С ептември се почита открай време като месеца на гроздобера. Ето защо в народния календар се почита като гроздоберник. Традициите за производство на вино по нашите земи са залегнали още при траките. Заради опияняващото действие на напитката обаче тя се счита от християните с двойна природа - божествена, но и дяволска.
Апокрифи
За това свидетелства апокрифът “Откровение Варухово”. Според него лозата е посадена в рая от архангел Сатанаил, който по-късно станал Сатана. Тогава Бог прокълнал това растение. Лозата става свята отново след всемирния потоп. Една лозова пръчка от Рая, отнесена от водата, стигнала до Ной. След потопа „той започна да обработва земята и насади лозе. Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си“ (Битие, 9:20-22). Тълкуватели на старите текстове разкриват, че именно Ной е изобретил първата технология за приготвяне на вино.
Кръстовден
Нашите деди влизали в лозята на Кръстовден (14 септември). Гроздоберът е най-леката и приятна земеделска дейност, защото вещае края на активния стопански сезон и е предвестник на зимните празници. Затова селяните се отправяли към лозята с песни. Наред с песните е имало и много закачки между момите и ергените. Собствениците на по-големи масиви викали свещеник за освещаване на реколтата, някои наемали тъпанджия и гайдар да веселят берачите.
Считало се е, че гроздето има магическа сила. То имало свойството да обръща всякаква зла мисъл от човека и да я заменя с по-ведра. Преди дългоочаквания гроздобер хората миели ръцете си, че всяко лошо да падне и доброто да пребъде. Плодът трябвало само узрял да се бере, ако се откъсне незрял, годината щяла да бъде кисела.
После следвало мачкането на гроздето. По стара традиция това са правели жените, които с босите си крака са тъпчели чепките.
Благополучие
Лозите са символ и на кръговрата на живота, на дълголетие и благополучие не само по нашите земи. Изображенията на този плод присъстват върху античните монети. В Палестина притежаването на лози и днес се счита за знак за благополучие. Шумерският знак за живот също е бил лозов лист. Животът под лозницата в Стария завет е Божия благодат, лозата е знак за народа на Израел. Лозовото клонче е отличителен предмет на бога Дионис. При езическите ритуали виното се е използвало за гадание на бъдещето.
Символизира дървото на живота
В християнската религия виното се счита за кръвта на Бога, с която вярващите се причестяват. В християнското изкуство лозата е символ на дървото на живота и познанието, а гроздето - на надеждата за щастливия отвъден свят.
В Евангелието Христос е сравнен с лоза, а учениците му - с лозови пръчки: “Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят; Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод“ (Йоан 15:1-11). Затова гроздът и лозата присъстват в украсата и на църковните олтари.
