С тематична беседа, демонстрация на стар български обичай, както и представяне на приготвяне на традиционно българско ястие на живо Регионалният исторически музей-Бургас ще отбележи предстоящия на 24 юни празник Еньовден, съобщават от културната институция в морския град.
Поредицата от събития ще започне на 21 юни с лекция на тема "Билки омайни", водена от уредника на отдел "Етнография" Росица Топалова в Етнографския музей, съобщи БТА. Тя ще представи легенди за билките, тяхното присъствие в традиционната българска обредност и символиката им в народните представи - какви качества придават на тревите хората, освен лечебните им свойства. Какво правим, за да омаем желания момък; как да се предпазим от изневяра и кои растения са във вечен спор и съревнование според народните песни, ще разкаже още Топалова. Тя ще говори още за омайно биле и момински китки в контекста на Еньовден и магичната нощ срещу празника, когато всяко гадание се сбъдва.
На следващия ден, 22 юни, в двора на Етнографската експозиция певческата група „Факийски бялки“ при Пенсионерски клуб „Здравец“ от село Факия ще представят обичая Еньова буля, който е възстановен и се изпълнява в селото от 2000 г. насам. Те ще демонстрират напяванията и наричанията на моминските китки и сплитането на Еньовския венец.
В неделя, на 23 юни, в откритата етнокухня на ул. "Славянска" актрисата Антоанета Станчева, която в момента е и директор на Историческия музей в Димитровград, ще покаже как се готви тюрлюгювеч в глинен съд и на бавен огън. "Тюрлюгювечът е смесица. В метафоричното си значение – от възгледи, от мнения, от хора. В пряк смисъл е популярно и много вкусно ястие с неустоим аромат, от различни зеленчуци, с месо или без месо", допълват от музея.
На самия Еньовден екипът на Етнографския музей кани всички желаещи да присъстват на заплитането на големия музеен Еньовски венец от седемдесет и седем билки и половина. Всяка година лековитите треви, необходими за него обаче, не се берат от босоноги кръшни моми в бели премени, а от художника и реставратор Иван Арабаджиев.
"Само той знае къде са най-големите туфи с еньовче, а то е най-важно, защото има много лечебни свойства, пречиства и има магическата сила да прогонва змейове. Иван обича природата, тайнствата, броди по поля и гори, умее да разпознава птици и растения с латинските им наименования. Може да усети омаята на здравеца, босилека, ружата, еньовчето, жълтия кантарион, белия равнец, синята метличина… Истински Йоан Бильобер", пишат от екипа на Регионалния исторически музей.
Легендата
Някога, много някога, в едно село двама луди - млади – Еньо и Стана, много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село. Вдигнали
тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат.
Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката.
Поболял се любимият й Еньо от мъка… цели девет години, девет постелки изгнили под него. През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и настанал мор по хората и добитъка.
На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кросното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо.
„Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане…“
Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал.
Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели - за любов и севда. Та оттогава останал обичай на Еньовден момите „булка“ да правят и песни да пеят за венчило и голям берекет.
После „напяват“ пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а свирните и хората в този ден нямат край.
