З ащо повдигаме вежди от ужас, а очите ни се разтварят широко, когато видим опасност? Има ли някакъв физиологичен смисъл при проявлението на тези емоции? Учени са се опитали да отговорят на този въпрос и едновременно с това са установили, че количеството мимически мускули при хората е различно. Може би тъкмо тази способност помага на много от нас да завържат приятелства, а на други – да лицемерничат изтънчено.
Постановката на този въпрос не е нова: еволюционно обяснение на емоциите предлага още Дарвин. Той засяга този проблем в труда си „За изразяването на емоциите при човека и животните”, където е описана идентичността на мимиките при реакции на определени ситуации при хора от най-различни кътчета на планетата и дори при някои животни. Основателят на теорията за естествения подбор смятал, че изражението на лицето на човека трябва да бъде функционално, например да обезпечава възможно най-добрата гримаса при среща с врага. Но неговата хипотеза и до днес е непотвърдена, а много учени се придържат към гледна точка, според която външните прояви на емоциите са обусловени от социални фактори.
Специалистите по когнитивни изследвания Адам Андерсън и Джошуа Съскинд от университета в Торонто решили да проверят старата идея с помощта на нови технологии. Резултатът за проведените изследвания е публикуван в списание Nature Neuroscience. Канадците възпроизвели компютърна версия на стандартна гримаса на страх (повдигнати вежди, облещени очи, разширени ноздри) и изражение на отвращение (смръщен нос, присвити очи, разкривени устни). „Болшинството от хората смятат, че изражението на лицето е необходимо за предаване на сигнали към другите хора. Ние твърдим, че първоначално мимиката е възникнала в качеството на механизъм за индивидуална защита, а чак после – за комуникация”, казва д-р Андерсън.
Доброволци
В хода на експеримента на група доброволци било предложено да възпроизведат мимика, съответстваща на построени модели. Данните се записвали на камера и се съпоставяли с измерванията в стимулатора. Резултатите показали, че изразяването на емоциите служи не само за предаване на условен сигнал на врага или съюзника, но има и важно физиологическо значение.
В частност станало възможно да се установи, че изплашеният вид се съпровожда с изостряне на периферното зрение и учестено дишане – всичко това позволява на човека да реагира бързо на опасността.
Гримасата на отвращение, напротив, води до стеснен ъгъл на обзора и сподавено дишане – това минимизира възможните негативни въздействия върху очите или попадането на вредни вещества в дробовете.
По думите на Андерсън досега изследователите са се фокусирали само върху комуникативната функция на мимиките, но не и върху биологическата и еволюционно обусловената. „От една страна, това изглежда очевидно, но от друга – на никого още не се е удало да получи доказателства по експериментален път”, твърди неврофизиологът Кевин Окснър от Колумбийския университет.
Комуникация
Мимиката е изиграла важна роля във възникването на социума, смятат много учени. Например известният британски антрополог Робин Дънбар е убеден, че бялото в очите на човека се е появило, за да отговори на потребността на човека да определя по очите чуждите намерения и емоции. Човекът е единственият примат, който има такъв участък в окото. Очите на всички други антропоиди са съвършено черни. По такъв начин човекът е придобил важно средство за комуникация, което не притежават останалите животни, и е получил преимущество.
Способността да се предават сигнали на сродниците и да се координират действията с тях е не по-маловажен елемент от еволюцията на нашия вид, отколкото е самозащитата в критични ситуации. На тази тема е посветено друго изследване, проведено от група британски и американски учени. Според неговите резултати, които са публикувани в списанието на Американската психологическа асоциация, изразяването на емоциите при всеки човек може да бъде уникално. Всеки човек има еднакъв набор от пет „емоционални” мускула, които отговарят за шест базови чувства: страх, отвращение, гняв, щастие, удивление и печал. Но има още 11 вида мускули, които присъстват при някои хора, а при други – не, сочат изследванията на еволюционния психолог Бриджит Уолър от университета Портсмут и нейни колеги от САЩ, специалисти по анатомия на човека.
Освен че съчетанието на лицевите мускули при много от хората е уникално, някои двойки са асиметрични даже при един човек. По мнението на учените такова разнообразие е било необходимо на хората не за да обменят информация помежду си, а за да скриват чувствата си. Така, смятат те, се е родило човешкото лицемерие.
Реакциите се предават генетически
Особеностите на човешките мимики могат да зависят от различни фактори, но основно се предават генетически. За това говорят резултатите от изследване, проведено от професора в университета в Хайфа Евиатар Нево и негови колеги. За да изяснят има ли генетиката принос в мимиките и до каква степен, професор Нево предложил да се изучат особеностите на израженията при слепи по рождение хора. Техните мимики не зависят от околната среда – те просто не виждат модели на подражание.
Нево и неговите сътрудници провели интервюта с 21 слепци и 30 техни родственици, които не страдат от слепота. Респондентите били помолени да си спомнят някакви събития, които предизвикват определени емоции, а реакциите им били заснемани и записвани на видео. След това получените изражения били систематизирани и подложени на статистически анализ. В резултат се изяснило, че при еднакви ситуации мимиките на слепите хора в 80% от случаите са сходни с мимиките на членовете на техните семейства. Както показало изследването, най-често било съвпадението при изразяването на гняв. Идентични са и мимиките при удивление, отвращение, радост, печал и концентрация.
Фактът, че незрящите хора изразяват емоции така както и зрящите, е известен отдавна и изучаван в редица изследвания. За пример преди около 130 години на това обърнал внимание Дарвин. Но малко изследователи се интересували от родствените връзки на участниците в своите опити. В дадения случай обект на изследвания били не слепите хора, а генетическите особености, и използваният метод заслужава особено внимание. „Много интересна е самата идея на изследването”, коментира Томас Бушар, психолог от университета в Минесота.
На следващ етап Нево планира да открие гените, които могат да отговарят за особеностите на мимиките. Тази информация би могла да се окаже доста полезна при изучаването на различни разстройства, свързани с техните нарушения.
Кристи Петрова
