Н а 27 юли у нас се отбелязва не само Успението на Свети Климент Охридски, но и паметта на всичките първоучители на българския народ. Това са Светите Седмочисленици – Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Мисия
През 863 г. по покана на княз Ростислав Кирил и Методий отиват във Великоморавия, където превеждат на славянски език църковните книги. Но след смъртта на Кирил (869) и на Методий (885 г.) славянският език е изхвърлен от богослужението, а техните ученици Горазд, Климент, Наум, Сава и Ангеларий са подложени на мъчения. Така се стига до 886 г., когато са прогонени от Великоморавия и достигат до България, където търсят подкрепа от Борис I. Българският владетел ги посреща тържествено и дава пълна подкрепа на тяхното свещено дело. Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав и става известна като Преславска книжовна школа. Климент е изпратен в югозападните български земи с център Охрид. Прелюбопитно е, че по онова време дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва още, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Той станал „първи епископ на български език“.
Кончина
След кочината му мощите на Свети Климент са разпръснати в поне три държави и в пет града. Частици от тленните останки на епископа се пазят в църквата “Свети Панталеймон” в Охрид, манастира “Св. Богородица” във Верея, Гърция, храма “Св. Седмочисленици” в София, в Пловдив и във Видин.
Свети Климент умира през 916 г. и е погребан в притвора на църквата "Свети Пантелеймон", построена на хълма Плаошник в Охрид.
През 2008 г. гръцкият манастир "Света Богородица" край Верея дари частица от мощите на Св. Климент на Пловдивския митрополит Николай. Друга част пък дойдоха по линия на македонската църква и тези мощи се пазят в храма "Свети Седмочисленици" в центъра на София.
Благовестие
Свети Горазд също се отдал на благовестие в югозападните ни предели. Руският пътешественик и историк Виктор Григорович (1815-1876 ) твърди в записките си, че видял храм и манастир на Свети Горазд близко до град Берат в Албания, където според неговите думи мощите на светеца почиват все още неоткрити. През 2010 г. проф. Божидар Димитров посещава града и открива в църквата „Успение Богородично“ икона на Свети Седмочисленици от 1547 г. На нея те са изобразени нетрадиционно. Петимата - Кирил, Методий, Климент, Наум и Сава, са нарисувани прави, горе в небесата. Под тях е изобразен средновековен Берат с църквата, в чийто двор лежат в ковчези Ангеларий и Горазд. Според покойния историк това e символ, че там са служили, там са починали и там са погребани двамата апостоли на словото и вярата. Тази хипотеза противоречи на общото мнение, че Ангеларий е починал в Плиска скоро след пристигането си в българските земи. Що касае Св. Сава, то неговата личност и дело също са истинска енигма. Знае се само, че е ръкоположен за дякон от епископ Формоза, бъдещия папа на Рим. Умира в края на IX или началото на X век. Името му е забравено през следващите еони – споменава се в Бориловия Синодик, като един от седмочислениците, „просветили българския народ“.
Раят на Наум
Историята на Наум е по-достъпна за нас. Той пребивава в Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893 година. След като Климент Охридски е назначен за епископ на Дрембица през 893 година, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно носи името му. През 910 г. предава Богу дух и е погребан в основаната от него обител. Гробът му е там, но мощите му остават скрити в Охридския манастир вече 1000 г. В cвeтaтa oбитeл има ĸaмeнeн capĸoфaг. Bceĸи, ĸoйтo пoлoжи глaвa въpxy нeгo, чyвa ĸaĸ биe cъpцeтo мy. Cĸeптицитe твъpдят, чe шyмът иде oт пoдзeмни вoди, нo вяpвaщитe знaят – тoвa e cъpцeтo нa yчитeля, който бди нaд cвoя нapoд. С икони на Св. Наум има чудеса в цял свят.
Ирландец откри останките на Св. Кирил
През 869 г. в Рим папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския. И освещава литургичните книги, написани с новата азбука – глаголицата. Но само дни след голямото признание, на 14 февруари 869 г., Свети Кирил издъхва. Адриан II му отстъпва мястото, което е определил за своя гробница в църквата “Сан Клементе”. В нея са положени и мощите на Свети папа Климент I, които Кирил открива в Херсон и носи на папата.
През 1798 г. войските на Наполеон Бонапарт нахлуват в Рим и започват да плячкосват, включително и църковни реликви. Затова дълго време се е смятало, че тогава изчезва и ковчежето с мощите на св. Кирил. Никой не знае къде е то до 1963 г. когато ирландският каноник Ленард Бойл, служител в папския архив, започва издирването им. И ги открива в замъка на графовете Винченци.
Две селища в Чехия в спор за Методий
Вече повече от век учените търсят отговора на въпроса къде е погребан Св. Методий. От източниците се знае само, че той е починал в Моравия през 885 г. и е погребан в архиепископската си църква. Но къде точно се е намира тя, не е ясно и до днес. Първоначално чешките и словашките археолози я търсят в средновековното селище край днешното Ухерске градище. Между 1954-1990 г. обаче схващанията се променят с мащабните разкопки на проф. Йозеф Поулик край селцето Микулчице. Едно от най-интересните открития там е древна трикорабна базилика от византийски тип. Тя кара повечето изследователи да предположат, че точно при Микулчице се е намирал центърът на съществувалата през средновековието държава Великоморавия, чийто архиепископ е бил Св. Методий.
Така започва съперничество не само между изследователите, но и между двете днешни селища. През 1990 г. се намесва друг чешки археолог - Зденек Кланица. Той също твърди, че братът на Свети Кирил Философ е погребан в Микулчице. В откритата катедрала се откроява гроб, за който се предполага, че е на Свети Методий. От скелета там е запазена само една лакътна кост, но многобройните открити предмети свидетелстват, че тук е погребан църковен архиерей.
