З а една голяма, но нереализирана любов между младия поручик и бъдещ министър-председател на България Иван Багрянов и княгиня Евдокия, третото дете на цар Фердинанд Кобургготски, в наши дни малко се знае.
Любовта им е прекъсната от абдикиралия вече цар. „Аз няма да дам дъщеря си на един български цървулан“, провиква се от имението си в Кобург абдикиралият изгнаник.
Лисицата
Младият поручик Иван Багрянов вижда за първи път 17-годишната красива царска дъщеря Евдокия през 1915 година. На 31 януари атентат в столичното Градско казино отнема живота на неговия приятел поручик Никола Бояджиев, син на прославения генерал Климент Бояджиев. На погребението му Иван Багрянов произнася слово, в което обвинява царската особа за загубената с цената на хиляди жертви Междусъюзническа война. Засегнат, цар Фердинанд го привиква в двореца и доказва прозвището си Лисицата: “Поручик, за вас има два пътя - или да напуснете незабавно войската ми, или да постъпите на служба в двореца!”, отсича монархът. Багрянов избира второто и влиза в царските палати като адютант на Величеството. След като заживява в двореца, адютантът се сприятелява с царските деца Борис, Кирил, Евдокия и Надежда. На него Фердинанд поверява обучението по артилерийска подготовка на князете Борис и Кирил.
Наследници
Иван Багрянов е роден през 1891 г. в Делиормана. Учи в Разград, а през 1905 г. постъпва във Военното училище. През 1912 г. е произведен подпоручик и се връща да служи в родния край.
Той е богат наследник на чифлик край село Воден, който се е ширнал на 2000 декара.
Младият офицер е храбрец, участва в Балканската война. В Първата световна пак заминава за фронта. Завръща се с осем наши и чужди ордени за храброст - германски, австрийски, баварски и саксонски отличия светят на гърдите му.
Княгиня Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария е родена на 17 януари 1898 г. Дъщеря е на Фердинанд от брака му с княгиня Мария-Луиза.
От дете тя се увлича по рисуването. Според придворния съветник Павел Груев княгинята е съвършена жена, романтична, мечтателна, с много близък допир до народа. Била е само на една година, когато майка й княгиня Мария-Луиза умира.
Талантлива художничка и меценат, тя оставя около 1000 акварелни картини, които днес се намират в Националната художествена галерия и в частни колекции. Евдокия илюстрира книгите „Илиада“, „Одисея“ и „Енеида“. Сама проектира и изработвала бойни знамена за български дивизии и полкове. Нейната „територия“ в царския дворец се наричат „Малкият Лувър“.
Тръпка
Тръпката между двамата млади се появява, когато поручик Багрянов постъпва в двореца и ежедневно вижда грациозната царска щерка. Двамата все по-често си разменят погледи, започват да се срещат тайно в „Малкият Лувър.“ Но през октомври 1918 г. Фердинанд абдикира, отстъпва престола на по-големия си син Борис и напуска България с двете си дъщери Евдокия и Надежда. Величеството отмъква със себе си цял вагон ценни вещи и злато от покрусена и оглозгана България.
Сърцето на Иван Багрянов отново трепка, когато през есента на 1921 г. научава, че изгората се връща. На 4 декември Евдокия и Надежда пристигат с експреса: “Зарадван от предстоящата среща със сестрите си, които не беше виждал отдавна, Н. В. ги посреща на гарата. Отвежда ги в двореца, гдето те ще останат като гостенки на августейшия си брат. Тренът изпуска пара на софийския коловоз, а сред посрещачите надига глава и Иван Багрянов. Сега той се числи към цивилната листа на двореца, защото Ньойският диктат е орязал офицерските кадри“, пише в. “Утро”.
Отново заедно, Иван и Евдокия вече мислят за венчило. Багрянов води знатната невеста чак в затънтения Воден и я представя на родителите си. Те се чудят как да угодят на бъдещата снаха, която не е свикнала да гази делиорманска кал. Влюбените мечтаят за своя рожба.
Когато всичко около сватбата е уговорено, идва тъжна вест от имението в Кобург - Фердинанд отказва благословия на младите. Той е потомък на Краля слънце Луи ХIV, изключено е родовият корен да кривне в неравностоен брак. Невъзможно е правнучка на френския крал да се омъжи за простосмъртен.
Фердинанд готви законната си дъщеря за императрица и нарежда кандидат-женихът да бъде отстранен от София. А за по-сигурно и от България.
През есента на 1922 г. Багрянов заминава за Лайпциг да следва агрономство. Сърцето му обаче не трае и на следващата година се връща.
На 8 юни 1923 г. Борис, Багрянов, Евдокия и Надежда гостуват на Александър Стамболийски. След гощавката в Славовица четиримата се прибират в двореца Врана. Тук ги сварва Деветоюнският преврат.
Политическият трус е използван от царската рода да се отърве от Багрянов, който симпатизира на Стамболийски. Внушават му, че превратаджиите са зле настроени към него. Иван най-сетне разбира, че връзката му с Евдокия е обречена, маха с ръка и заминава за Виена. Там обаче не се задържа дълго и се прибира в семейния чифлик във Воден. За да преодолее любовната мъка, се жени. Малко след това обаче се развежда.
Чифлик
Багрянов превръща фермата си край Разград в образцово стопанство от Толстоев тип. Работниците му го обичат. В чифлика чести гости са техни височества, особено Кирил, който цени всичко произведено там. С цар Борис III често ходят на лов, царица Йоана с децата също обича това място.
През 1931 г. Иван Багрянов се жени за Емилия, която е от неговия сой. Дъщеря е на богат чифликчия от Шумен, чието имение в село Избул е 5000 декара. Ражда им се син.
През месец юни 1944 г. Евдокия лобира пред брат си и Иван Багрянов става министър-председател. Въпреки опитите му да пренасочи България към Англия идва 9 септември и е арестуван. На 20 декември е изправен пред така нар. Народен съд. В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Багрянов е разстрелян заедно с тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 депутати и 47 генерали и висши офицери.
Евдокия също е арестувана. В студената си килия тя престоява месеци наред, подложена на разпити и унижение – „от минус 3 до плюс 13 градуса“, в килията написва тя в календарче, подобно на детското й, където красиво е рисувала облачета, капки дъжд или най-вече слънце.
Евдокия е една от малкото освободени от Народния съд. Преди да напусне завинаги България, тя подарява на Етнографския музей в София своята колекция от народни носии, шевици и накити.
Не минава никога под венчило
През 1946 година е прогонена с другите оцелели от царското семейство. Евдокия заминава при баща си в Кобург. По-късно живее в Щутгарт при сестра си Надежда. През 1958 г. се нанася в санаториум близо до Боденското езеро, където живее до смъртта си през 1985 година.
Евдокия Августа Филипина Клементина Мария, княгиня Българска, херцогиня Саксонска и принцеса Сакс-Кобург и Гота не отива под венчило до края на живота си.
Румен Жерев
