В секи българин знае историята на изкланите в Батак невинни българи при потушаването на Априлското въстание, които църквата е провъзгласила за мъченици. По-малко известно обаче е, че наред с тях църквата ни е обявила за мъченици и още една група българи, също загинали при потушаването на друго въстание, избухнало наравно с Априлското и удавено в кръв. Това са невинните жертви, загинали в Новоселския манастир през май 1876 г. За съжаление вниманието на българските историци през тази година е съсредоточено главно към въстанието в Средногорието и Новоселското въстание остава встрани от вниманието им, както и на това от широката българска общественост. Липсват и научни изследвания за това събитие от българската възрожденска история.
Република
Център на това въстание е севлиевското Ново село, но то обхваща още и съседните села Батошево и Кръвеник. Новоселският революционен комитет е създаден от самия Левски. След обесването му новоселчани не се отчайват и не губят желанието си за постигане на свободата. Главни двигатели на комитетската дейност тук са Йонко Карагьозов, Никола Дабев и Стефан Пешев. След избухването на въстанието в Средногорието на 1 май 1876 г. е взето решение за повдигане на революцията и на север от Балкана. Даскал Никола Дабев обявява създаването на свободната Новоселска република. 250 въстаници завардват двата прохода, през които османските войски могат да преминат Стара планина и ги нападнат. Срещу тях се изправя 7-хилядна войска, съставена от башибозук и черкези, предвождани от плевенския каймакамин Дели Неджиб ага. Цели 9 дни въстаниците отбраняват трите села. Редом един до друг на позициите се бият дядовци, бащи и синове. Някои от жените също хващат пушката и мерят противника. Силите обаче са неравностойни и отбраната им предварително е обречена на неуспех. На 8 май пада Батошево, а на следващия ден с щурм е превзет и Кръвеник. Остава последният бастион Ново село. Неджиб ага заповядва селото да бъде обградено. Част от черкезите се появяват в района на местния женски манастир. Оттам се канят да ударят бунтовниците в гръб и да ги подложат между два огъня. Свещеник Георги Христов заедно с монахините се заключват в манастира, като от втория етаж на сградата попът открива стрелба срещу настъпващите башибозуци. Той обаче не е в състояние да задържи за дълго нападателите, които пробиват отбраната и като огнена лава се изсипват в манастирския двор.
Касапница
Ето как спасилите се четири калугерки след Освобождението описват нападението в изложение до Американската комисия в Търново: „Ний затворихме манастира и се заключихме в черквата. Те като счупиха портата, първом намериха една от сестрите, която не можа да сполучи да се затвори с нас в черквата и те я насякоха на парчета. Като додоха на черквата, изгърмяха по прозорците десетина пъти и която от сестрите не сполучи да се скрие под светия престол на олтара, пострада в същия този час от куршумите. Вътре отрязаха на две калугерици ръцете и други седем сестри и една мирянка пострадаха вътре в олтара. Един поп, който беше дошъл на гости при леля си, съсякоха на сайванта. Също пострадаха и двама миряни и едно малко момче. Ний, които останахме живи в черквата, впуснахме се да бягаме през огън и нож. Уплашени и слаби, като не можахме да избягаме надалеч, уловиха ни, върнаха ни пак в манастира и ни туриха под стража башибозуци. В същото време захванаха да обират манастира, одаите и където каквото намерят. Като влязоха в черквата да я оберат, първом съблякоха дрехите на убитите, между които намериха една сестра недоубита, на която напълниха устата и очите с киреч. Като свършиха всичко това, дойдоха при нази. Най-първом ни съблякоха дрехите и обущата, като ни оставиха само по една риза и захванаха да ни влачат.“
Едва ли този ужасяващ разказ от първо лице има нужда от някакво допълнение и коментар. Убити са игуменката на манастира и седем от сестрите: София, Елисавета, Ефросиния, Христина, Сусана, Калестина и Катерина. Останалите живи са подложени на насилие и поругаване, за което те от срам не пишат в изложението си до американците след Освобождението. След като манастирът е превзет и осквернен, той е запален. Главите на убитите монахини са отрязани и захвърлени в оцелелия от пламъците параклис.
Жертвите
След Освобождението там е направен ковчег със стъклен капак, в който главите са събрани и положени. Освен седемте монахини в манастира намират своята смърт и свещениците Никола Барбулов и Георги Христов и мирянката Сусана Чорбаджийска. На 3 април 2011 г. жертвите в манастира са канонизирани за светци от българската църква, а само месец по-късно и от Светия синод на Руската православна църква. След превземането на манастира пътят на башибозука и черкезите към Ново село вече е открит. И започва истинският ужас, за който оцелелите ще си спомнят до края на живота си и от чиито кошмари и видения ще се стряскат всяка нощ.
Общо загиналите българи в Новоселското въстание са 265, а над 650 къщи са изгорени. 400 от жителите на трите села, предимно жени и деца, успяват да преминат Балкана и да стигнат до Калофер. Там обаче местните чорбаджии отказват да ги приютят и съобщават на турците, които отвличат жени и девойки и след като блудстват и ги насилват, накрая ги изгарят живи в една заключена плевня. Останалите в родните си села въстаници са подложени на жестоки изтезания. Един от ръководителите на въстанието Фильо Радев успява да се измъкне от родното си село Кръвеник. Докато се крие в планината обаче, той е предаден от каракачански овчари. Убит е на 17 май 1876 г. до връх Зелениковец. Турците отрязват главата му и я набиват на кол. С това „кърваво знаме“ те влизат победоносно в Севлиево и забиват кола на мегдана. Няколко дни по-късно главата на комитата е снета от кола и е хвърлена в нужниците на конака. Друг от новоселските комити - Кольо Матеев, е заловен жив. Носът и ръцете му са отрязани, а очите му избодени. Днес в местния фолклор той е известен като Новоселския Балканджи Йово.
Нишанджийката
Новоселското въстание има и своята Райна Княгиня – Стояна Драгановска. Наред с нея участие във въстанието вземат нейните баща, брат, чичо и племенник. Заради точното си око при стрелбата с пушка младата мома е наречена Нишанджийката. Участва наравно с мъжете първо в отбраната на Дебневския боаз, а след това и в защитата на родното село. След като вижда, че положението става безнадеждно, тя скрива пушката и сваля калпака с лева от главата си. Пленена, Стояна е измъчвана и изправена пред импровизиран османски съд. Разпитвана е наред с останалите пленени живи въстаници, но нито тя издава някого от тях, нито те издават нея. Заради това, че не е хваната с оръжие в ръка, Нишанджийката е освободена. Доживява до Освобождението, но за съжаление данни за живота й след това не са известни. Нейна снимка и неин паметник, уви, днес няма.
Двама от ръководителите на Новоселското въстание така и не успяват да чуят гръмването на първата въстаническа пушка в своя роден край. Председателят на Севлиевския комитет Стефан Пешев и помощникът му Йонко Карагьозов са заловени точно преди началото на въстанието. Осъдени са на смърт и са обесени в Севлиево на 25 юни 1876 година.
Иван Георгиев
