Н а 29 август се възпоменава смъртта на Свети Йоан Кръстител – отсичането на главата му.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Свети Йоан не се боял да брани строгата правда дори тогава, когато го грозяла смъртна опасност.
Изобличител
Той не говорел за греховете изобщо, а споменавал имената на онези, които поради положението си в обществото били пред очите на всички и поради това и развращавали народа, живеещ по примера на своите управници. Такъв бил и цар Ирод Антипа, който престъпил Моисеевия закон, като взел братовата си жена Иродиада. Свети Йоан не си затворил очите пред явното престъпване на Божия закон и изобличил царя. За тази дързост Ирод хвърлил Йоан в затвора, но не искал да го убива, понеже знаел, че е честен човек, уважаван от целия народ и почитан като пророк.
Коварство
Иродиада обаче силно желаела смъртта на Предтечата.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод дал голямо угощение на рождения си ден. На този празник дъщерята на Иродиада танцувала и толкова се харесала на царя, че той се заклел да й даде каквото му поиска. Иродиада видяла сгодния случай да премахне Свети Йоан Кръстител от пътя си и подучила щерка си да поиска главата му. Ирод не можел да се отрече от дадената царска дума и заповядал да обезглавят Свети Йоан. Иродиада обаче наредила да не погребват главата му заедно с тялото, тъй като се страхувала от възкресението на праведника. Нейната придворна Йоана, като узнала мястото, тайно откопала главата на пророка и я занесла в Йерусалим. Там я погребала в Елеонската планина. По-късано тя била открита от монаха Инокентий и в крайна сметка е предадена на царица Теодора, съпругата на византийския император Теофил (829-842). Тя пренесла реликвата в Константинопол. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. обаче следите й се губят.
Спорове
Според друга версия главата на Предтечата е погребана в църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Дамаск от царица Елена по време на поклонението й по Светите земи. Самият храм просъществува до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и го превръщат в джамия. За части от неговия череп обаче претендират множество храмове - в Петра, два атонски манастира, турският град Антиохия, арменската обител „Гандзасар“, намираща се в Нагорни Карабах, и църквата „Сан Силивестро ин Капите“ в Рим.
Истинските мощи са у нас
На 28 юли 2010 г. при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван край Созопол в основите на най-старата църква там бе открит мраморен реликварий. При отварянето му се установи, че той съдържа части от ръката, челюст и зъб. На реликвария има надпис на гръцки “Аз, Тома, донесох Йоан“ и дата 24 юни. През 2012 година експерти от Оксфордския университет и Университета в Копенхаген публикуваха ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същи човек, който е живял в Близкия изток в началото на I век след Хр. Така че съхраняваните в созополската църква “Светите Свети Кирил и Методий“ днес кости са вероятно най-автентичната част от черепа на Предтечата, известна днес.
