Н аташа Мусар спечели категорично президентските избори в Словения и стана първият държавен глава на балканската страна, който не е мъж. Според последния доклад на ООН в момент в света има 29 страни, които се управляват от жени. От световната организация отбелязват, че въпреки че жените постигат много по-добри управленски резултати от мъжете, равенството между половете е много далеч.
В Европа доскоро символът на женското начало бе британската кралица Елизабет Втора. Премиерът на Сърбия Ана Бърдарич възроди икономиката на страната, а Джасинда Арнъм ликвидира пандемията от коронавирус в Нова Зеландия, докато кърмеше бебето си.
Факти
В Естония премиерът се казва Кая Калас, а Молдова избра за свой държавен глава Майя Санду. В Литва управлява Ингрида Симоните, а финландците са щастливи от управлението на младата Сана Марин. Последната бе подложена на яростни атаки, след като бяха разпространени видеоклипове как пие алкохол, докато се забавлява. Публичният линч обаче не се случи. Финландците просперират дори в кризата и са наясно, че в много голяма степен го дължат на управлението на Марин.
Въпреки това според данните на ООН при сегашните темпове, пълно изравняване на влиянието да двата пола ще се случи най-рано след 130 години.
Само 14 страни имат жена държавен глава, а 15 държави имат жена ръководител на правителство. Само 21% от министрите в правителствата на развитите страни са жени, като само 14 държави са постигнали 50 процента или повече жени в кабинетите. С годишно увеличение от само 0,52 процентни пункта равенството между половете в министерските позиции няма да бъде постигнато преди 2077 г.
Петте най-често заемани ресори от жени министри са: на семейство/ деца/ младежи/ възрастни/ инвалиди; следван от социални дейности; околна среда/ природни ресурси/ енергия; заетост/ труд/ професионално обучение и въпроси, свързани с жените/ равенство на половете.
Само 26% от всички депутати в национални парламенти са жени. За сравнение през 1995 г. само 11 процента от депутатите бяха жени.
Само пет държави имат 50% или повече жени в парламента - Руанда (61%), Куба (53%), Никарагуа (51%), Мексико (50%) и Обединените арабски емирства (50%).
Още 27 държави са достигнали или надхвърлили 40 процента, включително 15 държави в Европа, пет в Латинска Америка и Карибския басейн, пет в Африка, една в Азия и една в Тихия океан.
Квоти
Повече от две трети от тези държави са приложили квоти за равенство между половете – или законови квоти за кандидати, или запазени места – отваряйки пространство за политическо участие на жените в националните парламенти.
В световен мащаб има 24 държави, в които жените представляват по-малко от 10% от парламентаристите, а има три, в които изобщо няма жени.
При сегашния темп на напредък равенството между половете в националните законодателни органи няма да бъде постигнато преди 2063 г.
В Латинска Америка и Карибите, както и в Европа и Северна Америка жените държат повече от 30% от депутатските места. Жените съставляват 26 процента от парламентаристите в Субсахарска Африка. В Източна Азия и Югоизточна Азия има 22% жени законодатели, следвани от Северна Африка и Западна Азия с 21 процента жени в националните парламенти. Има по-малко от 20% от жените членове на парламента в Централна Азия и Южна Азия и Океания.
Местната власт
Данните от 136 държави показват, че жените съставляват близо 3 милиона (34%) от избраните членове в местните органи за управление. Само две държави са достигнали 50%, а още 20 страни имат повече от 40 процента жени в местното управление. Забелязват се и регионални различия по отношение на представителството на жените в местната власт - Централна и Южна Азия, 41 процента; Европа и Северна Америка, 36 процента; Океания, 32 процента; Източна и Югоизточна Азия, 28 процента; Латинска Америка и Карибите, 25 процента; Субсахарска Африка, 25 процента; Западна Азия и Северна Африка, 18 процента.
Балансираното политическо участие и споделянето на власт между жените и мъжете при вземането на решения е международно договорена цел, определена в Пекинската декларация и Платформа за действие. Повечето държави в света не са постигнали баланс между половете и малко са си поставили или изпълнили амбициозни цели за равенство между половете (50–50).
Предимства
Има установени и все по-натрапчиви нарастващи доказателства, че лидерството на жените в процесите на вземане на политически решения ги подобрява. Абсолютно безспорно е, че жените са определено по-търпеливи и диалогични. Те са много по-склонни да загърбят егото си и да търсят компромиси при вземането на трудни решения. Например изследване на панчаятите (местните съвети) в Индия откри, че броят на успешните проектите за питейна вода в райони с ръководени от жени съвети е с 62% по-висок, отколкото в тези с ръководени от мъже съвети. В Норвегия е открита пряка причинно-следствена връзка между присъствието на жени в общинските съвети за качеството и обхвата на грижите за децата.
В западните демокрации жените са предпочитаните политически партньори, тъй като имат склонност да работят за успеха на парламентарната или общинската си група и да пренебрегват личните си интереси. Доказано е, че в държавите, които се управляват от жени, е налице спад на насилието и престъпността. В същия момент се отчита нарастване на личното благосъстояние на гражданите и на качеството на живот като цяло.
