Д нес се навършават 75 години от края на Втората световна война. Поне в Европа без съмнение тя е едно от най-трагичните събития в историята на човечеството. Но както е казал Наполеон, от великото до смешното има само една стъпка. Продължилият 6 години световен кошмар е родил и неизбежните за всяка война абсурдни ситуации, пише в. "Телеграф".
Днес се навършават 75 години от края на Втората световна война. Поне в Европа без съмнение тя е едно от най-трагичните събития в историята на човечеството. Но както е казал Наполеон, от великото до смешното има само една стъпка. Продължилият 6 години световен кошмар е родил и неизбежните за всяка война абсурдни ситуации, пише в. "Телеграф".
Любопитен факт е, че племенникът на Адолф Хитлер е служил в американската армия. Уилям Патрик Хитлер изглежда не се е притеснявал от фамилията си, защото се е бил с нея за американския флот срещу войските на чичо си. Патрик е роден през 1911 година в Англия, живее известно време в Германия, но по-късно емигрира зад Океана, където влиза в редовете на US-армията.
Танк
Когато говорим за битки, то там има и доста куриози - например танк пленява подводница в океана. Историята реди, че една немска подводница торпилира американски търговски кораб, каращ танкове за фронта. Те били с пълно снаряжение, за да не се губи време и веднага да влязат в бой. Именно този факт помогнал. Докато корабът се пълнил с вода едни моряк влязъл в танк и стреля по подводницата, която в този момент победоносно е изплувала на повърхността. Снарядът поврежда корпуса й и тя не може да се потопи. Скоро идва подкрепление и така подводницата е пленена с помощта на танка.
Доброволец
Деца на полка е имало винаги и във всички армии. Но това са били обикновено безпризорни сираци. Не така стоят нещата с родения през 1930 година в Тексас Калвин Греъм. Той бяга от къщи, крие възрастта си и постъпва във флота през 1942 година. Получава медал Бронзова звезда, а за раните си - Пурпурно сърце. По време на церемонията майката на момчето го разпознава по телевизора и се обажда на военните, за да разкрие истинската възраст на своя син. Калвин не само е уволнен, но и прекарва няколко месеца в затвора. Едва през 1978 година Калвин Греъм е реабилитиран и му е върната „Бронзовата звезда“, а „Пурпурното сърце“ - чак през 1994 г., когато вече не е сред живите.
В окопите
През 1941 г. в САЩ са произведени повече от 3 милиона автомобила. Но за целия период на войната - само 139. Причината е, че цялата индустриална мощ на Америка е впрегната да произвежда оръжие. Нищо обаче не може да откаже американеца от кока-колата - при десанта в Северна Африка през 1942 г. са стоварени и монтирани три преносими фабрики за бутилиране на националната напитка, без която изглежда войниците не са можели.
Конфуз
Когато различни държави влизат в битка помежду си, доста символи и названия стават, меко казано, нелицеприятни. До нападението над Пърл Харбър висшето командване на американския флот се нарича CINCUS, което се чете „синк ъс“ („потопете ни“). Пагоните на 45-а дивизия на американската армия пък са украсени със свастика, а личният влак на Хитлер се нарича „Америка“. След Пърл Храбър, разбира се, всички тези символи и имена са сменени. Включително немско звучащото име „хамбургер“, което янките временно прекръстват на Liberty Steak (Пържола на свободата).
Приятелски огън
И разузнавачите са хора - допускат грешки. Но някои наистина граничат с абсурда, като пращат десантчици за зелен хайвер. След мощна артилерийска подготовка 35 000 американски и канадски войници дебаркират на остров Кишка в Алеуетския архипелаг - единствената американска територия, завзета от Япония през войната. Съюзниците губят само 21 войници по време на атаката, но заради приятелски огън. Но жертвите със сигурност щяха да са много повече, ако на острова е имало японци, както разузнавачите по погрешка съобщават. А иначе първият немски военнослужещ, загинал във Втората световна война, е убит от бъдещите съюзници японци в Китай през 1937 г, а първият американски - пак от бъдещите съюзници – руснаци, във Финландия по време на „зимната“ война от 1940 г.
Ритуал
При достигане на Рейн съюзническите войски са превърнали в ритуал уринирането в реката. Това са правели не само войниците и сержантите, но и висши командващи. Включително британският премиер Уинстън Чърчил и американският генерал Джордж Патън.
На 15 август 1945 година Япония капитулира. Тази вест обаче не достига до хилядите японски войници, разпръснати в джунглите на Югоизточна Азия. В продължение на месеци и дори години хеликоптери хвърлят листовки над тях с информация, че войната е приключила. Много от войниците обаче се съмняват в достоверността на тази информация, считайки я за дежурната дезинформация. Най-известният такъв случай е с лейтенант Онода Хиро. До март 1974 година той се укривал на филипинския остров Лубанг и се предава едва когато неговият още жив батальонен командир е доведен от Токио, за го увери, че войната наистина е приключила и да му заповяда да се предаде.
Корейци
Но има и още по-куриозни ситуации. Може ли да смениш четири униформи по време на една война и да направиш околосветско пътешествие с тях? Оказва се, че може. Сред пленените през 1944 г. немски войници американците попадат на няколко корейци. Тяхната съдба е наистина уникална. Един от тях е Ян Кьон-чон. През 1938 г. на 18-годишна възраст той служи като другите свои сънародници в японската армия в Манджурия (по това време Корея е японско владение). Тогава е пленен в битката със съветските войски при Халхин Гол. След кратък престой в лагер той и другарите му като представители на „поробен от японския империализъм народ“ не само са освободени, но и са зачислени в Червената армия и участват във започналата война с Германия. През 1943 г. Ян отново подпада в плен - този път немски. Но като японски поданик е зачислен в батальон от съветски военнопленници, служещи на Третия райх във Франция. За лош късмет след десанта в Нормандия кореецът за трети път попада в плен - този път американски. След края на войната се установява в САЩ, където умира през 1992 г. А през 2011 г. в Южна Корея излиза филмът „Моят път“, вдъхновен от неговата история. Някои от другите негови сънародници обаче за четвърти път обличат нова униформа - тази на американската армия. За да се завърнат с нея в родината през 1945 г.
Монитор
