Д нес България все повече се превръща във футболно джудже, а четвъртото място на националния ни отбор на световното първенство в САЩ '94 е един прекрасен спомен за по-възрастните футболни запалянковци и звучи невероятно за по-младите.
На не по-цветущо ниво е и клубният ни футбол. Колкото и да звучи невероятно днес, но в миналото е имало случаи, в които български отбори не само са били равностойни на европейските грандове, а и са ги побеждавали. Или както народът е казал: „Били са ги като маче о дирек“. За един такъв случай ще разкажем в рубриката „Ретро спорт“.
Датата е 2 ноември 1977 г. Предишния сезон непретенциозният футболен отбор Марек от град Станке Димитров (днес Дупница) е влязъл в елитната „А“ Републиканска футболна група. И ознаменува дебюта си, като заема трето място и печели бронзовите медали. Наред с това третият в класирането получава правото да участва в тогавашния турнир за Купата на УЕФА. В първия кръг българският отбор се изправя срещу Ференцварош Унгария и го побеждава.
Жребий
Във втория кръг обаче съдбата се оказва доста неблагосклонна за марекчани, след като жребият им отрежда да се изправят срещу отбора на Байерн Мюнхен, който и тогава, и сега продължава да бъде един от грандовете на европейския клубен футбол. Едва ли е имало човек не само в Станке Димитров, но и в цяла България, който се е надявал на чудо. Все пак радостта на българските запалянковци е, че ще видят на живо великия гранд Байерн, който до този момент все още е гостувал в България. А за резултата, надяват се само баварците да са милостиви и крайният резултат да не е двуцифрен.
Първият мач за Марек е гостуване на Олимпийския стадион в Мюнхен, където те падат с класическия резултат 3:0. Предстои протоколният реванш в Станке Димитров. Вероятно така си мислят германските футболисти и техните треньори. Идването на Байерн се превръща в събитие от огромен мащаб. Мачът е насрочен за 15,00 ч., но още от сутринта стадион „Бончук“ в Станке Димитров е пълен до дупка. Официално броят на продадените за мача билети е 35 хиляди. По всички дървета около стадиона обаче също са накацали някои от най-смелите запалянковци, не успели да се сдобият с билети. В годините на соца да ти дойде на крака такъв велик отбор от категорията на Байерн си е събитие, което е истинско престъпление да се изпусне. По трибуните много немци няма, но пък за сметка на това за Байерн от съседна Югославия идват да викат около 2000 сръбски „навиячи“. Причината е техният сънародник Бранко Облак, който играе в състава на немския гранд.
Колоси
Освен него в състава на Байерн по това време играят колоси като ветерана Герд Мюлер и младите тогава все още Карл Хайнц Румениге, Клаус Алофс и Клаус Аугенталер. А на вратата пък е непробиваемият и велик Сеп Майер. От звездния отбор липсва само Франц Бекенбауер, който е преминал в американския „Космос“. Що се отнася до атмосферата на стадиона само онзи, който е играл някога на стадион в Югозападна България, ще разбере сравнението на стадиона на Марек с превърналото се в шаблон сравнение „врящ котел“. Ако немските футболисти са си мислели, че ще бъдат посрещнати с цветя, със сигурност са грешали. Привържениците на Марек изпитват огромно уважение към гостите, но по време на мача уважението остава настрана. Важна е единствено подкрепата на любимия отбор. А футболистите на Марек, надъхани от треньорския щаб и френетичната подкрепа от запалянковците, също не смятат да излизат на терена като обречени жертвени агнета, тръгнали на заколение. Те не само че показват зъби и нокти, но и още в първите минути на срещата извършват няколко мощни атаки към вратата на противника.
Още в 4-ата минута удар с глава на Венцислав Петров среща гредата на вратата на Майер. А след това до 30-ата минута немският страж още няколко пъти е спасен от гредите. Щурмът на домакините би било несправедливо да не се увенчае най-накрая с успех. И той идва в 37 минута, когато Иван Петров засича топката и я вкарва в мрежата на Байерн. Трибуните на градския стадион избухват. А докато немците са още в шок, пет минути по-късно, в самия край на първото полувреме, Сашо Паргов вкарва гол, който спокойно би могъл да кандидатства за един от най-красивите голове в историята на европейския клубен футбол. С мощно воле от границата на наказателното поле той вкарва топката в горния ляв ъгъл на вратата. Легендарният Майер е безпомощен и за втори път е поставен на колене. А футболистите на „Марек“ се оттеглят на заслужена почивка с два гола актив. Остава да вкарат само още един, за да постигнат равенството, за което едва ли някой от привържениците им дори и в сънищата си е смеел да мечтае. Дали обаче вторите 45 минути ще бъдат достатъчни на марекчани, за да стигнат до равенството, и дали немците няма да затворят подстъпите към вратата си, да се приберат в собствената си половина и да пазят третия скъпоценен за тях гол. Или обратно – ще бъдат нахъсани да отмъщават и ще тръгнат във вихрените си атаки.
Мотивация
Какви съвети е дал старши треньорът на марекчани Янко Динков на своите футболисти не е ясно, но те излизат още по-силно мотивирани да вкарат поне още един гол, за да стигнат до равенството, а оттам нататък, каквото сабя покаже.
През второто полувреме и двата отбора имат по няколко положения ,които пропускат. За Марек особено запомнящ се е ударът с глава на Венцислав Петров, който удар среща гредата над Сеп Майер. В крайна сметка чудото не става. Мачът завършва при резултат 2:0 и баварският гранд продължава напред в турнира. Баварците са силно впечатлени от оказаната им съпротива от неизвестния български отбор. След края на срещата Сеп Майер сваля ръкавиците си и ги подарява на българския си колега Стоян Стоянов. А капитанът Герд Мюлер дава фланелката си на голмайстора Сашо Паргов. Какво получават за подвига си футболистите на Марек от българската държава и БФC. Чак е трудно да се повярва – по един съветски часовник „Ракета“ и по едно дипломатическо куфарче. „Как така ще им даваме пари, че те не можаха да отстранят Байерн Мюнхен”, казал по този повод един от височайшите другари от ръководството на БФC.
Ирония на съдбата
По една жестока ирония на съдбата само няколко месеца след като побеждава легендите на Байерн Мюнхен на собствения си стадион, в крайното класиране на „А“ РФГ отборът на Марек едва се спасява от изпадане. Той завършва в крайното класиране на 14-о от 16-те отбора, като само една точка го спасява от изпадане в „Б“ РФГ. В историята Марек има общо 29 сезона в „А“ РФГ. През сезона 1977-78 г. печели Купата на България, като побеждава на финала ЦСКА с 1:0.
Освен турнира за Купата на УЕФА международното участие на Марек включва още участие в турнира за КНК и пет участия в летния турнир „Интертото“. Впрочем в „Интертото“през лятото на 2003 г. марекчани се срещат и с още един германски отбор, Волфсбург. Първият мач на стадион „Бончук“ завършва 1:1, но на реванша в Германия българите губят с 0:2 и отпадат от турнира.
Иван Георгиев
