Н епремерени думи на съветската футболна легенда Едуард Стрелцов по адрес на дъщерята на члена на Политбюро на ЦК на КПСС и министър на културата Екатерина Фурцева го изпращат за 5 години в сибирски лагер.
Случаят е действителен, а събитията се стоварват върху 21-годишния идол на съветския футбол през 1958 година. Славата рано спохожда младия Едик – той вече е голмайстор на московския „Торпедо“, но и на националния отбор.
Маймуна
В началото на същата година на прием в Кремъл наред с цялото Политбюро са поканени и футболистите на Сборная. Приятели на Стрелцов му посочват министърката и му нашепват, че тя току-що е заявила в присъствието на Хрушчов, че го е избрала за бъдещ зет на своята 17-годишна дъщеря. Развеселен и от изпитата вече водка Едик отговаря: „Няма да се оженя никога за такава маймуна, ако прилича на майка си“!
Думите му веднага са донесени на самообявилата се за тъща и...присъдата към Стрелцов е произнесена. Въпрос на време е „активното мероприятие“ да бъде реализирано. И то не закъснява.
Мнимо изнасилване
На 25 май 1958 г. Сборная се готви на базата в Тарасовка в околностите на Москва за световните финали в Швеция. След тренировката играчите получават цяло денонощие почивка, за да отидат до шивашкото ателие и да дадат мерките си за костюми. После Огонков, Татушин и Стрелцов си уговарят среща в популярното заведение "Российские вина". На срещата идват и четири девойки - Ина, Ирина, Марина и Тамара. Всички тръгват да се забавляват във вилата на Едуард Караханов - военен пилот и приятел на футболистите.
Следват забавления в открития басейн на дачата, а вечерта купонът продължава на закрито, полят с много водка. Още с тръгването 20-годишната хубавица Марина Лебедева си е „набелязала“ Стрелцов - красив, русокос, усмихнат и вече много известен.
Близко до ума на всеки е да се досети как завършват такива купони с преспиване! Връщайки се на другия ден у дома Марина разказала на майка си как е протекла нощта с компанията. Строгата мама хваща дъщеря си за ръка и двете подават жалба в милицията, че момичето й е изнасилено от футболиста Едуард Стрелцов. Същия ден по-късно Тамара Тимашук внася същото обвинение срещу Огонков.
Арест
В това време тримата купонджии вече са на базата в Тарасовка и се готвят за тренировка. Изненадващо пристигат няколко коли с милиционери и висши офицери, които арестуват Стрелцов и Огонков. Нататък сюжетът е като за филм.
На 27 май Тамара и Марина пишат нови показания и оттеглят обвиненията си. Марина обаче обяснява, че прощава на Едуард, защото и двамата са изпили много алкохол. Съдията се хваща за думата „прощава“ и остава в затвора "Бутирка" Стрелцов, а Огонков е освободен.
Стрелцов в началото е убеден, че става въпрос за нелепо недоразумение. Хваща се на предложението на следователя - дай самопризнания и те пускаме да играеш на мондиала. После ще минеш с условна присъда и всичко ще бъде забравено. Той приема. И... осъждат го на 12 години затвор... Плюс доживотно изхвърляне от футбола. Никакво световно.
ГУЛАГ
В края на юли Стрелцов е заточен в уранова мина във Вятлаг, страховития лагер в Сибир, на над 1000 км от Москва. Забравено от Бога място, част от структурата на ГУЛАГ, където само 4 години по-рано бунтове са потушени с над 100 застреляни лагерници.
В Москва никой не може да повярва. За дни са събрани над 100 000 подписа, а по улиците се появяват надписи "Върнете Едик". В онези години такава съпротива на решение, зад което седи най-високопоставеният човек в държавата, е нечувана.
Генералният прокурор Роман Руденко отива лично при Никита Хрушчов, за да му докладва за протеста. Прокурорът е запален по футбола и усеща какъв ще е ефектът, ако любимото момче на нацията изведнъж се окаже зад решетки, а не на терена в Швеция.
Години по-късно Руденко точно цитира думите на Хрушчов: "Посадить подлеца. И надолго." Игнорирано е още преди произнасянето на 12-те години, че едно от момичетата - Ирина, е дала свидетелски показания как е видяла с очите си Едик и Марина да правят страстна взаимна любов.
Съдът не смекчава присъдата дори от фактите, че майката на Едуард е инвалид, а той има двумесечна дъщеря Людмила от жена си Алла Деменко.
От "Бутирка" той пише на майка си София: "Мамо, скоро ще ме отправят в лагер. Не се безпокой за мен, всичко това ще мине и ще се оправя. Ти гледай здравето си, ако се затрудняваш, продай колата. Скоро ще се върна и ще бъде като постарому."
В лагера Вятлаг на два пъти едва оживява. Първият път е след инцидент в мината. Вторият идва след побой, който му нанасят закоравели престъпници убийци, с които влиза в конфликт. Преместен е в лагер в Тулската област, а после по-близо до Москва.
В лагерите разбира понякога с месеци по-късно новините от футбола. Бразилия и Пеле триумфират през 1958 г., но две години по-късно СССР става първият европейски шампион по футбол. Неговият приятел Валентин Иванов е един от героите. Пише му писма, но - както се разбира години по-късно, едва 2-3 са стигнали до Стрелцов.
На свобода
След куп обжалвания и създаване на инициативен комитет за освобождаването му е пуснат на свобода през февруари 1963 г. Следите от лагера по лицето и в душата му са явни: "Идваше ни на гости почти всеки ден - спомня си Валя, съпругата на Валентин Иванов. Почти не се усмихваше, само си пийваше, но кротко. А след поредната чашка казваше само, подпирайки се на рамото на мъжа ми: „Взеха ми семейството, но по-лошото е, че ми отнеха футбола".
Румен Жерев
