Българи се завръщат с тропически трески след круиз и почивка от екзотични дестинации. Този риск съществува заради глобалното движение на хора, които, идвайки от тропични и субтропични райони през отпускарския сезон, могат да внесат такива инфекции и у нас. Те може да са още в инкубация, т.е. все още да нямат симптоми, но да ги развият тук. Пациентите, които докторите лекуват тук, са били на круизи или почивки, по работа в други държави, които са ендемични за тези инфекции. Става въпрос главно за Централна, Западна и Източна Африка, както и за някои от азиатските държави. Какви са болестите, които можем да внесем след почивка в чужбина и какви са техните симптоми, пред „Здраве с Телеграф“ разказва д-р Трифон Вълков от Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“.
В световен мащаб има увеличение на заболелите от треската денга, а заразяването става чрез ухапване от комари. Официално случаите в България са 4, сочат данните на Националния център по заразни и паразитни болести. В действителност броят им е поне два пъти повече, обясняват специалистите. „За нашата държава това не е нетипично, но не е и от често срещаните инфекции. Така че, когато се появи нещо такова, е интересно“, обясни пред „Здраве с Телеграф“ д-р Трифон Вълков от Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Ив. Киров“. И в нашата болница имаше случаи на такава инфекция.
Симптоми
Самото протичане е твърде различно. При най-леките случаи на така наречената денга треска има само едно грипоподоно състояние с висока температура, силни ставно-мускулни болки, главоболие и обща отпадналост. Възможно е обаче да се стигне и до денга хеморагична треска, при която към тези оплаквания, доста по-тежко изразени, се добавят и обриви по тялото. Общото състояние на пациента е много по-тежко, отколкото само с денга треската. Възможно е да се стигне и до така наречения денга шоков синдром, при който смъртността достига 50%, обясни още лекарят.
В съседните около нас страни има Западнонилска треска, която също се предава от комари. Тигрови комари в България има от доста време. За пръв път бяха доказани техни популации в делтата на река Ропотамо. Клиничните симптоми на болестта се развиват в сравнително кратък период от седмица до 10 дни. Те започват с една лека грипоподобна симптоматика, която в началото имитира една настинка с главоболие, висока температура с температура от 38-39 градуса, ставно-мускулно болки. Възможно е по тялото да се появи бързопреходен обрив. Може да се появят болки в корема и да има диарийни изхождания в рамките на няколко дни. Неприятното на тази инфекция е, че макар и рядко, е възможно засягане на централната нервна система и развитие на тежки форми на менингити и менингоенцефалити. Между 20-30 до 50% от хората, които са развили такова усложнение, могат да завършат фатално.
Механизми
Комари могат да разпространяват денга хеморагична треска , зика, вирусъ на Западен Нил, както и инфекции като японски енцефалит, енцефалита на Сейнт Луи, които са вирусна етиология и предизвикват основно неврологични симптоми. Заразяването става чрез ухапване. Вирусите са разработили такива еволюционни механизми, благодарение на които те паразитират и в самия комар, т.е. не е нужно самият той да боледува, но трябва да се възпроизведе репродуктивен цикъл вътре в комара, за да може да го предаде.
Тава са вируси, чийто основен резервоар в природата са гризачи, някои видове антилопи и кошути. Това са животни, които нормално населяват тропиците и субтропиците. „Повдига се въпросът дали инфектираният човек, ако бъде ухапан от такъв комар, може да се превърне в източник на тази инфекция. За денга и за зика това беше потвърдено - ако един инфектиран човек бъде ухапан от комар, а след това насекомото ухапе друг човек, може да му предаде заболяването. Това е предпоставка за развитието на местни случаи на инфектирани пациенти“, разяснява д-р Вълков.
Срещу маларията е важна борбата с насекомите
Маларията е паразитно заболяване. Тя е проблем, защото срещу нея няма създадена ваксина. Две неща могат да ни предпазят. Едното е приемането на така наречената преекспозиционна терапия с цел при среща с паразита да не се стигне до заболяване. Другото е борбата с популацията на комарите. За момента има сравнително ефективни терапевтични стратегии за лечение на малария. Проблемът с нея е, че все по-често започват да се появяват съобщения в литературата за появата на резистентни щамове, т.е. развитие на резистентност на маларийния плазмодий към досега използваната терапия.
Срещу някои от вирусните инфекции, които комарите предават, съществуват ваксини. При денга и жълтата треска имаме много добри и ефективни ваксини. Тази за жълта треска създава имунитет срещу болестта за 10 години. Милиони хора са ваксинирани в Африка и Азия, като ваксината е доказала своята безопасност. Срещу Западнонилската треска обаче няма ваксина.
Милена Димитрова
