Г рупа учени в света - специалисти по обоняние, микробиолози, криминолози, се опитват да идентифицират уникалната миризма на смъртта: набор от химикали, които биха позволили на полицията и спасителите да открият точно мъртъвците.
На първо място, това изследване ще помогне при обучението на полицейски кучета, чиито способности все още не се използват достатъчно. Какви обаче са трудностите при идентифицирането на миризмата на смърт.
Затруднения
В много страни обучението на кучета търсачи се усложнява от факта, че използването на човешка плът е забранено от закона - инструкторите трябва да работят с трупове на други бозайници. В резултат на това кучетата често бъркат човешки останки с тези на диви прасета и крави. Изследването на миризмата на смърт обаче е не само от практическо значение: точното определяне на химическия профил ще направи възможно създаването на „електронен нос“ - устройство, с което силите за сигурност могат лесно да открият скритите тела на мъртвите, и спасители - пострадали от природни бедствия.
На пръв поглед идентифицирането на аромата на смъртта е много просто: вземете молекулярни проби около човешки труп и след това ги сравнете с летливите вещества, излъчвани от животински останки. Но всъщност миризмата на разлагане е не по-малко сложна от индивидуалното човешко тяло.
Скорост
Освободените химикали се променят с калейдоскопична скорост в зависимост от различните етапи на разлагане. Веднага след смъртта съдържанието на въглероден диоксид в кръвта се повишава, невротрансмитерите се натрупват и нищо не пречи на дейността на ензимите, които разграждат веществата.
Между другото мухите, за изненада на учените, летят до трупове само няколко минути след смъртта (за да снесат яйцата си) - тоест реагират на неизвестно на науката химическо вещество, което се освобождава дори преди очевидни признаци да се появява разлагане. Тогава клетките на тялото започват да изхвърлят хранителни вещества и микробите разбират, че имунната система вече не работи. Така започва етапът на подуване на корема: собствените бактерии (микробиом) на човека абсорбират протеини, мазнини и въглехидрати от тялото, разграждайки тези вещества на по-прости, което причинява излишък от газове, които не могат да бъдат освободени по обичайните пътища. Насекоми, бактерии, гъбички и животни от външната среда се присъединяват към пиршеството. След няколко седмици, месеци или години (в зависимост от условията на погребение) от трупа остава само един скелет.
Тези процеси включват въглеводороди, алдехиди, кетони, сулфиди, азотни съединения и органични киселини. Най-често диметилдисулфид (мирише на чесън), толуен и параксилол се намират във въздуха в близост до трупа. Колкото и да е странно, путресцин (отровен амин, който се образува от аргинин по време на процеса на гниене) и кадаверин (продукт от гнилостното разграждане на протеини, който дава силна трупна миризма), които се считат за характерни за разлагане, невинаги се намират в трупа - те могат да се съдържат вътре в останките, но не се изпускат в атмосферата.
Среда
Съставките на посмъртния „коктейл“ също зависят от средата, в която се намира тялото – на първо място е важен достъпът до кислород. Тоест труп, заровен в пясък, мирише напълно различно от труп, заровен в глинеста почва. Много параметри също са свързани с температурата: видовете насекоми и бактерии се променят в зависимост от климата.
И накрая, дори диетата, която човек е спазвал през живота си, влияе на миризмата след смъртта. Така съдебният антрополог Арпад А. Вас регистрира десетки флуорсъдържащи вещества около трупа, включително трихлорфлуорометан и въглероден тетрахлорид - ученият вярва, че те са влезли в тялото от флуорирана питейна вода.
Не е изненадващо, че поради такова разнообразие списъците с химически съставки за миризмата на смърт варират значително.
Някои изследователи избират сравнителен метод: сравняват разлагането на човешки и животински трупове, търсейки ключови разлики (които вероятно са свързани не с набора от летливи вещества, а с тяхното съотношение).
Сравнение
Изборът тук е голям; останки от прасе, куче, врабче, есетра, костенурка и елен вече са използвани в изследванията.
Например Мери Каблк от Института за изследване на пустинята (Рино, Невада) и нейните колеги сравняват летливите органични съединения, получени при разлагането на прасета, пилета и крави (измерени експериментално) със списъка на веществата, получени при разлагане на човешки труп. За учудване на учените най-близката до човешка химическа следа се оказва не прасето (на което се обучават кучета търсачи), а кокошката.
Експерименти
Арпад Вас е може би единственият истински изследовател, който има възможност редовно да работи с истински трупове. Ученият си сътрудничи с Центъра за съдебна антропология към Университета на Тенеси в Ноксвил, където през 80-те години на миналия век е основана първата ферма за трупове в САЩ.
Докато разследва престъпление, антропологът Уилям Бас е поразен от липсата на знания за процеса на разлагане на човешките тела. Той решава да се справи с този проблем, като купува 0,4 хектара близо до Ноксвил и поставя там за наблюдение труповете на граждани, които са завещали телата си на университета. Сега специалистите по „науката за разлагането” провеждат там различни експерименти – с насекоми, мърша, разлагане в цимент, глина, вода и т.н. Вас и колегите му успяват да проведат едно от най-систематичните изследвания на трупната миризма: те проследяват разлагането на четири трупа, заровени на различна дълбочина (от 0,5 до 1 метър) в продължение на четири години. След пресяване на стотици молекули учените представят списък от 30 вещества, които според тях играят основна роля в разпадането на човешки останки. Въпреки това не всички признават своите открития за универсални и подходящи за търсене на трупове в други страни и региони.
Лаборатория
Учените, които работят в организации, които не разполагат с ферма за трупове, трябва да измерват летливите вещества от трупове в морги и крематориуми или да поискат да им бъдат дадени останки, използвани в други научни експерименти. Така Ян Титгат от Католическия университет в Льовен (Белгия) работи с вещества, които се отделят при разлагане на останки в лабораторни съдове. Титгат и колегите му добавят чревни бактерии, за да създадат по-реалистична реконструкция на ранните етапи на разлагане. Разбира се, експериментите на белгийските токсиколози не отчитат разнообразието от почвени бактерии, насекоми и животни, които участват в „обработката“ на труповете, но Титгат оправдава своя „минималистичен“ подход: за да проведете систематично изследване, вие трябва да започнете отнякъде.
Досега въпреки силата на научния подход сравнителния анализ и лабораторните експерименти изследователите не са успели да осигурят алтернатива на миризмата на кучетата търсачи. Само 15 милиграма тъкан, кръв или кост са достатъчни, за да могат кучетата да открият труп, дори и при наличие на силни миризми от различен характер. Тази способност остава необяснима, но точно тя не лишава учените от надеждата да намерят онзи минимум химикали, който ще позволи на устройствата да се сравняват по чувствителност с животните.
Британски психолози са установили, че химикалът, който е основният компонент на миризмата на смърт, предизвиква остра реакция у хората. Дори краткотраен контакт с путресцин (отровен амин, който се образува от аргинин по време на процеса на гниене) води до предпазливо и агресивно поведение. Резултатите от изследването са публикувани в списание Frontiers in Psychology и накратко докладвани в прессъобщение от университета в Кент.
Реакция
Арно Висман и неговите колеги са провели четири експеримента, опитвайки се да определят съзнателни и несъзнателни реакции към путресцин. Оказа се, че дори при малка концентрация на веществото във въздуха хората започват да изпитват паника и безпокойство, изразявайки готовност за бягство или агресивна самозащита (т.нар. реакция „бий се или бягай“).
Учените подчертават, че за първи път е открито, че миризмата на едно химично съединение може да се възприеме като сигнал за опасност и сравнително бързо да промени човешкото поведение. Преди това бяха известни само сигнали за химическа заплаха, генерирани от миризмата на пот.
През септември 2015 г. друг екип от учени открива точния състав на миризмата на смъртта. Експертите са стигнали до извода, че точно преди да започне разграждането на телесните тъкани, човешкото тяло мирише на прясно окосена трева, както и на прясна риба. Сред съединенията, освободени след смъртта, изследователите открояват хексанал (поради това прясно окосената трева има характерен аромат), както и индол (характеризиращ се с остър аромат) и триметиламин.
Кристи Петрова
