П рез последните години във всички сфери по света все повече набира сили движението за равни права на хората с нетрадиционна сексуална ориентация и цвят на кожата. Това важи особено силно за света на спорта, където всяка проява на расизъм се наказва много строго.
Било е време обаче, когато в обявените за „бастион на демокрацията“ САЩ, спортистите с по-тъмна кожа далеч не са се радвали на търпимост от страна не само на по-белите свои колеги, а и от страна на ръководителите на федерации и организатори на спортни турнири.
Сред потърпевшите от расисткото отношение е и легендарният боксьор Мохамед Али. Той е роден на 17 януари 1942 г. в град Луисвил, щата Кентъки. Това е един от щатите, които по време на Гражданската война одобряват расизма. Бъдещият боксьор носи имената на своя баща Касиус Марселус Клей, като и двамата са кръстени на борец срещу расизма от 19-и век, носещ същите имена.
Джуниър
Младият Касиус Джуниър се занимава още от младежките си години с бокс. Но за разлика от други представители на силовите спортове той никога не е използвал спортните си възможности за превъзходство. Като младеж той е нападнат от двама дрогирани младежи, които размахват ножове. „Аз съм боксьор и не искам никак да ви наранявам“, предупреждава ги Касиус. След като нападателите не разбират от дума обаче, се налага той да вкара в действие юмруците и скоро двамата са проснати по гръб на земята с разбити носове. Вторият случай, при който боксьорът показва възможностите си, е по-интересен. През 1960 г. на олимпиадата в Рим Касиус всеки ден прави крос, като си повтаря „Аз ще стана световен шампион.“ Това не се харесва на местен жител, който при една от обиколките го пресреща и му нанася силен юмручен удар в лицето. Боксьорът е изненадан и стъписан и в първия момент не реагира. След това обаче се съвзема и с 2-3 удара нокаутира нападателя си. Когато на следващия ден Касиус минава по маршрута си, нападателят му го посреща със скандирания: „Привет, шампионе!“. След връщането му в Америка Касиус Клей претърпява инцидент, който променя представата му за света. Той получава отказ да бъде обслужен в американски ресторант заради това, че е чернокож. В отговор Клей изхвърля златния си олимпийски медал в река Охайо.
През 1964 г. Касиус Клей се ориентира към мюсюлманското движение „Ислямска нация“ и приема името Мохамед Али. По-късно той преминава към сунитите, а след това и към суфизма. По отношение на кариерата си новият мюсюлманин е истинска хала. За 20 години той е трикратен световен и олимпийски шампион по бокс в полутежка категория.
Контра
Всичко с кариерата на Мохамед Али е наред, докато той не започва да изразява несъгласие с политиката на САЩ спрямо Виетнам и обявената американско-виетнамска война през 60-те години на 20-и век. По това време Мохамед Али вече е световен шампион. Той обаче категорично отказва да стане едно от лицата на американската инвазия във Виетнам и дори нещо повече – категорично заклеймява тази война като ненужна за американците и забранена от Корана. Американските военни не прощават на боксьора, че не застава на тяхна страна. Изпратена му е призовка да се яви като обикновен американски войник и да замине за Виетнам. А когато отказва, боксовият му лиценз е отнет, той е лишен от всички титли и му е забранено да участва в състезания за 3 години . И нещо повече, за няколко месеца е изпратен в затвора. През 1974 г. с идването на власт на новия президент Джералд Форд, боксьорът отново е реабилитиран и успява да си върне титлата световен шампион.
Всъщност Мохамед Али е единственият американски боксьор, спечелил световната титла в тежка категория три пъти – през 1964, 1976 и 1978 г.
Заради антивоенните си убеждения Мохамед Али е лишен от медалите и титлите си
Паркинсон
Мохамед Али прекратява състезателната си кариера през 1979 г. През 1984 г. официално е диагностициран с паркинсон. Въпреки това обаче той продължава с публичните си изяви и с благотворителните си прояви по цял свят. Мохамед Али умира на 3 юни 2016 г. на 74-годишна възраст във Финикс, Аризона, и е погребан в родния му град Лусвил.
Ку-клукс-клан плашат със смърт златен медалист
Мохамед Али далеч не е единственият спортист със сериозни неприятности заради цвета на кожата. През 1968 г. на олимпиадата в Мексико в бягането на 200 м златният медал печели тъмнокожият американец Томи Смит. Среброто отива при австралиеца Питър Норман, а бронзът при друг тъмнокож янки, Джон Карлос. По време на награждаването на почетната стълбичка златният и бронзовият медалист вдигат свити в юмрук ръце в черни ръкавици. Освен това двамата носят черни чорапи, Смит и черен шал около врата си, а Карлос е с разцепено горнище на екипа и носи огърлица от бисери, която по думите му е символ на всички онези, които „са били линчувани, убити, обесени, оваляни в катран и перушина“. Двамата тъмнокожи американци изслушват химна на САЩ с наведени глави, а при напускане на подиума са освиркани от публиката. Огорчен, победителят Тони Смит споделя пред журналистите: „Ако победя, аз съм просто американец, не черен американец. Но ако бях загубил или бях направил нещо лошо, аз щях да съм негър. Ние сме черни и ние се гордеем, че сме черни. Черна Америка ще разбере какво направихме ние тази вечер.“
Реакцията на двамата тъмнокожи американци предизвиква фурор. Председателят на МОК Ейвъри Бръндидж нарежда на американската делегация двамата скандални спортисти да бъдат изгонени от олимпийското село и изключени от националния отбор на САЩ. И това се случва. Същият този Бръндидж обаче в 1936 г. изобщо не протестира срещу нацисткия поздрав, отправен по време на олимпийските игри в Берлин. След връщането си в САЩ лекоатлетите Томи Смит и Джон Карлос са изключени от спорта. Получават и смъртни заплахи от неонацистки куклуксклановски формации.
Кобрата се шегува с тена на Джошуа
През 2020 г. името на българския боксьор Кубрат Пулев също беше забъркано в расистки скандал. На пресконференцията преди срещата си с Антъни Джошуа на въпроса какви са предимствата на британския му съперник, българинът отговори: „Има много силен удар. Какви други? Тенът му е по-добър от моя.“ Тези думи моментално бяха изтълкувани като подигравка с цвета на кожата на Джошуа и предизвикаха расистки публикации в много от британските медии. „Надяваме се Джошуа да му откъсне бялата глава“, „Поредният бял расист“ и „Той целуна тъмнокожа репортерка, а сега се захвана и с тена на Джошуа“, бяха част от заядливите коментари в британските медии. Разбира се, имаше и такива, които твърдяха, че в случая българинът само се е пошегувал и не е имал изобщо предвид нищо, свързано с расизъм.
И Гонзо се забърка в расистки скандал
Напоследък расистките скандали в света на спорта все повече започват да придобиват чудовищни измерения. Като повечето от тях са абсолютно несъстоятелни и измислени. Такъв беше и скандалът, в който бе въвлечен с изказването си техническият директор на БФС Георги Иванов – Гонзо в началото на 2023 г. „Докато аз съм директор, чужд играч с чужд паспорт и с друг цвят на кожата няма да играе в българския национален отбор“, каза Иванов в медийно изявление. Думите му предизвикаха доста бурни емоции, но като цяло нямаха сериозни последици за Гонзо.
Иван Георгиев
