните си стръмнини и невероятния наплив от мераклии да снимат перфектния кадър.
Големите ледникови езера (Науел Уапи, Виедма, Лаго Архентино и др.) разположени в горните течения на много от реките, оказват регулиращо влияние на оттокът им през годината. Туристическите обиколки са приказно красиви, но се провеждат при изключителни мерки за сигурност, като туристите се следят под лупа да не нанасят вреди на природата с присъствието си.
Перито Морено е третият по големина ледник в света.
Туризъм
Броят на туристите, които искат да се насладят на уникалната природа, нараства с всяка изминала година. Тук има безбрежни пъстри плата, ледникови долини, фиорди със стръмни склонове, речни бързеи. Красивите и сякаш безкрайни равнини на пампата, които са прорязани от червени седиментни скали, очароват и с изумрудените реки и езера.
Патагония е различна. Не само че не се вписва в характеристиките на умерените географски ширини на западното полукълбо, но и изобщо не се поддава на описание.
Част от заснежените патагонски поля лежи на територията на Национален парк Los Glaciares, на около 20 километра северно от Торес дел Пайне. Общо 355 ледника, които се вливат в морето. Величественият Перито Морено заема обща площ от 256 квадратни километра и представлява третият по големина запас от сладка вода на планетата.
Климатът на Патагония е умерен, полупустинен, защото се намира в „дъждовната сянка“ на Андите. Годишната сума на валежите е от 150 до 300 милиметра. Средните юлски (зимни) температури са от 8°С на север до 2°С на юг и до -5°С на запад. През зимата могат да се наблюдават и отрицателни температури до -35°С. Средните януарски (летни) температури са от 20°С на север до 10°С на юг.
Характерни за тези ширини са силните ветрове. Реките, водещи началото си от Андите, набраздяват терена с дълбоки каньони. Големите ледникови езера (Науел Уапи, Виедма, Лаго Архентино и др.), разположени в горните течения на много от реките, оказват регулиращо влияние на оттока им през годината. През последните години важен отрасъл става и туризмът.
В Аржентина има над 20 национални парка, като повечето са в Патагония. Експлоатацията на големите запаси на нефт, природен газ, въглища, желязна руда, волфрам, олово, злато и др., предизвиква истински бум в икономиката на Патагония.
Цени
Най-лесният и евтин начин да се стигне до Патагония е с полет през САЩ, с прекачване в Аржентина. Полетите от Ню Йорк и Лос Анджелис струват съответно 700 и 900 долара на цени от 2024 г. Ако се избере евтин вариант с прекачване, общата продължителност на полетите е около 10 часа.
Най-скъпото нещо в Патагония не е храната. Тук човек по всяко време може да се нахрани на съвсем прилична цена. По-сериозно перо в разходите на туристите са нощувките и транспортът. Разумно е да се планира бюджет от около 100 долара за нощувка на човек. Поне още сто долара ще струват транспортът и входните такси на музеи и природни забележителности.
Най-евтиният и атрактивен вариант за престой е къмпингуването. Няма смисъл да мъкнете по самолетите собствена екипировка. Срещу 80 долара на нощ на човек и от чилийската, и от аржентинската страна може да наемете пълен комплект палатки, спални чували и одеяла. Условията и местата за къмпингуване са строго регламентирани и нарушителите отнасят солени глоби.
Ако искате настаняване в приличен хотел в непосредствена близост до някой от резерватите, трябва да приготвите поне по 150 долара на човек на нощ.
От чилийска страна най-голямата забележителност е националният парк Torres del Paine. Смята се, че неговите кристално чисти езера, гори и глетчери са едни от най-красивите в света. За да се ограничи нашествието от туристи, има такса от 35 долара, която ви дава право да влизате в парка в продължение на три дни. От чилийска страна и срещу 250 долара се предлагат еднодневни екскурзии до фиордите на нос Хорн, който е едно от най-опасните места на планетата и там са загубили живота си хиляди мореплаватели.
Изгодно
От аржентинска страна се предлагат еднодневни круизи по Lake Argentino на цени от 300 долара на човек. Срещу тази сума туристите получават зашеметяващи гледки на непокътнати глетчери. В Аржентина инфлацията е огромна, което прави цените повече от поносими за чужденците. Местната валута е песото, но всички и навсякъде приемат на драго сърце американски долари. Ако седнете в приличен ресторант, яденето без включен алкохол рядко ще надхвърли седем долара. Луксозна вечеря за двама в отличен ресторант струва около 25 долара. Местната бира се продава по 2-3 долара бутилката в зависимост от типа заведение. Има различни варианти за вътрешен транспорт. Ако наемете кола от някое международно летище до природните паркове, ще трябва да заделите от 170 до 250 долара. Придвижването с автобус струва около 70 долара. Има и вътрешни пътнически полети със самолет на цени от 100 до 500 долара.
При планирането на маршрутите в Патагония се препоръчва на туристите да избират най-бързия и кратък маршрут. Инфраструктурата на страната не е равномерно развита и нещо, което изглежда като панорамна обиколка, може да се окаже затъване в безкрайни дупки. За сметка на това Патагония е относително безопасна. За разлика от другите латиноамерикански страни тук посегателства срещу туристи почти няма. Местните са изключително добре настроени към чужденците и винаги са готови да помогнат.
Природата на Патагония е една от най-чистите в целия свят.
