И до ден днешен историографите са разделени в оценките си дали въстание, метеж или опит за държавен преврат е войнишкият бунт от 24 септември до 2 октомври 1918 година. Каквото и да е обаче, то е главната причина цар Фердинанд да абдикира от престола си и да напусне страната.
Краят на Първата световна война е катастрофален за България. На 14 септември 1918 г. френски, английски и руски войски на Антантата започват настъпление на Южния фронт и пробиват българските позиции при Добро поле. Поражението става факт. Настъпва брожение сред гладните и окъсани български войници. Недоволството е взривено не само от загубата, но и от лошите новини, идващи от родните места. Брутални спекуланти не са на фронта, а престъпно се обогатяват, налагайки непосилно високи цени на оскъдните храни за обеднелия народ.
Поход
Малка част от войската напускат фронта и се насочват към старите предели на България. Те тръгват в поход към София, за да се свали правителството и да се накажат виновниците за поражението. На 24 септември поручик Христо Боев Петашев с около 500 души от 57-и пехотен полк и подпоручик Димитров от 3-та балканска дивизия с отряд от около 200 бунтовници превзема Главната квартира на войската в Кюстендил. Арестувани са офицерите в нея.
Паметникът в м. Кърлежа във Владайския проход. По време на соца статуята, изобразяваща въстаник с пушка с лице към София, шеговито е наричана Перничанин чака софийско жителство.
Към Радомир продължават около 4000- 5000 разбунтували се войници. На 25 септември по заповед на военния министър ген. Сава Савов излежаващите доживотна присъда водачи на БЗНС - Райко Даскалов и Александър Стамболийски, са освободени от затвора и заедно със социалиста д-р Скаров заминават за Радомир. Обещават на министъра, че ще разрешат конфликта с мирни средства. Ген Савов издава заповед да се изпратят в Радомир влакове, с които войниците да се извозят до родните им места. Земеделските водачи обаче се отмятат и оглавяват метежа.
Радомир
На 27 септември в Радомир пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република. Обявена е т.нар. Радомирска република. За неин председател е провъзгласен Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Позициите срещу сърбите са изоставени и бунтовниците тръгват в поход през Перник, село Владая към София. Още през 1914 г. депутатът Стамболийски декларира своето предателство в реч пред Народното събрание: „В момент като настоящия, когато са застрашени наши братя южни славяни, аз не съм нито сърбин, нито българин, аз съм...южен славянин“?!
Защита
Правителството на Александър Малинов взима мерки. Изгражда се отбрана западно от Княжево, въпреки че към 25 септември в София са разположени само 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с 6 оръдия и 1,5 конни ескадрона - повечето юнкери от Военното училище. Пристигат подкрепления, сред които 4 германски роти и артилерийска батарея. На 26 септември военният министър генерал Сава Савов предоставя влакове, които да извозят недоволните в страната. С няколко отстъпващи части и придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени. Но на 28 септември при Захарна фабрика пристига влак с войници и изневиделица откриват огън по своите офицери и юнкери. Разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи обстрелват композицията. Войниците от влака падат убити и ранени, другите се предават.
Настъпление
На 29 септември Райко Даскалов поставя ултиматум - до 6 часа да му бъде предадена властта в България. Срокът изтича и 3 колони настъпват към столицата. Средната колона с бой превзема с. Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин и отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа дясната колона обхожда Боянския редут и атакува от всички страни защитниците.
Потушаване
Привечер настъплението е спряно и това дава възможност на правителствените части да се прегрупират. Рано сутринта на 30 септември те преминават в контранастъпление. Разбунтувалите се войници са разгромени. На 2 октомври частите на правителството завземат височините около Перник. Бунтовниците са разбити, правят се проверки по селата за укрили се. На 3 октомври правителствените войски тръгват в атака и завземат Радомир. Бунтовниците са разпръснати и бягат в различни посоки. Райко Даскалов се укрива в с. Лиляч, Кюстендилско, при познат учител дружбаш. След намеса на съглашенски войски и с техен камион заминава за Солун. Стамболийски, главата на временното правителство, се укрива в столицата. Равносметката от братоубийството: 86 са жертвите от правителствените части. Убитите бунтовници са 381, пленените и разоръжени са 5245, впоследствие пуснати на свобода. По данни на Щаба на армията в безредиците участват около 5000-6000 души от цялата 850 000-а армия
Монарх
Абдикацията на цар Фердинанд е условие от Антантата при преговорите за Солунското примирие. На 1 октомври 1918 г. монархът е информиран от българския представител в Солун Андрей Ляпчев за искането на генерал Депре за неговата абдикация. На 3 октомври сутринта Фердинанд призовава двамата си синове и им съобщава, че ще абдикира в полза на Борис. Същия ден в 18 часа царят приема на аудиенция министър-председателя Александър Малинов, на която му съобщава съгласието си да абдикира и подписва Манифеста към българския народ за абдикация. Акад. Георги Марков описва събитието: „Царят подписа и подаде акта за отречението. Малинов го прочете набързо и го сложи в джоба на редингота си. Фердинанд го изгледа недоволен и сърдито отбеляза: „С каква наслада слагате акта на отречението ми във Вашия джоб. Някога в тоя кабинет приемах оставките на моите министър-председатели. Дойдох дотам, че моята се приема от министър-председателя ми“!
Отпътуване
Още същата вечер Фердинанд отпътува от България с царския влак. Предварително с друг влак е изпратил своя личен багаж с много злато и скъпоценности. Намерението му е да се установи в наследствения дворец Ебентал край Виена. Царският влак продължава към Австрия и остава на границата, където височайшата доскоро особа прекарва нощта. В 2 часа е събуден от граф Бертхолд, който му заповядва незабавно да напусне австрийската територия. На 7 октомври влакът с бившия български цар пристига на гарата в градчето Кобург, Германия, където е старото имение на Сакскобургготската династия. Фердинанд се установява там до смъртта си през 1948 г.
Румен Жерев
