Н а 21 октомври балканските православни църкви почитат паметта на Свети Иларион Мъгленски, първия засвидетелстван епископ на Мъгленска епархия (намирала се в Егейска Македония) от XII век.
Богородица
В църковно-научната литература от XIX век се налага мнението, че Иларион има български произход.
Според двете му жития (от XIII и от XIV век) той е роден в Охрид от заможни и благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка.
Веднъж в съновидение Света Богородица й казала:
- Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината!
Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион, което значи „радост“, „веселие“. А за родителите младенецът наистина е бил огромно щастие. Още като тригодишно дете Иларион пеел: "Свят, свят, свят е Господ...“
Игумен
Получил солидно образование и на 18-годишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. Игуменът на оная света обител го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, той завещал на братята да приемат българина като свой нов игумен. Като такъв Иларион се грижел неуморно за спасението на всички иноци. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността.
Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекарвал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживели в манастира под негово ръководство.
Във време на голям глад по молитвите на Св. Иларион станало голямо чудо - празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали от вси страни за помощ.
Борба
Най-фанатичните еретици се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение.
Знае се, че Иларион става епископ и построява черква и манастир „Свети Апостоли“ на мястото на еретични сборища. С догматическо слово той укрепва вярата и на император Мануил I Комнин (1143-1180), който също залитал към модерните в онези дни християнски учения.
Светецът умира на 21 октомври 1164 година и е погребан в основания от него манастир. Наследен е като игумен от своя ученик Петър. След смъртта си Иларион се явява на монасите и всява ред в изпадналата в беззаконие обител. Междувременно на гроба му започват да стават много изцеления и други големи чудеса. Ковчегът на Иларион е отворен и мощите му са открити нетленни.
Култ
До началото на XIII век култът към Иларион е по-скоро местен, като се обединява с този към преподобния Иларион Велики, чийто празник е на същата дата. На 21 октомври 1206 г. българският цар Калоян пренася мощите на светеца в столицата Търново и ги полага вероятно в храма „Възнесение Господне“. По-късно цар Иван Асен II ги мести в новопостроената църква „Свети Четиридесет мъченици“, вдигната в чест на Клокотнишката победа в 1230 година. След османското нашествие и падането на Търново в 1393 г. мощите на светеца са загубени. Според руския изследовател Виктор Григорович, който се позовава на разкази на очевидци, около 1845 година мощите били в гробница, превърната в джамия „Възнесение Господне“. Други автори твърдят, че при завоеванието мощите са скрити, а през XIX век пренесени в Цариград. Анонимна византийска хроника реди, че след завоеванието на Търново султан Баязид Ι „намерил тялото на светия Иларион Чудотворец епископ Мъгленски и го подарил на господаря Константин (неизвестен християнски феодал, очевидно васал на султан – б.р.), който пребивавал в Жиглово, и го отнесъл в светия манастир на Архангелите в Сарандопол“.
Става епископ след знамение
Според пространното житие на архиепископ Евстатий Охридски на него му се явила самата Пресвета Богородица. Тя му казала така: „Не отлагай, архиепископе, а сложи светилото върху свещника. Казвам – вземи Иларион, настоятеля на манастира, и го постави за пастир на мъгленци. Защото ще отвърне мнозина от съблазънта и ще ги насочи към светлината на благоразумието“. Така около 1134 г. архиепископ Евстатий ръкополага Иларион за епископ на град Мъглен. А в онова време Мъглен, град в днешна Гръцка Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ереси. Свети Иларион започнал открита и смела борба срещу еретици и езичници. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. А често безстрашно излизал и в открити спорове с еретиците. Така той не само че запазил своето паство от еретическа зараза, ами и обърнал много хора към православието.
