Н а 1-ви септември започва църковната Нова година. Стародавната традиция храмовият календар да се превърта сега, а не на 1 януари, има няколко възможни обяснения. На първо място деветият месец е свързан с ред библейски събития. През него водите на потопа започнали да намаляват и Ноевият ковчег уседнал на Араратските планини. През месец септември Свети пророк Моисей слязъл от планината Синай, осиян от Божествена слава, носейки скрижалите на Закона, дадени му от Самия Господ. През септември първосвещеникът един-единствен път в годината влизал в Светая Светих да принася служба. Пак тогава е била построена и Скинията на Завета.
Синагога
Има данни, че празникът на новолетието е бил установен на Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. Светите отци казали, че трябва да се празнува 1 септември като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в юдейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година (Лука 4:16-22). Според Евангелието тогава присъстващите подават на Иисус свитък от книгата на пророк Исая, Той разгъва свитъка, но намира едно определено място и зачита: „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господня година.“
Именно тези слова, изречени от Сина Божи, са били изтълкувани по-късно като указание Свише за празнуването на Новата година. В „Минологията“ на император Василий ΙΙ се казва: „От това време Той дарува на нас, християните, този празник.“ И до днес в Православната църква след Светата Литургия на 1 септември се чете именно този евангелски откъс. За значимостта на празника свидетелства фактът, че този евангелски откъс се е четял от Константинополския патриарх, който е правел това само четири пъти в годината: на 1 септември, на сутрешната служба на Разпети петък и на Литургията и Вечернята в първия ден на Пасха.
Във Византия са започвали данъчните оценки
Църковната година невинаги се е отбелязвала на 1 септември. Както на Запад, така и на Изток, е било много популярно мартенското летоброене, когато за начало на църковната година се е смятал 1 март или 25 март – Светото Благовещение.
Отбелязването на новата година през септември е установено окончателно по времето на император Юстиниан (527-565). Тогава във Византия е въведено календарното летоброене по индикти - периоди от 15 години - когато се е извършвала оценка на имуществото, облагано с данъци. Самата дума „индикцио“ в Римската империя е била използвана за обозначаване на точната сума данъци, дължими всяка година. Така с новия индикт на императора, издаван на 1 септември, е започвала и новата финансова година на империята. Според някои специалисти системата на индиктионите обаче има по-древен, египетски произход.
