Л ошото настроение може да бъде полезно. Изследване, проведено в Австралия, показва, че в тъгата си хората стават по-малко доверчиви, паметта им се подобрява, както и способността им да оценяват околните.
Екипът изследователи, ръководени от професора по психология в университета на Нов Южен Уелс Джоузеф Фъргас, показва, че хората в лошо настроение се отнасят по-критично и внимателно към своето обкръжение отколкото щастливците. При това повечето от доволните хора се предоверяват и приемат за „чиста монета” това, което им се говори, независимо за какво иде реч.
„Хубавото настроение по всичко личи подобрява взаимодействието с другите хора, но за сметка на това лошото пък предизвиква по-трезво мислене. Нашето изследване показва, че тъгата стимулира стратегия за обработка на информацията, която е най-подходяща за сложни и по-специални ситуации”, пише Фъргас.
В процеса на изследване Фъргас и неговият екип провели няколко експеримента, всеки от които започвал с това, че участниците били приведени в добро или лошо настроение с помощта на гледане на комични и трагични филми или с провокирането на негативни спомени у тях.
Слухове
В един от експериментите хора в различни ситуации били карани да определят достоверността на градски легенди и слухове. Оказало се, че хората в лошо настроение по-рядко вярват на непроверени твърдения. Освен това хората в лошо настроение били по-малко склонни към прибързани действия, основани на расови или религиозни предразсъдъци, а също така допускали по-малко грешки при описването на събития, станали в тяхно присъствие по-рано.
Изследователите открили, че хората в лошо настроение подбирали по-добре аргументите в полза на своята позиция в писмена дискусия. В резултат на всичко това учените признали, че „леко негативното настроение може да стимулира по-конкретен, адаптивен и по-успешен стил на общуване”.
„Доброто настроение не винаги е за предпочитане. В лошо настроение хората са по-малко изложени на риска да сбъркат в преценката си и са способни да създават по-ефективни и убедителни послания”, коментира ръководителят на екипа пред списание Australian Science.
Стереотипите влияят на паметта. Това показва пък изследване, проведено от учени от Университета в Северна Каролина. Ако сте убедени в това, че с възрастта паметта отслабва, то голяма е вероятността с вас да се случи точно това, твърдят изследователите. Експериментите им доказали, че възрастните хора, които се придържат към негативните стереотипи, показват по-лоши резултати на съответстващите тестове от тези, които не се съобразяват с общоприетите норми. В публикувания отчет за изследването на професор Том Хес и екипа му се твърди, че заради този ефект се получава затворен кръг: хората си мислят, че се справят по-зле и страдат от негативното отношение на колегите, вследствие на което наистина започват да работят по-лошо и действително получават лоши отзиви за свършеното. Но в откритието има и положителна страна. Ако не се чувствате стар или възприемате старостта позитивно, имате по-големи шансове да съхраните ясния си ум и добрата си памет.
Влияние
В хода на изследването били открити някои фактори, определящи доколко силно негативните стереотипи влияят върху когнитивните способности. Например влиянието на стереотипите се проявява по-силно във възрастовата група между 60-70 години, отколкото в групата между 71-82 години. Затова пък групата между 71 и 82 години била подложена по-силно на негативно отношение от страна на околните.
Освен това било открито, че най-голямо влияние стереотипите оказват върху най-образованите хора. Изследователите смятат, че това обяснява огромната важност на възможността да запомнят за тези хора.
Има връзка между събитията и т. нар. плацебо ефект (феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят при наличие на неуспешно или лъжливо лечение само защото пациентът вярва, че ще се възстанови или че лечението му помага, независимо от медицинската гледна точка, според „Уикипедия”). Когато смятаме, че две събития са взаимосвързани (например употребата на кафе и последващата енергия), то ние сме склонни да смалим времето между двете неща. До този извод стигат изследователи в неотдавнашна публикация в списание Journal of Consumer Research. „Понякога хората усещат действието на продукта почти мигновено, в рамките на нереално кратък период от време след употребата му - пише авторът на статията Дейвид Феро. - Такива сходни на плацебо ефекта неща обикновено се свързват с приемането на желаното за действително или очакванията за ефективността на продукта. Даденото изследване показва, че тези ефекти могат да се проявяват и затова, че в определени условия хората са склонни да недооценяват времето, изминало между приема на продукта и настъпването на ефекта.”
Експерименти
В един от експериментите участниците слушали музика, а след това вземали участие при изпълнението на творческа задача. Половината от участниците впоследствие били информирани, че слушането на музиката е увеличило творческите им способност. Когато участниците били накарани да определят колко време е минало между слушането на музиката и изпълнението на творческата задача, първата група хора смятали, че е минало много по-малко време, отколкото било на практика. По този начин, смятат изследователите, въпреки че резултатите на двете групи са били еднакви, вярата в това, че събитията са взаимосвързани, е вкарала участниците в първата група в заблуда за изразходваното време.
„Този и други експерименти показват, че нашите спомени за това колко време е трябвало на продукта за начало на действието в миналото и нашата вяра в неговата роля като причина за ефекта са тясно взаимосвързани”, извеждат заключението си изследователите.
Болезнените спомени ще могат да се трият
Американски учени твърдят, че са разработили метод за избирателно триене на спомени, съобщи BBC. В експерименти с мишки изследователи от Медицинския колеж в Джорджия успeли да премахнат спомените, без да повредят мозъка на гризачите. Те предполагат, че техниката на работа с определен протеин в мозъка някога ще бъде приложена, за да помага на хората да се освободят от травмиращи спомени.
Спомените, дори и да са болезнени, се явяват важна част от процеса на обучение, но при някои хора травматичните изживявания в миналото водят до значително влошаване на качеството на живот. Учените от колежа в Джорджия твърдят, че молекулярният механизъм, който са открили, бързо премахва определени спомени. В работата си с опитни мишки изследователите са установили, че определен протеин играе ключова роля за създаването на спомените. Стимулирането на свръхизработване на този протеин при едновременен процес на спомняне на болезнени събития от миналото води до пълно отстраняване на спомените. Учените твърдят, че в бъдеще ще стане възможно разработването на таблетки, които потискат и ликвидират травматичните спомени на човека.
Кристи Петрова
