С ъздаването на Търновската конституция, с която всъщност се полагат основите на новото българско царство, е обявено със звънене от турски звънец. Това съобщи директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов на честванията на 145-годишнината от едно от най-важните събития в новата ни история.
Още в първия ден от заседанията на Великото народно събрание на 10 февруари 1879 г. председателят екзарх Антим изпада в неловка ситуация. Оказва се, че няма звънец, с който да открива и да закрива заседанията и да въдворява ред в залата на турския конак, в който се провеждат те. Изпратен спешно да намери отнякъде така необходимата вещ, разсилният отмъкнал в полза на българския парламент звънеца от местното османско джамийско училище. След като заседанията на този първи парламент на новата българска държава вече отдавна били закрити, станало ясно, че звънецът, с който си е служил екзарх Антим, е много ценен. Към онова време той бил на 400 години. Направен е от месинг през 1472 г., като върху него с арабски букви на фарси е изписана сура от Корана, гласяща: „Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мен, нещастния, от земен роб в божий, милостиви Господи, дай сили на тогова, който чете тези редове и се моли за мене“. Така по една странна ирония на съдбата новият върховен закон на новоосвободената българска държава е бил провъзгласен и е гласуван при активното участие на османски атрибут от времето на най-голямото величие на старата Османска империя. И този звънец днес все още се пази в търновския музей „Възраждане и Учредително събрание“, бившия турски конак, като изключително ценен експонат.
Търновската конституция, чийто оригинал се пази в Държавния архив в София.
Мулаж
Днес оригиналът на Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г., се съхранява в Държавния архив в София. А в музея в Търново, където на втория етаж е приет върховният закон на българската държава, се намира мулаж - музейно копие само на корицата му.
На честването на конституцията в Търново бе представен и един нов и интересен проект „Стара книга с нова корица“. Седем от най-известните визуални артисти у нас предлагат свои проекти за нова корица на българската конституция. До идеята се стигнало, след като според проучване на Българския институт за правни инициативи 90% от българите днес не се интересуват и не познават текстовете в основния върховен закон на страната, които текстове всъщност гарантират не само задълженията, но особено техните права и свободи.
От Освобождението на България от османско иго през 1878 г. до днес, в продължение на почти век и половина, в страната ни е имало само четири конституции. Търновската, която е приета на 16 април 1879 г. в Търново, е подписана от 211 от 230 депутати. Корицата й е от кожа, лицевата й страна е покрита със сребърен обков с флорални мотиви, вградени са и 25 броя скъпоценни камъни: бели и червени рубини и зелени изумруди. Конституцията, приета в Търново, е изготвена от руски юридически експерти, като за нейна основа служи една от най-демократичните за времето си конституции, белгийската. Според Търновската конституция новата българска държава е „монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“. Това е от много важно значение, тъй като по този начин няма опасност българската държава да се превърне в еднолична тиранична монархия, а народът чрез парламента може да контролира властта на монарха. Освен това във върховния закон ясно са разписани правата, свободите и задълженията на гражданите и е записано изрично, че „всички български поданици са еднакви пред закона“. И още, че „всякой роб от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи върху българската територия“. Правото на собственост е обявено за свещено и неприкосновено. Гарантирана е и личната неприкосновеност на гражданите, като никой не може да бъде наказван без съд и присъда. Гарантирани са и свободата на словото и печата, като не се допуска налагане на цензура. Предоставена е и свобода на събранията и сдруженията. Това също е право, което по това време все още не е застъпено в конституциите дори на много от европейските държави.
Превратаджии
През 1883 г. княз Ал. Батенберг суспендира временно Търновската конституция. А след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. в продължение на 10 години страната ни се управлява от наредби със силата на закони. Превратаджиите и правителството на ОФ, дошло на власт след 9.9.1944 г., обявяват, че ще възстановят Търновската конституция. Вместо това обаче на 4.12.1947 г. тя е изцяло отменена.
През следващите 14 години в сила е известната като Димитровска конституция, която е приета от Шестото Велико народно събрание. По време на обсъждането и в парламентарната зала някои от опозиционните депутати са отстранени и арестувани. Съгласно тази конституция страната ни е обявена за Народна република с представително управление. В член 1 е записано, че страната ни е „създадена и утвърдена в резултат на героичните борби на българския народ против монархо-фашистката диктатура и на победоносното въстание на 9 септември 1944 г.“. За разлика от Търновската конституция, която провъзгласява принципа на свободния мандат, според Димитровската всеки народен представител може да бъде отзоваван предсрочно. Тази първа комунистическа конституция повтаря доста членове и алинеи от съветската. Един от най-важните членове е, че се налага ограничение върху собствеността на земята, като законът може да определя размера, който има право да притежава едно частно лице. Налага се държавен контрол и върху икономиката и вътрешната и външната търговия. Димитровската конституция на практика законно легитимира и сливането на партийната и държавната власт с господстващо властово положение на първата над втората. Тази власт се легитимира чрез създаването на Президиум на НС, който изпълнява функциите на висш колективен държавен глава и може да променя решенията на самия парламент. Всъщност до такива промени така и не се достига, тъй като след бруталната разправа с опозицията и вземане на властта от комунистите, самите депутати се превръщат в послушни пионки и оттогава е традицията за гласуване анблок - с пълно единодушие. В конституцията на хартия са гарантирани всички демократични права и свободи на гражданите, на практика обаче те си остават само записани, а в действителност са фиктивни чак до края на самото тоталитарно управление.
Димитровската конституция известна още и като преходната.
През май 1971 г. е приета третата - Живкова конституция, в която броят на депутатите твърдо е установен на 400, а като постоянно действащ орган към Народното събрание е утвърден Държавен съвет. Според чл. 1 страната ни е обявена за социалистическа, начело с работническата класа и управлявана в духа на марксистко-ленинските постулати. А в ал. 2 е утвърдена официално и записана ръководната роля на БКП.
Като основни политически принципи са посочени: народоуправление, демократичен централизъм, социалистически демократизъм и интернационализъм. Според Живковата конституция вече собствеността е обявена изцяло за държавна. Частната собственост е преобразувана на лична, като това са единствено дребните средства за производство дотолкова, че то да задоволява единствено личните нужди на семейството, но не и чрез его да се трупат капитали. Президиумът на НС е премахнат, но на негово място е създаден Държавен съвет, който още по-тясно обвързва държавното управление еднолично с политиката на комунистическата партия.
Протестите срещу Живковата конституция в началото на 90-те години
Във всички висши органи на управление и реализиращи трите вида власт в страната преобладаваща е комунистическата идеология, като повечето текстове копират тези от съветския върховен закон. Тази конституция е в сила до 12 юли 1991 г., когато на свой ред е приета четвъртата Конституция на Република България, която с поправките си е в сила и днес. Тя не е приета от 39 народни представители от опозиционната СДС, които в знак на протест обявяват и започват гладна стачка. Чл. 1 на новата конституция обявява България за парламентарна република, а чл. 2 за унитарна държава с местно управление. „Цялата власт произтича от народа. Тя се осъществява непосредствено от него и чрез органите, предвидени в тази конституция“. Утвърдено е, че нито една партия или идеология не може да бъде водеща в управлението на държавата. Личният живот на гражданите е обявен за неприкосновен, а основните права за неотменими: право на свобода и свободното сдружаване, на съвестта, мисълта и вероизповеданията, на труд, грижа за възрастните хора, на здравно осигуряване. Частната собственост също е обявена за неприкосновена. Трите власти са деполитизирани и разделени помежду си, като парламентът има върховна законодателна и контролна роля над останалите две.
Иван Георгиев
