П риемането на Швеция в НАТО, което очевидно предстои, ще затвори максимално възможния на този исторически етап кръг, който Северноатлантическият алианс създава около Русия.
След ратификацията на членството на Стокхолм в пакта от турския парламент подписът на президента Ердоган е само формалност. Унгарците, останали последни, засега се държат високомерно с шведите, но шансовете Орбан да окаже натиск върху депутатите в Будапеща са големи. Както е известно, за да стане една държава част от НАТО, парламентите на всички страни членки поотделно трябва да ратифицират договора й за членство.
И така какво ще предложи Швеция на съюзниците? Заедно с Финландия, приета официално през лятото на 2023 г., тя ще донесе доста принадена стойност като армейски личен състав и въоръжение. Финландия никога не е отменяла задължителната военна служба за мъжете. Тя разполага с 24 000 активни войници от общо 900 000 обучени резервисти. При нужда биха могли да нараснат до 280 000 души - мъже и жени. Швеция също има значителен потенциал (виж графиката). Още едно предимство е, че армиите на двете държави са обучени по натовски стандарт и веднага се интегрират в общата отбрана.
Страх
Така или иначе желанието на две миролюбиви, традиционно неутрални балтийски държави изведнъж да станат част от НАТО има само една причина – войната в Украйна. Алиансът страшно много внимава да не настъпи руската мечка по някой мазол и да предизвика глобален конфликт. В същото време обаче, виждайки как Студената война се е завърнала с едно мигване на окото, непоколебимо укрепва отбранителния си капацитет. В европейския юг и югоизток извън алианса остават единствено Западните Балкани, но те не са стратегически важни спрямо конфликта в Украйна от чисто географска гледна точка.
Като съюз НАТО не въоръжава Киев, но отделни страни членки изпращат оръжия. САЩ, Великобритания, Германия и Турция са предоставили противотанкови оръжия, ПВО системи, артилерийски установки, танкове, военни дронове. Лондон и Вашингтон са дали и ракети с голям обсег. САЩ разрешиха на съюзниците си в Европа да снабдяват Украйна с американски бомбардировачи Ф-16. Лондон е обещал още 2,5 милиарда паунда военна помощ, но решаващата нова финансова подкрепа на САЩ се бави в Конгреса.
Страните членки увеличават и военните си бюджети. С 1,84 на сто от БВП за 2023 г. България се нарежда на седмо място пред страни като Германия например. Полша и САЩ на върха на пирамидата гонят четири на сто от БВП за отбрана.
Пактът укрепи и отбраната на източния си фланг, граничещ с Русия. В момента има осем бойни групи в България, Унгария, Румъния, Словакия и балтийските републики.
Михайлина Димитрова
