П редставете си следната ситуация - вървите по улицата, спира ви непозната жена и ви пита: „Колко ви е часът?”. А след два часа се събуждате на пода на собствения си апартамент, който е преобърнат, и всичко е на вили-могили.
Това се е случвало, и то неведнъж. Има обиграни престъпници, които до съвършенство владеят методите на насилственото внушение. Само с мислите си те могат да ви накарат да направите всичко.
В началото на 90-те години на миналия век в Португалия бил арестуван престъпник, който, използвайки в качеството на оръжие само мислите си, пратил на оня свят 42-ма човека. Своето първо убийство Луиш Гонсалвеш, съименник на известен футболен треньор, извършил през 1989 г. Негова жертва станала съседка по етаж. Той избрал нещастницата само защото живеела близо до него. Луиш искал да изпробва достатъчно силни ли са неговите паранормални способности, че да накара човек доброволно да отиде в царството на мъртвите.
Извратено
Всяка вечер той заставал до стената, която го деляла от неговата „избраница”, и започвал да й отправя мислени заповеди. Когато при един такъв опит чул пронизителен крясък от съседния апартамент, а след това и удар на тяло върху асфалта, изпитал наслаждение, подобно на оргазъм. Жената прелетяла осем етажа и се размазала върху улицата, но за Луиш това било само началото. Той започнал да експериментира как въздейства на различни хора, като постепенно увеличавал разстоянията. Маниакът изпитвал сладострастие, когато прониквал в психиката на човека и го карал да върши пагубни неща. Така с времето садистът довел изкуството си до съвършенство. Със силата на мислите си той принуждавал млади момичета да го посещават в офиса му с цел консултация. Там ги насилвал, след което им внушавал мисли да отидат на гарата и да се хвърлят на релсите. Всичко вървяло по мед и масло. Избавяйки се от свидетелките на своите злодеяния, Луиш започнал да се чувства недосегаем. Но дошъл и неговият край.
Веднъж Луиш Гонсалвеш се напил и започнал да се фука пред познати, че с хипноза е способен да убие човек и че вече го е правил. Някой от присъстващите подал сигнал в полицията и се наложила проверка. В началото органите на реда били убедени, че става дума за обикновени брътвежи на пиян човек, но обискът в дома му показал, че това далеч не е така. Полицаите намерили няколко аудиокасети с подробни разкази за това как е убивал, като е използвал таланта си да внушава мисли.
В ареста Луис се опитал да използва психическата си сила, за да убие пазачите и да избяга. Но предприетите своевременни мерки не му позволили да осъществи плана си. Маниакът бил под постоянно наблюдение на психиатри и екстрасенси. Реакциите му били притъпявани със силни транквиланти.
Възможно ли е всичко това да е истина? Всеки що-годе образован човек ще оцени този случай като вестникарска сензация. Известно е, че телепатията - предаване от разстояние на мисли и психически състояния от един човек на друг, не се приема на сериозно от изследователите.
Телепатия
В последните години има сериозна и конструктивна критика по отношение на феномена телепатия. Скептиците са на мнение, че критериите и правилата на провеждане на парапсихологически експерименти са некоректни. По тяхно мнение в изследванията си учените фиксират илюзията за предаване на мисли, а в същото време става дума за едва доловими подсказки за дадено действие. Източниците им могат да бъдат: индукторът (предаващият), асистентът или експериментаторът, особено ако опитите се провеждат в една стая. Сравнително неотдавна било установено, че възприемането от човека на различни сигнали е закономерно и широкоразпространено. Този важен фактор като правило не се е отчитал. В преобладаващия брой проведени изследвания сензорната изолация на перцепиента (възприемащия) била непълна.
И така по мнението на критиците мислите като такива не се предават непосредствено, а могат да се възприемат само опосредствано, за сметка на външни прояви, например в мимиките, дишането, жестовете на експериментатора. Оттам и изводът - за да се избегнат грешки при провеждането на такива изследвания, е необходимо перцепиентът да се изолира напълно от всякакви преки или косвени способи за получаване на информация, освен телепатичните.
Като се отчитат тези аргументи, бил проведен експеримент, целта на който била да се изяснят възможностите за изменение на психическото състояние на човека под действието на неосъзнаваната от него информация. Той се провел в лабораторни условия, като индукторът, перцепиентът и експериментаторът били поставени в различни помещения, като ги деляло разстояние от 3-5 метра.
В изследването участвали 8 перцепиента (млади и здрави мъже - студенти от висше учебно заведение) и един индуктор (спортсмен от висока класа, който владеел методите на психорегулиращата тренировка). Последната се използва при атлети с психохигиенна и психопрофилактична цел за регулация на психическото състояние и включва в себе си две части с противоположно насочени действия. Успокояващата част способства разхлабването на мускулатурата, а мобилизиращата гарантира оптимална възбуда, напрежение и насочено съсредоточаване.
Във всеки отделен опит участвали перцепиент и индуктор. На първия преди началото на изследването се давала задача да затвори очи, да разпусне тялото си и да се опита да не мисли за нищо. Той бил закачен за прибор, регистриращ електрокожното съпротивление. Щом стрелката на прибора покажела, че се намира в състояние на пасивно бодърстване, индукторът получавал сигнал от експериментатора да му предава мисли по телепатичен път.
Когато пациентът изпитвал „чувство за контакт” с индуктора, стрелката на прибора рязко се отклонявала надясно, а след това се връщала в изходна позиция. Така всеки успешен опит се съпровождал от своеобразна електрофизиологическа реакция. В хода на изследванията се получили убедителни резултати, които свидетелствали за реалността на аномалните взаимодействия между хората.
Специалистите смятат, че хипнотизираният човек не трябва да бъде каран да извършва постъпки, които са в разрез с моралните му убеждения. Ето защо в съдебната психиатрия на много места не се признава възможността за извършване на престъпления или аморални постъпки. Но това е пожелателно и невинаги съответства на действителността.
Безумие
На 29 март 1959 г. Пале Хардруп от Копенхаген в полусън се озовал в банков офис с пистолет в ръка. Касиерът Кай Молер се загледал в лицето му и забелязал странен, безумен огън в очите му. Това се случило преди в тялото му да се забият два куршума. Куршум в челото получил и управителят на клона. Пред съда Пале разказал странна история за това, че някой си Бьорн Нилсен го подложил на хипноза. Последният му повтарял три пъти седмично в продължение на три месеца, че трябва да ограби банка и да застреля касиера, ако не му съдейства. Скоро след това Пале изгубил напълно контрол над своята воля и се превърнал в зомби.
Процесът бил безпрецедентен - пред съда трябвало да се докаже, че Нилсен преднамерено е принуждавал Пале против волята му да извърши престъпление, като за целта го е подлагал на хипноза. Това не се оказало толкова лесно. В крайна сметка Пале Хардруп бил признат за виновен за двойно убийство и опит за ограбване на банка. Пратили го на лечение в психиатрична клиника с условие, че ще бъде освободен след две години, ако оздравее напълно, а Бьорн Нилсен получил доживотен затвор.
Кристи Петрова
