- Г-н Токмаков, кои са най-важните препоръки към хората в летните жеги?
- Преди всичко да не забравят, че "морето не е до колене". През лятото да слагат шапка на главата си и да пият много вода! Влизайки във водата, независимо дали става дума за море или за басейн, да влизат внимателно, когато не са пили алкохол, не са преяли и са починали добре. Не влизайте в бурно море и при червен флаг. Спазвайте указанията на спасителите. Не скачайте в язовири, езера и басейни със застояла вода, тъй като отгоре водата им е топла, а надолу тя рязко става студена. Ако скочите в тази вода със затопленото си тяло, от температурната разлика с водата може да получите сковаване на мускулите и сърдечен инфаркт.
- Да речем, че плуваме по река Ропотамо и при залитане от лодката паднем в реката. Какво да направим ние и нашите приятели от лодката?
- Реката има течение. Тя ви носи по течението, така както носи и лодката. Най-важното е да не се паникьосате, преди всичко е необходимо да запазите самообладание. Запомнете думите на един от моите треньори по водно спасяване: "По-добре е да се удавиш в солена, отколкото в сладка вода". Водата в реката е сладководна и при удавяне дава тежки поражения върху организма ви. Тя е много по-опасна за живота и здравето ви спрямо солената вода в морето. И така незабавно вашите приятели от лодката трябва да ви подадат греблото и вие да се опитате да се хванете за него.
- Това добре, ама ако греблото се окаже късо, а ние сме далече от лодката?
- Тогава вашите приятели могат да се опитат да се приближат към вас и да карат лодката в близост до мястото, където сте вие. От раниците си нека потърсят и извадят някоя бутилка, примерно от бира или от безалкохолно. Течността, която е в бутилката, се излива в реката и празната бутилка се връзва здраво с яко въже. Хвърлят ви бутилката с въжето, като се стремят тя да попадне в близост до вас. Вие се хващате за въжето, а не за бутилката, защото бутилката може да се изплъзне и опитът за спасяването ви да се окаже неуспешен. Хващате се за въжето, усуквате го няколко пъти около китката на ръката си и ето вече късметът ви се е усмихнал - приятелите ви изтеглят в лодката и вие имате прекрасния повод да ги почерпите, като стигнете живи и здрави до брега.
- Добре е, ако имаме приятели, ама ако сме сами в лодката и паднем в реката?
- Тогава в пълна сила влиза поговорката "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". В този случай трябва незабавно да започнете да плувате по реката в посока настрани към брега, където да се опитате да се хванете с ръце за някои крайречен храст или дърво. Това е единственият начин в тази критична ситуация да излезете на сушата. Добре е да го направите колкото е възможно по-скоро, тъй като течението на реката може да се усили. Освен това може да попаднете във водопад или реката да ви отнесе в морето, където изобщо няма да има за какво да се хванете, за да излезете на сушата.
- На басейна сме и вие сте спасител. Как процедирате при воден инцидент с плажуващ?
- Най-важното тук е да не допуснем да стане инцидент. Ако видим, че някой плажуващ залита, като ходи, или е неадекватен като поведение, още преди да е доближил басейна, го спираме, за да не падне във водата и да ни отвори работа. Тази превенция е добре както за него, така и за нас като екип, тъй като си спестяваме доста стрес и екшън на плажа. В случай че някой плажуващ при падане или плуване в басейна вземе да се дави, първо се опитваме да му помогнем от разстояние. При условие, че удавникът се намира до метър и половина от ръба на басейна, му хвърляме един буй и с вързаното за него въже го изтегляме към нас на сушата. Ако е навлязъл до 10 метра, му хвърляме топка, на която има фиксирано въже, и отново го теглим към ръба на басейна. Като стигне до нас, клякаме до него, хващаме го под мишниците и го извеждаме на плажа.
- А какво правим, ако човекът е получил инфаркт и не може да се хване за въжето, което му подаваме?
- Тази ситуация е по-сложна и неприятна. Налага се моментално да скочим в басейна и с плуване в стил "кроул" да стигнем до човека, който се дави. Хващаме го с ръка под мишниците и плуваме заедно с него до края на басейна. На сушата му провеждаме необходимите реанимационни мероприятия заедно с вас като медицинско осигуряване на басейна. Обаждаме се на телефон 112 и се опитваме да стабилизираме състоянието на пострадалия, докато пристигне екип на Спешна помощ.
- Как процедирате, ако пострадалият е употребил алкохол и прояви агресия при спасяването?
- Питате ме за един от кошмарите при спасителните мероприятия. Обикновено спасителите са двама, като при спасяването единият плува на около метър-два от първия. Това се прави, за да може да се реагира адекватно при ситуацията с агресивен и неадекватен давещ се. Ако и двамата спасители стигнат едновременно пострадалия, той може да ги травмира и двамата. Има удавници, които в стремежа си да запазят своя живот, се опитват да удавят спасителите.
- Каква хватка прилагате на удавници с агресивно и неадекватно поведение?
- Налага се да им направим "арест", обаче в морето или в басейна това не става с белезници. Прилагаме им хватката "моряшка транспортна" - вкарваме нашата ръка между двете ръце на агресивния удавник, като нашият лакът попада върху гръбнака на човека когото спасяваме. Оттук нататък имаме пълен контрол върху него и той практически няма как да оказва съпротива и агресия върху нас.
- Обаче тази хватка не ви върши работа, ако пострадалият е по гръб?
- Напротив, върши ни работа, но преди това му прилагаме още един трик, за да го обърнем в подходящото положение. Гмуркаме се под водата, хващаме го в областта на коленете, завъртаме го по корем и тутакси го имобилизираме с хватката "моряшка транспортна". Ако по една или друга причина тези хватки не помогнат, удряме пострадалият по главата, за да загуби съзнание, и така го изкарваме на брега - това се прави единствено и само в краен случай, когато не можем да се справим с буйстващия и има реален риск той да удави спасителя. Тук принципът, който следваме, е по-добре удавен в безсъзнание, отколкото двама удавени - давещият се и спасителят му.
- Къде е по-трудно спасяването - в морето или на басейна?
- В морето е по-трудно, тъй като има вълнение и разстоянията там са големи. При силно вълнение се налага да пускаме въже, то стига 250 метра. Правим една широка кръгла примка, която е покрита с гума, за да не ни наранява. Тя се нарича "гаша" и като се постави възелът, остава на гърба на спасителя. Минава зад шията ни и е фиксирана под раменете ни. Плуваме с поставената гаша и закаченото за нея въже до удавника, хващаме давещия се под мишниците и го изкарваме на плажа.
- Кой стил на плуване най-често ползвате при спасяване на пострадали?
- За да стигнем до давещият се, най-често плуваме в стил "кроул" - ръцете се движат една след друга, краката са изпънати в шпиц, ходилата ни се движат нагоре-надолу. Дишаме през устата на всеки три гребания, завъртаме главата един път наляво, следващия път надясно и винаги издишваме през носа. Цялото ни тяло, включително носът и устата, по време на плуването са потопени във водата. Когато хванем пострадалия под мишниците във водата, едната ни ръка е заета с придържането му - тогава минаваме в стил "гръбен бруст" или "странична ножица".
- Кои са основните рискове при басейна и морето?
- За басейна са удар в ръба на басейна и подхлъзване, залитане и внезапно рязко падане на голяма дълбочина във водата. Това обикновено се случва при малки деца, при психично болни, както и при хора, употребили алкохол, когато ходят или тичат в непосредствена близост с басейна. За морето рисковете са удар при скачане във водата, удар от силна вълна, както и удавяне поради неумение да се плува. Изключително опасно е скачането в студена вода - при него може да стане сърдечен инфаркт или схващане на мускулите.
- Казахте схващане на мускулите. Какво да направим, ако ни се схване крак или ръка, докато плуваме?
- Повечето спасители носят безопасна игла на шортите си. Тя се ползва в аварийни ситуации. С нея убождаме няколко пъти схванатия прасец или бицепс. Тази игла и на мен ми върши чудесна работа не само във водата, но и на сушата - като ми се схване някой мускул, след няколко леки убождания той се отпуска. Ще ви кажа и една друга техника, която не е чак толкова болезнена и кървава. Отпускате се по гръб върху водата, хващате с ръка пръстите на крака си и дърпате рязко схванатия крак към главата си. Повтаряте това упражнение неколкократно, докато отмине мускулната крампа. По-рядко се схваща ръка, при тази ситуация рязко и силно изпъвате схванатата ръката настрани. Следва да смените стила на плуване, при който сте се схванали. Така ще се натоварват други мускулни групи и ще избегнете следващи схващания при плуването.
- Как се изкарва удавен със съмнение за счупена шия или гръбнак?
- При плуването към пострадалия внимаваме да не правим вълни, за да не предизвикване движение на гръбнака му от водните вълни. Като се установим до него, му правим захват тип "менгеме" - вдигаме ръцете му нагоре, нашата ръка е зад врата на пострадалия и така гръбнакът му остава неподвижен. При пострадал с травма на гръбнака е препоръчително да се хвърлят двама и повече спасители, за да направят имобилизация на гръбнака му, защото иначе може да се прекъсне гръбначният мозък и пострадалият да остане инвалид за цял живот.
- Разкажете ни интересни случки от вашата практика на спасител.
- На каменистия плаж в Равда едно 5-годишно дете се спъна в камъните на морето, падна и се нагълта с вода. Не се наложи да го обдишваме, изкарах го на сушата, ударих го с длан между лопатките, то изплю поетата морска вода и беше много уплашено. В тази връзка искам да подчертая, че родителите трябва да не изпускат от поглед децата си, защото белите стават бързо. Едно детенце го търсихме из целия плаж, а то успяло да стигне самичко чак до другия плаж, тъй като родителите му не са го наблюдавали. Две момчета плуваха с надуваеми дюшеци в морето, хвана ги течението и ги носеше навътре в морето. Аз и друг колега спасител си сложихме плавници, плувахме и минахме зад дюшеците, като ги избутахме с плуване до брега. Друг случай са имали моят треньор и негов колега. Те са спасявали давещ се поляк в морето. Реанимирали го на сушата, той повърнал уиски и мусака, като буквално повърнал в устата на колегата.
- Какво правим, ако попаднем в мъртво течение?
- Добре е да не попадате там. Ще ви кажа как да познаете къде има мъртво течение, още като сте на брега и гледате морето. Обикновено тази зона е от десет до двадесет метра. Щом забележете, че е вдигнат червен флаг и че вълните в даден участък изчезват, трябва да не влизате в морето. В зоната на мъртвото течение морето е тихо и по-спокойно. Ако попаднете там, мъртвото течение ще ви завлече навътре в морето и това крие риск за живота ви. Лесно се познава това мъртво течение, защото на фона на вълните се явява коридор без вълнение, в който вие нямате работа, освен ако не сте авантюристична натура или любител на адреналиновите екшъни. Видите ли това, просто не влизайте там. Ако все пак се установите в мъртвото течение, в никой случай не плувайте нито навътре към морето, нито навън към брега. Трябва да запазите самообладание и да плувате хоризонтално, успоредно на брега, докато усетите, че морето не ви вкарва все по-навътре. Трябва морето да ви позволи да плувате към сушата, защото то е част от природата, по-силно е от вас и не е по силите ви да се борите с него. Ако се опитвате да плувате директно към брега, мъртвото течение ще ви дърпа все повече и повече навътре в морето. В един момент ще се изморите и ако няма кой да ви извади, вие ще се удавите и ще продължите да плувате без кораб в открито море.
- Има ли спасение, ако попаднем в дънна яма?
- Да, спасение има и то дебне отвсякъде! Отново от брега гледате морето - дънната яма изглежда като черно петно на фона на синкавата вода. Като навлизате навътре в морето, изведнъж дълбочината му от около метър става три метра и вие с ужас усещате, че под краката си нямате дъно. Потъвате моментално и от изключителна важност в тази ситуация е да запазите самообладание. Трябва да се опитате да изплувате нагоре към повърхността и да дадете знак за помощ. Важно е да плувате към повърхността, а не към дъното на ямата. Възможно е да се ошашавите и внезапно да загубите ориентация кое е нагоре и кое е надолу. В този случай най-вероятно сте получили "лабиринтна криза". За да разберете дали не плувате към дъното, издишайте малко въздух и гледайте накъде отиват мехурчетата - те се издигат нагоре и вие трябва да плувате в тази посока. Спасителите знаят къде са дънните ями и с особено внимание наблюдават тези рискови зони. Освен това са поставени шамандури и указателни табели, които маркират дънните ями. Излизайки на повърхността на водата, трябва да продължите да плувате диагонално към плажа. Така ще подминете дънната яма. Обикновено нейната ширина е няколко метра.
- Какво ще се случи, ако вятърът изведнъж смени посоката си и стане поривист?
- Нормално морските вълни вървят от морето към сушата, а когато вятърът изведнъж си смени посоката, стане поривист, той обръща посоката на вълните и тези вълни тръгват от сушата към морето. При пострадал в тази ситуация спасителят бяга по брега по посока на вятъра, влиза в морето и с плуване се стреми да пресрещне пострадалия. Ако давещият се има пояс, незабавно му се отнема, тъй като с този пояс той пътува навътре в морето. Хващаме го под мишниците, ако е спокоен, или му правим "моряшка транспортна", ако се опитва той да се издигне над вода, а нас да ни удави.
- Какво е "мъртвак"?
- Старите спасители наричат "мъртвак" или "солуган" голяма дълга вълна, която се изсипва по-рязко и от нея се предизвиква мъртво течение. При попаднал в тази зона в морето влиза един спасител с въже и гаша, с плуване достига пострадалия, дава знак на другите спасители, които са на брега, да го изтеглят заедно с давещия се. В случай че удавникът носи надуваем предмет, го премахваме, тъй като това затруднява спасителните мероприятия. Захватът, който му прилагаме, отново е "моряшка транспортна".
- Какви инциденти се случват по плажа извън водата?
- Това са слънчевият и топлинният удар. Пострадалият се слага на сянка, залива се със студена вода и му се слагат студени компреси по тялото. Дават му се студени негазирани течности. Ако загуби съзнание, спре да диша и няма сърдечна дейност, започваме изкуствено дишане и непряк сърдечен масаж, които правим до възстановяване на дишане и сърдечна дейност или до пристигане на спешния екип.
Кой е той:
Мартин Токмаков е спасител на морето в Равда и на басейн в Старозагорски минерални бани. Завършил е два курса за спасител: воден спасител на плувни басейни и водни паркове и воден спасител на открити плувни площи и море. Има специалност строителство и архитектура. Следва хидростроителство в УАСГ - София
Д-р Румен Какарашев
