В се повече случаи на тъй наречените имплантасоциирани лимфоми се регистрират в световен мащаб, което от своя страна доведе и до по-големия научен интерес по всички световни форуми. Това обясни пред „Здраве с Телеграф“ хирургът д-р Ваня Митова, създателка на първото българско мобилно приложение за рак на гърдата BreastHelp и началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ в София.
Риск
„Темата за имплантите се повдига все по-тревожно на медицински онкологични конференции. Гръдните импланти през последните две десетилетия станаха много достъпен и съответно търсен „продукт“, когато говорим за естетика. Все повече жени си поставят гръдни протези, за да уголемят бюста си или за да му придадат по-добра форма. Като включим и жените с рак на гърдата, при които също е поставен имплант, общият брой жени с импланти в обществото ни не е никак малък”, обяснява още тя.
Имплантасоциираният лимфом е злокачествено заболяване, което обаче не е рак на гърдата. Той се класифицира като вид Неходжкинов лимфом, което на практика е злокачествено заболяване на имунната система. Този тип лимфом най-често се диагностицира при жени, които имат поставени т.нар. текстурирани импланти, т.е. такива, които не са гладки. Ето защо пациентите, особено рисковите, трябва да са наясно, когато избират подходящите за тях импланти.
Проблемът при заболяването е, че поради трудното му разпознаване и дори пропускане понякога може да се разпространи в цялото тяло и да доведе до фатален изход за жената, особено ако не се лекува своевременно. Няма точна статистика за броя на заболелите от тази болест, защото често заболяването остава неразпознато, а първопричината неизвестна. „Тази липса на статистика ограничава значително познанията ни и в една от последните конференции, в която участвах в Италия, дискусията беше насочена именно към това – липсата на база данни, което ни ограничава да създадем стриктен алгоритъм за поведение”, отбелязва специалистът.
Симптоми
Най-честите симптоми включват уголемяване на гърдите или гърдата, болка, асиметрия, „бучка“ в съответната гърда или подмишница и/или кожен обрив. Може да има също втвърдяване на гърдата или събиране на течност около самия имплант. Обикновено симптомите се развиват най-малко една година след поставяне на импланта и средно след 8-ата година. Независимо от давността на поставяне обаче всяка пациентка, която изпитва тези или други симптоми, трябва да посети специалист.
„Има случаи, когато имплантът е изключително нужен и по никакъв начин не бих се обявила против тях. А такива случаи има много, особено когато говорим за рак на гърдата. Много застъпено е използването на импланти за реконструкция при премахната изцяло гърда (т.нар. мастектомия), независимо че имаме и много други техники със собствени тъкани.
Импланти се използват още и с естетична цел при асиметрия на двете гърди, при амазия на гърда (когато липса млечна жлеза, а има мамило-ареоларен комплекс) и др. Все по-често обаче се натъквам в практика си и на жени с рак на гърдата, при които се спекулира и се предлага без необходимост от премахване и на двете гърди с поставяне на импланти, а пациентките, водени от страха за връщане на заболяване, се подлагат на такива интервенции, мислейки си, че това ще ги предпази на 100%. Всъщност такава гаранция никой не може даде, а в световен мащаб този тип операции се извършват при стриктни индикации. Затова бих посъветвала всяка жена да обмисли добре решението си, позовавайки се на медицински аргументи, а не на пазарна икономика., казва още тя.
Няколко са задължителните стъпки при лечение
Въпреки че заболяването е злокачествено, имаме възможност за лечение. Пациентката обаче трябва да премине през няколко задължителни стъпки. Когато една жена е диагностицирана с имплантасоцииран лимфом, е необходимо извършване на PET/CT, за да се установи колко разпространено е заболяването в цялото тяло, т.е. да се извърши т.нар. стадиране. При пациенти със засягане само около импланта може да се извърши операция за отстраняване на гръдния имплант заедно с капсулата. Задължително е биопсирането на лимфни възли в подмишничната ямка, независимо дали се извършва посредством игла, или чрез отстраняване на лимфен възел. Понякога могат да се наложат и допълнителни кръвни тестове и дори биопсия на костен мозък. При пациенти пък в напреднал стадий може да се наложи и по-нататъшно лечение с химиотерапия, лъчетерапия и/или терапия с трансплантация на стволови клетки. Много дискутиран остава въпросът дали след премахване на този имплант да се поставя друг, кога да се постави и какъв вид да бъде.
