П рез своето съществуване като самостоятелна държава България има 3 царства и над 60 владетели. Съдбата на тленните останки на повечето български ханове и царе обаче днес е неизвестна. От периода на Първото и Второто царство има само един владетел, за когото се приема, че гробът му е установен с категоричност. И това е цар Калоян. Гробовете на останалите владетели остават неизвестни. За някои от тях обаче има предположения.
На 29 май 1912 г. в покрайнините на украинското село Малая Перешчепина 10-годишното овчарче Фьодор Деркач и негови приятели откриват в степта златни съдове. Археолозите смятат, че става въпрос за гроб на владетел. Разковниче за самоличността на покойника се явява на първо място пръстен с монограм, който специалистите разчитат като „Кубрат“. Според съветските учени най-вероятно става въпрос за хазарски или аварски владетел. Но според българските историци гробът е на българския кан Кубрат. В подкрепа те привеждат текста на единият от пръстените, който гласи: „на патриция Кубрат“. Българският кан прекарва част от живота си в Константинопол и получава от император Ираклий титлата „патриций“. Доказателство е и надписът на третия пръстен: „Бат Органа патриций“. А в историята е известно, че вуйчото на българския владетел Кубрат е носил името Органа. Използвайки всички тези доказателство през 1982 г. немският учен Йохан Вернер твърди, че откритото съкровище е на българския кан Кубрат. Самото съкровище е огромно, като по време на откриването му милицията успява да събере над 800 предмета. Колко още са били задигнати от селяните и укрити никога няма да стане ясно. Съкровището е изложено в музея в Полтава. По време на Втората световна война обаче нацистите ограбват музея и отнасят съкровището от Малая Перешчепина със себе си. Оттук следите му се губят. Днес на мястото, където пастирчето Федя открива златното богатство, има поставен паметник от черен гранит с надпис „Съединението прави силата. Великий Кубрат. VI-VII в. от н.е. От Бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци 18.07.2001 г.“
Запорожие
За местните жители гробът на българския владетел е свещено място, където всяка година отиват на поклонение, а при сватби младоженците задължително се снимат до паметника.
Осемнадесет години след откриването на гроба на кан Кубрат е открит и този на сина му кан Аспарух. Това се случва през 1930 г. отново на територията на бившия Съветски съюз. Неговият откривател е украинският археолог Владимир Гринченко. Гробът се намирал в района на тогавашното село Запорожие. Откритата надгробна могила била с внушителни размери 71х50 метра. В гроба са открити златно стреме и сабя с еднакви инкрустации по тях и много др. златни, сребърни и метални предмети. Особено ценен сред тях е сребърен орел, на чийто гърди е изписано името „Исперих“. За Гринченко няма никакво съмнение, че е открил гроба на българския кан Аспарух. Това му твърдение очевидно не се харесва на др. Сталин, който без да се церемони хвърля археолога в затвора за няколко години. А когато отново излиза на свобода, Гринченко никога повече не споменава гроба на Аспарух.
Проучвания
Осемдесет и пет години по-късно, през юни 2015 г. българинът от Украйна Иван Ангелов обявява, че прави проучвания на гроба на кан Аспарух. Той успява да го открие по старата карта на Гринченко. Оказва се обаче, че гробът се намира на територията в двора на завода Запорожкокс, откъдето не разрешават да се правят никакви разкопки и проучвания. Все пак със съдействието на официалните украински власти Ангелов успява да издейства да се постави в двора на завода мемориална плоча, на която е оповестено за откритието от 1930 г. на археолога Гринченко. А около плочата са наредени 33 камъка, които символизират 33-мата войници, загинали заедно с Аспарух в сражението с хазарите при остров Хортица.
След Аспарух гробовете на владетелите, управлявали в следващите 300 години, до края на Първото българско царство, остават в неизвестност, макар че предположения не липсват.
За кан Крум основното предположение е, че е погребан в района на Мадарския конник. А за могилата на неговия син Омуртаг историците и днес продължават да умуват. За основа на техните предположения е надписът от каменната колона в търновската църква „Св. 40 мчци“: „Кана сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома като измерих разстоянието направих могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунав има 20 000 разтега.“ Въпросната могила не дава мира на историците, които я „поставят“ на различни места из българските земи. Според руския учен Фьодор Успенски тя се намира в Източна България, край село Свещари. Направените разкопки там обаче опровергават тезата му. Според Анание Явашов могилата на Омуртаг е до Демир баба теке, а според проф. Васил Златарски до несъществуващото днес село Ташлъ Махле, близо до Дулово. Има обаче и историци, които не отдават никакво значение на надписа, а са на мнение, че като владетел Омуртаг е бил погребан в столицата Плиска. Според проф. Стефан Бояджиев под основата на Голямата базилика са открити основите на мавзолей, в който най-вероятно са положени телата на починалите български владетели.
Сензация
Следващият владетел, чийто обект е обект на дискусии, е княз Борис I. Още в началото на ХХ век чешкият археолог Карел Шкорпил изказва предположението, че гробът на Борис е в манастирския комплекс в местността Караагач тепе край Варна. През 1921 г. там е открит пръстен с името на княза. През 2010 г. внучката на Шкорпил, Мария Хермова, предизвика сензация, като обяви, че пази в дома си черепа на Борис I. Черепът бил открит през 1943 г. при разкопки на Шкорпил там. Историците обаче се отнесоха доста скептично към тази сензационна новина. Други предположения за гроба на Покръстителя са, че той е в стари църкви в района на новата столица Велики Преслав. Според проф. Маргарита Ваклинова владетелят е погребан в параклис северно от Голямата базилика, в саркофаг, върху който са открити изписани буквите МИХ. Съществува и твърдение, че гробът на Борис Михаил е далеч от столицата, в Марянския манастир в Стара планина.
Следващият владетел, за когото днес се смята, че гробът му е открит, е Самуил. Той умира на 6 октомври 1014 г., след като не може да прежали ослепените от император Василий Българоубиец 15 000 свои войници. Почти хилядолетие по-късно, през 1969 г., гробът на Самуил е открит от гръцкия учен проф. Николаос Музопулос в базиликата на остров Св. Ахил в района на Малкото Преспанско езеро. Царят е погребан в саркофаг, разположен вдясно от олтара на църквата.
Пурпур
Откриването на тленните останки става доста необичайно. Самият учен разказва, че след като свършили отпуснатите им средства за проучване на базиликата, в последния ден, часове преди да приберат инструментите, той и студентите му се натъкват на могила. След разкриването и те се натъкват на саркофаг. „Отворихме го и в него имаше скелет на мъж в пурпурни одежди. Изтръпнах, тъй като пурпурът е цветът на владетелите. При огледа случайно забелязах, че върху костта на лявата ръка има белег от голяма фрактура. Спомних си за раната на Самуил в лявата ръка, нанесена му в битката при река Сперхей. Освен това черепът беше с голямо чело и прегърбен нос. Което можеше да се обясни с полуарменския му произход. Гробът е в централната част на базиликата, а там се погребват важни личности. Около него има останали гробове, които вероятно са на останалите членове на семейството му“, убеден е Музопулос. От откриването на гроба до днес българската държава се опитва да убеди гръцките управляващи да й дадат костите на цар Самуил. Още повече че костите са подложени на оскверняване, като са натъпкани в чували и са захвърлени в мазето на Музея за византийско изкуство в Солун. Всички опити досега обаче удрят на камък. Гърците не искат да дадат на българите костите на царя.
Мистерия
През 1185 г. след близо двувековно византийско управление българската държава отново е възстановена. Заслугата за това е на братята Асен и Петър. И двамата братя са убити, а гробовете им също не са открити. Смята се, че те са били във фамилната им църква „Св. Димитър“ между хълмовете Царевец и Трапезица. През 1906 г. секретарят на Търновското археологическо дружество Моско Москов прави проучване на храма и извършва откритие, което цели 6 години не обявява официално. В притвора инаоса на църквата той открива 4 гроба. В 2 от тях, в северната и южната част на притвора са погребани два мъжки скелета гиганти за времето си с височина над 1,90 м. А братята Асеневци се славят с исполинския си ръст. Според Москов това са скелетите на царете Асен и Петър. След земетресението от 1913 г. обаче откритите гробове са унищожени, а скелетите в тях мистериозно изчезват.
Съдба
Съвсем различна е съдбата на тленните останки на най-малкия от братята цар Калоян. Той също е убит през септември 1207 г. по време на обсадата на Солун. Според византийските хронисти след смъртта му българските войници свалили обсадата, поставили на щитовете си тялото на Калоян и така го върнали обратно в столицата Търновград. През октомври 1972 г. при разкопки в двора на средновековната църква „Св. 40 мчци“ в подножието на крепостта Царевец в Търново арх. Въло Вълов проучва некропол. В един от гробовете е открит скелетът на мъж висок над 1,90 м, облечен в златотъкани и копринени друхи. На дясната ръка на скелета има златен пръстен печат с тегло 61 г. На пръстена е изобразено животно с тяло на пантера и глава на дракон. Около него е изписано „Калоянов пръстен“.
Археологът е категоричен, че намереният скелет е на цар Калоян. Управляващите по това време комунисти обаче не искат за чуят за никакви царе и те организират кръстоносен поход срещу твърдението на археолога. Основният им аргумент е, че на пръстена никъде няма изписана титлата „цар“. Натискът над откривателя сигурно е бил огромен, след като в крайна сметка самият Вълов се отказва от твърдението си, че скелетът е на цар Калоян.
Пръстенът е отнесен в Националния исторически музей, а черепът е даден за изследване.
На 19 април 2007 г. с тържествена държавна церемония костите на един от най-великите български владетели отново са поставени в саркофаг и са погребани вляво от входа на църквата „Св. 40 мчци“. Преди да бъдат върнати обратно под земята, те са обработени със специален разтвор, използван още при балсамирането на египетските мумии. Саркофагът, в който са погребани, дава най-малко 3000 години за тяхното успешно съхранение.
Отново в църквата „Св. 40 мчци“ търновският археолог Моско Москов открива още три гроба със скелети, за които се предполага, че е на друг велик наш владетел Иван Асен II и съпругите му, унгарката Ана Неда и епирката Ирина Комнина. Археологът оставя костите на съхранение в сградата на днешната Първа гимназия. През Междусъюзническата война в сградата са настанени пленени сенегалски войници, който разпиляват и изгарят костите.
Подялба
Приживе още цар Иван Александър разделя българската държава между синовете си Иван Шишман в Търново и Иван Срацимир във Видин. Търновският цар умира, а според някои учени е убит през 1395 г. от османците в Никопол. Любопитното обаче е, че костите му не се търсят край Дунава, а край Самоков. Първият, който лансира тази версия, е отец Паисий Хилендарски. Според него последните седем години от живота си Иван Шишман прекарва в манастира Урвич край Искър. Поетът Иван Вазов пък преразказва старинно предание, че царят загива в битка с Баязид на Самоковското поле и е погребан в местността Прогледец. Според местните жители пък гробът на Шишман бил в местността Цареви кладенци край Самоков. Векове по-късно там е построен радиозавод. Сред работниците на ухо се говори, че при копаенето на основите са излезли няколко скелета, един от които бил на цар Иван Шишман. Строителите обаче били предупредени да забравят, че изобщо са виждали тези скелети, ако не искат да бъдат изпратени на „екскурзия“ с еднопосочен билет на лагер в Белене.
Що се отнася до Иван Срацимир през 1396 г. той е пленен от султан Баязид и е изпратен в Бурса, където на следващата година умира. Къде е погребан обаче, е неизвестно.
Извън посочените владетели остават още над десет, за които няма никакви податки къде са погребани. Цар Ивайло, убит от татарския хан Ногай, най-вероятно е погребан в района на Исакча, Румъния. За Георги I Тертер се знае, че в края на живота си той се замонашва и живее в Ивановския скален манастир, в който вероятно е и погребан. За останалите царе: Калиман I, Михаил Асен, Константин Асен Тих, Смилец, Георги II Тертер, Светослав до откриване на конкретни доказателства историците са склонни да приемат, че са погребани в столицата Търново.
Изхвърлят костите на Иван Александър от Царевец
Драма с тленни останки на български владетел се разиграва през 70-те години на ХХ в. При разкопки на Царевец са открити кости, за които се предполага, че са царски. Другарят Пенчо Кубадински, който отговаря в ЦК за археологията, признава: „На Царевец се откри гробница с кости. Казаха, че е на цар Иван Александър. Ние сме против царете и затова изхвърлиха останките.“
Погубили Симеон с вуду магия
Неизвестен е гробът и на един от най-великите владетели от Първото царство, Симеон. Който според византийските хронисти бил убит чрез използването на черна вуду магия. Той умира в двореца си в Преслав и поради това вероятно там е погребан.
За наследника му Петър също се смята, че е погребан в столицата. Заради неговата набожност вероятно гробът му е в района на някой от средновековните манастири или църкви. Къде обаче?
Иван Георгиев
