О бявяването Независимостта на България на 22 септември 1908 година е от малкото увенчани с успех дипломатически победи на Фердинанд.
Чрез серия хитри ходове княз Фердинанд успява да приспи бдителността на Русия, Австро-Унгария и Турция, главните играчи за Балканите тогава. Така успява да премине като през минно поле в преговорите с Виена, Петербург и Истанбул. Правейки се на “умряла лисица” българският княз успява така да заблуди руския император Николай II, че не е зависим от Франц Йосиф и обратното. Резултатът накрая е Манифестът от 22 септември, с който монархът обявява Независимостта на Царство България в Асеновата църква “Свети 40 мъченици” във Велико Търново.
Предпоставки
Буквалният разпад на феодалната Османска империя и превратът на младотурците от лятото на 1908 година, както и решителността на Австро-Унгария да наруши Берлинския договор от 1878 година, за да анексира окончателно Босна и Херцеговина, са основните външни фактори, трасиращи пътят на Съединението.
След младотурския преврат на 11 юли 1908 г. и възстановяването Конституцията на Османската империя от 1876 година министър-председателят Александър Малинов преценява, че е назрял моментът за скъсване на унизителното васално положение на княжеството към османците. Чрез серия от телеграми с Фердинанд, който неслучайно в тези „горещи“ дни е „на хладно“ в унгарското си имение, двамата постигат единомислие. На тайна среща някъде в Карпатите през август си разпределят задачите за постигането на заветната цел.
Повод
Неопитните младотурци допускат дипломатически скандал на 30 август с българския представител в Цариград Иван Ст. Гешов, като не го поканват на прием на външния министър Тевфик паша. България отзовава своя представител от Цариград и национализира железницата от Свиленград през Белово до Ямбол. Предтекстът е, че Турция може да придвижи военни части по железницата в наша територия.
Съобразителност
На 8 септември 1908 г. в кралския дворец в Буда, по време на тържествата за 60-годишния юбилей от възкачването на император Франц Йосиф на престола, монарсите на Австро-Унгария и Българското княжество съгласуват на четири очи съвместните си действия. Не се уточняват само кой пръв да извърши своята акция – анексията на Босна и Херцеговина или обявяването Независимостта на България. За да заблудят другите гости монарси от Европа за кроежите си, двамата изиграват театър. По време на официалната си среща с Франц Йосиф княз Фердинанд повтаря мерака си да му бъде връчено „Златното руно“, най-желания католически орден в Европа и първи орден на рицарството в Австро-Унгария и Испания. Последва очакваният отказ от стария император с мотива, че Фердинанд вече е в конфликт с Ватикана заради преминаването на сина си Борис в православието. Фердинанд напуска с гръм и трясък срещата, просъсквайки така, че да го чуят наоколо: „Този Хабсбургски мръсник! Бях приет тук като краставо куче“!
Свидетелства
На 21 септември княжеската яхта „Хан Крум” акостира в Русе, посрещната от цялото правителство. В спомените си премиерът Александър Малинов свидетелства за тези съдбовни часове: „Когато яхтата му „Хан Крум" акостира и хвърли котва, всички бяхме помолени да влезем в парахода. Тук князът, като се здрависа с всички министри и поразмени с тях по някоя дума, ме помоли да се оттеглим на „съвещание", както се изрази той. В салона на парахода князът каза: "Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от Вас и мен, от целия български народ дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе”.
Още същата нощ Фердинанд и министрите отпътуват за Велико Търново. Манифестът за обявяване Независимостта е писан от всички на крак, във влака по време на пътуването. Окончателният вариант на историческия документ е избистрен на гара Две могили, където се е наложило дълъг престой на влака.
Напрежение
Майстор на психологическото въздействие, Фердинанд не слиза на централната гара в Търново, където всички го очакват, а прави това на спирка „Трапезица”. Облечен в мундира, с който за първи път е стъпил на българска земя преди 21 години и обкичен с всичките си ордени той тръгва сам и пешком, подпиращ се на бастун през Асеновата махала към църквата „Св. 40 мъченици“. По този път преди 7 века е вървял цар Иван Асен II до църквата, построена в чест на победата му над Тодор Комнин в битката при Клокотница. Пред храма вече го очаква хилядно множество, което възторжено го посреща с камбанен звън. По време на молебена в църквата Фердинанд прочита Манифеста за независимостта. Следва молбата на председателя на Народното събрание Христо Славейков князът да приеме титлата цар на българите. Която молба монархът „свенливо“ приема. Короната, предварително изработена от бижутер в Мюнхен, е поставена на главата му от Търновския митрополит Антим, който прогласява след 512 години възстановяването на титлата български цар.
В манастира Св. Преображение Велико Търново, 22 септември 1909 г. цар Фердинанд, правителството на Александър Малинов и генералитета по повод 1 година от Независимостта. От ляво на дясно, първи ред: цар Фердинанд, царица Елеонора, принц Кирил, княз Борис, ген. Стефан Паприков. Втори ред, от ляво на дясно: Михаил Такев, Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Никола Мушанов. Трети ред Димитър Станчов.
Признаването
Руският император Николай II се вбесява, когато научава, че Фердинанд се е провъзгласил за цар. Турция също не признава този акт. В следващите няколко месеца се провеждат сложни преговори, за да се признае от Великите сили възстановяването на Българското царство. Младотурците търсят от България 125 млн. швейцарски франка като обезщетение за нарушения Берлински договор и национализирането на железниците в българска територия. Австро-Унгария също се сърди, защото жп линията е построена от акционерите на барон Хирш. Русия скоро омеква, за да възстанови влиянието си на Балканите и оттам да проправи пътя си към Босфора и Проливите. Тя предлага на Турция да опрости колосалните им репарации, които Османската империя й дължи още от войната през 1877-78 година. Турция се съгласява и оттегля иска си към България. После финансовият ни министър Андрей Ляпчев сключва с руския си колега Коковцев фиктивен кредит за 82 млн. лева при разсрочено плащане за 75 години и лихва от 4.75% . От тези милиони България не погасява почти нищо, защото следват войните в Европа, а през 1918 г. болшевишкото правителство на Ленин опрощава изцяло дълга на България към Русия. На 7 април 1909 година руското правителство официално признава Независимостта на България. Скоро това правят Англия, Франция и Италия, последвани от Сърбия, Черна гора и Румъния. На 14 април Германия и Австро-Унгария поздравяват Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов с държавния суверенитет.
Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев.
Румен Жерев
