0

Б ританският режисьор и автор Тони Палмър ще получи специалната награда на тазгодишното издание на София Филм Фест. Това не е първото признание на киноаса от столицата ни. През 2010 г. той получи Наградата на София за цялостен принос към седмото изкуство.

Британският режисьор и автор Тони Палмър ще получи специалната награда на тазгодишното издание на София Филм Фест. Това не е първото признание на киноаса от столицата ни. През 2010 г. той получи Наградата на София за цялостен принос към седмото изкуство.

При предишното си гостуване у нас през 2017 година, когато в рамките на София Филм Фест представи своя филм „Ленард Коен: Bird on a Wire” в неговата нова, възстановена версия, той сподели за фестивала: „Осъзнах, че това е най-добре организираният филмов фестивал в цяла Европа и съм впечатлен от обхвата на филмите в селекцията“.

С неговото гостуване този март пък ще се ознаменува 30-годишно партньорство между Дома на киното, СФФ и Британски съвет в България.

В рамките на форума у нас публиката ще види на голям екран дигитално мастерирания „Англия, моя Англия“, пресъздаващ живота на един от гениалните английски композитори – Хенри Пърсел. Филмът, който бе сниман частично в България през 1995 г., разказва за театрална постановка, в която група актьори от 60-те години на ХХ-и век се отправят на пътешествие през 60-те години на XVII-и век в Англия – забележителния период, в който е живял и творил композиторът.

Тони Палмър е носител на повече от четиридесет международни награди, сред които 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми“. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия. Филмографията му наброява около 100 заглавия – от ранните му творби за „Бийтълс”, „Крийм”, Джими Хендрикс и Франк Запа, до известните му портрети на Вагнер, Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас. Сред най-известните му филми са Benjamin Britten & his Festival (1967), Аll My Loving (1968), „Мария Калас“ (1987, носител на златен медал за най-добър документален филм на Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк и отличен с БАФТА), „Вагнер“ (1983, най-добър игрален филм на кинофестивалите в Ню Йорк и Лондон, както и носител на наградата „Еми“), Time There Was (1979, спечелил държавната награда на Италия и БАФТА), Testimony (1987, носител на наградите на Фелини, на критиката на фестивала в Сао Паоло, както и на БАФТА).