С тефановден (27 декември) е един от четирите църковни празника през годината, честван от рекорден брой именници. По данни на Националния статистически институт (НСИ) повод да се поклонят пред иконата на светеца, а и да почерпят роднини и приятели, имат 232 456 българи.
Не само кръстените на него (като Стефан/а/ка, Венцислав/а, Стоил/а, Цанк/а/о, Таня, Стамен/а, Станимир/а и др.) обаче трябва да знаят, че иконите на светеца защитават дома от вражески сили. Миряните вярват, че молитвите към този небесен ходатай помагат за изцеление на всякакви душевни и телесните болести. Счита се, че архидяконът измолва здраве от небесата при изцеление на хора с болести на кръвта и при парализи. Тъй като той е бил убит с камъни заради вярата си в Христа, се знае още, че пази от инциденти и вражески сили.
Относно значението на името, то най-разпространената теория гласи, че е гръцко (стефанос), което означава „венец“. Но при невероятното откриване гробницата на светията там е имало плоча с надпис „келил“. Това име на арамейски също значи „венец“ или „корона“.
Житие
В сряда цялата Христова църква отбелязва паметта на архидякона и първомъченик Свети Стефан. Въпреки гоненията в онези дни все повече хора в Палестина започнали да вярват в разпнатия на Голгота и възкръснал Иисус. Те живели в обособени общности и техните житейски потребности трябвало да се осигуряват. Както в тази връзка пише Евангелист Лука: "...апостолите пък свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.“(Деяния,4:33-35)
Избор
Заети с проповядването на слово Божие, апостолите решили да не взимат на себе си грижите за домакинските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан.
Желязната църква Свети Стефан в Цариград е била катедрала на Българската екзархия през 1898-1913 г.,
Той дотолкова се прочул със своята честност, справедливост и безкористност, че дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това вбесило членовете на синедриона. Те влезли в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи - толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че хулел Бога и Мойсеевия закон. Намерили се и лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.
Диспут
Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твърдоглави и необрязани по сърце и уши - извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, чиито предатели и убийци станахте вие!"
Екзекуция
Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. Те всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него.
Господи, не им вменявай този грях!
А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" - и с тия думи починал.
Пресветата Дева
Според преданието самата Пресвета Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците, но нищо не се докоснало до него, защото Господ го пазел. На втората нощ прочутият иерусалимски законоучител Гамалиил изпратил мъже да вземат незабелязано тялото на първомъченика, отнесъл го в своето село, наречено Кафаргамала, по името на своя собственик, тоест "селото на Гамалиил" - то се намирало близо до Йерусалим.
Тук Гамалиил извършил честно погребение на тялото на свети Стефан, полагайки го в пещерата на своя гроб. Тaм били пoгрeбaни пo-къcнo caмият Гaмaлиил cъc cинa cи Aвив и Никoдим.
Покойник сочи мощите му
Зa мяcтoтo, където cвeтитe мoщи ce нaмирaли, пoлучил oткрoвeниe йeруcaлимcкият прeзвитeр Лукиaн през 415 г. Нему се явил самият Гамалиил от Оня свят. С иносказателен сън той му подсказал де е тялото на св. Стефан. Мoщитe му нaй-нaпрeд били прeнeceни в Йeруcaлим, a пo-къcнo - в Цaригрaд. Оттам те се разпръснали по целия християнски свят.
