П рез септември се събират даровете нa природата, сред които е и орехът. За българите това не е просто вкусна и полезна, но и магическа ядка. Защото орехът е „свято” дърво на Сътворението, което самớ се сади.
Доста интересна е една древна рецепта за заздравяване на опорно-двигателния апарат, за каляване и срещу рахит на малки деца, но става и за възрастни при различни болежки. За целта се накисва ореховa шума (листа) и се оставя във вода на слънце (т. нар. слънчева вода). После с нея се полива детето. След 1-2 месеца бани хлапетата стават здрави и силни като орехова черупка. Има и вариант, при който зелените листа (500 грама) се кипват за 10 минути в 2 литра вода. Течността се излива във ваната, докато температурата й стане до 35-37 градуса. Ореховата вода повлиява кожни заболявания, анемия, хронична умора, екзема, подагра и др.
Подслон
От незапомнени времена с това дърво са свързани множество легенди и поверия. Вярва се, че то е първото дърво на Сътворението, посадено от Господ. Счита се, че свързва света на живите и света на мъртвите. В наши села баячките вярват, че човек може да разговаря с покойниците, ако само допре ухо до ствола на дървото. А то осигурява още подслон, сянка в летния зной и закрила от мълнии и проливен дъжд, затова го наричали Гръмоломник. Това обаче е мит, тъй като, макар и по-рядко, мълниите поразяват и орехите.
Прокоби
Едно прастаро поверие пък предвещава смърт на този, който посади орех. Когато стволът порасне колкото врата му, човекът трябва да внимава. За да се избегне поличбата, нашите деди очертавали широк кръг с дълъг червен пояс и фиданката се засаждала в средата му. Но ако се направи този ритуал, човекът ставал много по- защитен от другите хора - радвал се на здраве, а болестите го подминавали сякаш бил неуязвим. Докато орехът израсне с толкова дебел ствол, минава повече от един човешки живот и така посадилият го се радвал и на дълголетие.
Дебелата орехова сянка обаче може и да е коварна. Тя мами при пек и дъжд. Ала в никакъв случай не бива да се заспива, защото под дървото се събират самодиви и зли старици юди. С тяхното влияние едно време обяснявали защо под орехова плътна сянка нищо не вирее.
Наричания
Наред с тези страховити вярвания в традиционните обредни практики наричат орехите за плодовитост, здраве и дълъг живот. В гатанките ореховата ядка е „четирима братя, облечени в обща риза” - символ на сплотеност в семейството. В торбата на орача слагали магически орехи, за да хвърля зърното с пожелание да се роди едро жито, когато сее.
Орехите са използвани и за гадания. Момите считали за знак за изневяра, ако наречените за нея и любимия орехи не изгорят едновременно в огнището или се разлетят настрани.
С горящ клон гонели самодивите
С горящ клон от орехово дърво се прогонвали самодивите от люлката на новороденото. За да расте детето игриво и весело, разтърсвали над него орехи, поставени в сито. А за да е отракано, трошат орехи. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с орехова пръчка с думите: „Остави ореховото, вземи дряновото”, защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всички деца.
Според друга традиция захранвали бебетата, родени през есента, с орехово мляко - за здраве и късмет.
